ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ, археолог, специално за СТАНДАРТ
Завършиха археологическите проучвания на уникално запазената средновековна крепост Вишеград, разположена живописно на брега на яз. „Студен кладенец“ само на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали. Тайнствената крепост е сред най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други здраво укрепени градове от ХІІ-ХІV в. в този район като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо запазените си фортификационни съоръжения.
Вишеград нашумя с и
нтересното известие на старофренския хронист Жофроа дьо Вилардуен, описал Четвъртия кръстоносен поход и създаването през 1204 г. на Латинската империя върху руините на разгромената Византия. Той разказва за похода в планината през август 1206 г. на регента на империята Хенрих (Анри) дьо Ено. Тогава наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята армия пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „красив замък” Вишеград. Той го превзема и го прави своя резиденция. Тук Хенрих разбира за смъртта на брат си, пленения след прочутата битка при Одрин от април 1205 г. от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за следващ владетел.
От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 г. е открита и сигурна следа – забрало на рицарски шлем, датиран отлично по своите особености в първата половина на ХІІІ век. Заедно с него трябва да се отбележат и намерената рицарската тока за колан с ажурна украса, както и останки от средновековно оръжие.
След отнемането на огромна маса пръст и камъни бе напълно изяснен плана на крепостта с невероятно запазените на места до 9-10 м стени. Тя е имала три кули, като най-голяма е била централната с внушителните размери от 10/12 м. Най-впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била резиденцията на управителите на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи. Във вътрешността на укреплението наред с голямата сграда е имало дървени бараки за слугите, както и малък християнски параклис, чиито основи бяха разкрити при разкопките.
Проучванията показаха, че средновековната крепост Вишеград не е издигната на празно място. Още преди повече от три хилядолетия тук е имало малко тракийско светилище от късната бронзова и ранножелязната епоха. През III-IV в. на същото място е издигнат имала здрав римски кастел, построен с масивни каменни блокове. Той е контролирал важния за Римската империя път по река Арда. През ХІ в. ромеите ремонтират високо запазените останки от старата римска крепост и така я превръщат в средновековен замък.
През 1206 г. латинците не случайно са впечатлени от Вишеград, който много им приличал на техните собствени феодални родови замъци в родината им. Твърдината изиграва важна роля и през следващите две столетия. В края на ХІV в. тя е била превзета от османските пълчища вероятно след обсада, защото разкопките показват дебел пласт от пожарища. Именно в него се откриха няколко масивни железни литургийни хоругвени кръста. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на защитата срещу иноверците. От същата епоха са и многобройните стрели, използвани в жестоката битка.
Пълното разкриване на замъка ще позволи на община Кърджали да превърне Вишеград в „Родопския Царевец“ с изключително удобен достъп и ефектно нощно осветление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
