Четвъртък,

Рациария ще влезе в Дунавските турове

От: Сияна Севова -
A
A
A
  • Гроб на воин с меч разкрива по-ранни епохи в Северозапада
  • Иманярите не са успели да унищожат императорските терми, казва д-р Здравко Димитров в интервю за вестник СТАНДАРТ

Останките от Римската империя по нашите земи винаги са предизвиквали интерес не само у нас, но и във всички държави, през които са минали легионите, а това е голяма част от Европа. Археологическият комплекс Рациария се проучва от доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ при БАН в последните години. Как ще се проведат разкопките това лято и какво е бъдещето на големия римски град като обект на културно-историческия туризъм, разказва доц. Димитров пред "Стандарт".

 

- Доц. Димитров, археологическият сезон започна, какво ще проучвате в римския град Рациария това лято?

- Сезонът започна още преди два месеца, стартирахме от 10 април. В Рациария ще работим през август и септември, а сега имаме четири месеца разкопки, които са много важни. Те са на 12-15 км от Рациария. Това е нов археологически обект, който отново е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се точно по средата между Бонония и Рациария, до сегашните села Синаговци и Дунавци. Там се работи фактически от есента. Обектът е регистриран от колегата Стефан Александров през 2018 г. и през него преминава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, важен път в Северозападна България. И до самото течение на река Витбул, малко преди вливането й в Дунав, има една речна долина, в която буквално се е живяло през всички исторически епохи. Открихме селище от времето на ранножелязната епоха и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има вероятно части от римска вила от ерата на принципата - II-III век и три некропола, които са от тракийския период, от римския и от средновековието. Това са шест-седем обекта, които се застъпват и са доста широка хронология. На мястото няма много архитектурни останки, но това пък е добре и за нас, и за магистралата да няма проблем с преместването. В замяна на това има много находки, които вече постъпват в Регионалния музей във Видин и се реставрират. Така че през април, май и юни работим на този обект.

- Какви са находките от този обект?

- Находките са доста интересни собено тези от некрополите. Те са най-атрактивни. Там ни изненада една малка могилка от ранножелязната епоха, от период VI-VII век пр. Хр. от така наречената култура бесараби. Това е едно село буквално срещу Видин от румънска страна, което колегите от Румъния са изследвали отпреди 30-40 години. Подобни практики откриваме и от нашата страна на Дунав. Открихме три разкопки с много фибули, много накити и гроб на воин, който е погребан със своя меч. Това е интересна находка. Тъй като имаме реставратори на терена, имаме възможност този меч да бъде събран, реставриран и да се покаже в музея. Така че от ранножелязната епоха имаме изключително важни находки, които още не са били откривани при археологически разкопки в България. Отделни елементи от тези накити са изцяло от бронз, което за ранножелязната епоха е много характерно. Отделни подобни находки са открити от иманярски находки при съседни гробни комплекси, но за първи път откриваме подобен обект и имаме шанса да го проучим.

- Откритието има ли нещо общо с т. нар. Дунавска цивилизация, за която се говори, че тепърва ще предизвиква бум в археологическите среди?

- Нашия обект е доста по-късно, това е времето на тракийските племена. Особено в Северозападна България, във Видинския регион за първи път откриваме следи от културата бесараби. Това са добри данни и изключителна изненада, тъй като предполагахме, че там ще има римски находки, тъй като това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунава. Но освен римския некропол, открихме и тази могила. Тя е в една голяма нива, която се обработва, има си арендатори, тоест ако не бяха спасителните разкопки, ние никога нямаше да открием този обект и това е голям шанс.

- А какво предстои да проучвате в Рациария?

- В Рациария през август и септември ще работим активно в императорските терми. Те представляват голям комплекс, известен още от 1976 г., когато там е работил българо-италиански екип. Тогава не е имало още иманярски разрушения. Целият архитектурен ансамбъл се вижда от една аерофото снимка. Той е огромен, около осем декара. Например в термите в центъра на Варна, които са един голям туристически обект, има запазени стени, високи от порядъка на 10 метра. Нещо подобно е и това, което ще се проучва в Рациария -  императорски терми с всички видове помещения за топла и студена вода, съблекални, вестибюли. Искаме да открием по-голяма част от този комплекс, за да може да преминем към неговата реставрация и социализация, така че да има какво да се посещава в бъдеще в Рациария.

- Рациария е много пострадала от иманяри, големи ли са щетите?

- Една голяма част от Рациария е унищожена и то преди петнайстина години, когато в началото на този век имаше организирана иманярска дейност. Сега тези неща са широко коментирани, но тогава посред бял ден се е работело няколко години, така че част от Рациария е била напълно унищожена. За щастие това е малка част от този огромен римски град, която сега е под защита на Министерството на културата. Площта е повече от 800 декара. А около него има и други комплекси. Римските императорски терми не са чак толкова пострадали, така че има какво още много да се проучва.

- Посещават ли ви много хора по време на разкопките?

- Идват много хора, но община Димово, в която е обектът, е една малка община в Северозападна България. Тя разполага с малък ресурс, въпреки това години наред с нея, като бенефициент и собственик на този голям археологически комплекс, искаме да социализираме няколко обекта. Това са проученият от нас храм на Диана, който се намира в турската махала, старият обект, проучван от българо-италианския екип в центъра на Рациария, една по-малка баня, която разкрихме през 2014 г. и западната крепостна стена, проучвана поне 20 години.  Тоест в Рациария има няколко обекта, които могат да бъдат реставрирани, да се превърнат в обект на културния туризъм и да се посещават. Разбира се, може да се направи малка музейна сбирка, тъй като има лапидарум и доста епиграфски надписи, те също могат да се експонират по подобаващ начин. Вече имаме няколко подобекта, които дават възможност на общината да кандидатства за социализация на обекта.

- Тоест Рациария трябва да е комплекс от няколко обекта, които да се обединят в един туристически тур?

- Това е единственият правилен път, тъй като обектът е голям, той е разположен почти по цялата площ на сегашното село Арчар и извън него, така че при всички положения ще има акценти в един цял тур, който да се провежда тук. Рациариария е бил най-големият град в Северозапдна България, разположен на огромна площ.

- Възможно ли е Римската империя да е нашата историческа връзка с Европа?

- Сътрудничеството, което сега продължава по най-големите европейски реки в Северозападна Европа до устието на Дунав, е по границите на Римската империя. Сега има инициатива, която обединява всички дунавски държави. Има проведени 5-6 работни срещи, на тях се разглежда именно тази връзка. По времето на империята, както и сега, тези държави са били много близко свързани, така че сега е естествено да обединяват усилията си в експонирането на това археологическо наследство.

- А по отношение на културно-историческия туризъм и изобщо на туризма?

- По Дунав се развива много активно круизният туризъм. Сега корабите спират във Видин и туристите посещават Баба Вида, Белоградчик и пещерата Магурата. Хубаво би било да има още обекти, които да предизвикват интерес. Още повече, че в Арчар е имало пристанище, което допреди двайсетина години е било действащо. Може пак да се възобнови.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички