Неделя,

Рациария - столицата на крайбрежна Дакия

От: Сияна Севова -
A
A
A
  • Корабите ratis хвърляли котва в пристанището на Дунав
  • Откриха най-големите римски терми край село Арчар

Античен град, в който римските кораби "ratis" са хвърляли котва, е древната крайбрежна столица на Дакия. Сега римската колония разкрива постепенно тайните си.Рациария или Colonia Ulpia Ratiaria е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 2 км западно от днешното село Арчар и на 27 км от Видин. Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при управлението на Веспасиан. В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония.Клавдий Птолемей в своята "География" през II в. споменава Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по образец от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.Само две селища от тази епоха, част от Дунавския лимес, са свръзани с речното плаване и това са Рациария и Секстагинта Приста край Русе, което означава "Пристанище на 60 кораба".

Известно е, че в тази област са живели мизите, чието присъствие е още отпреди новата ера. Издигането на града във важен търговски и военен център обаче е по времето на Веспасиан, който укрепва долнодунавския лимес и организира дунавската флотилия.Има данни, че около края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници, както и членовете на муниципалната аристокрация от източен произход.Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Тази хипотеза се подкрепя от надпис, посветен на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници и разкрива активна земеделска дейност. Надгробни надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват съществуването на отделни поземлени имения. Известна част са били обработвани и с роби.

През града е минавал крайдунавски път от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия за пътнически съобщения и превоз на стоки. През II-III в. Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България.

Австрийският изследовател Феликс Каниц е първият, който обръща сериозно внимание на античния град през 1860 г. Около 30 г. по-късно, в самия край на века, Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица, за да събира археологичен материал. Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и е дело на Никифор Неделев. Към учените, които се занимават с изследването на паметници от римския град през първата половина на XX в. са и Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров. От средата на XX в. археологическите публикации се стремят към по-голяма научна достоверност. От 1965 г. е единствената студия, проследяваща историята на града от неговото създаване до края на VI в. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите.

Частични разкопки са правени през 60-те години, организирани от видинския музей. В края на 1970 г. започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на проучванията започва последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта, което дава информация за запазените архитектурни структури.Друго значително откритие е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години на XX век. Комплексът е датиран IV - VI в., като има значително преустройство през V век.След българо-италианската експедиция разкопките в Рациария замират за дълго време. Тогава иманяри са разкопавали местността, богата на находки от римската епоха. За съжаление много от тях са потънали в нелегалния пазар за антики. След 20-годишно прекъсване, ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров от 2013 г.Доказателство за развитието на града са намерените архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема мраморна статуя на почиващ Херкулес (Херакъл) с височина 0,41 м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било значението на Рациария.

Миналата година за първи път започна проучването на нов обект и това са императорските терми на античния град."Радващо е, че успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация - на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата - наистина много сме щастливи, че успяхме да направим разкопките", казва научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН пред Галя Петрова.Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв. е дало възможност на античния град да се работи за около един месец. Около 30 души са участвали в работата на терен, включително археологически екип от шестима, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей - Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Местоположението на термите е известно още от 70-те години на миналия век, когато на терен работи българо-италианската експедиция. Предполага се, че разкритите императорски терм са най-големите в цяла България. Подобни са на термите в центъра на Варна, които са превърнати в музей. Като площ обаче термите от Рациария са по-големи, разположени са върху 7 - 8 дка, на юг от пътя за село Държаница. Миналата година проучването е стартирало в територия от 250 кв. м - археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и  помещение, за което предполагат, че е т. нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите кампании. Градежът е опус микстум - дялан камък и отгоре няколко реда тухли - характерно за IV-V век строителство. За радост на археолозите, на това място иманярите не са могли да работят с булдозери и голяма част от руините е запазена. Те се радват и на факта, че терените, на които предстои да се работи, са общински, така че проучванията ще продължат безпроблемно. Основният авъпрос е опазването на античния град от по-нататъшни иманярски набези. Предстои обектът да се консервира и социализира. След това има всички качества да се превърне в любимо място за културно-исторически туризъм, който ще привлича поток от посетители.По новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските римски терми в Рациария е сред най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Затова археолозите се надяват в следващия сезон да бъдат отпуснати средсва за продължаване на проучванията и на разкопките, така че да се разкрият всички останки от античния град.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички