- Това място в Родопите впечатлява с история на 7000 години
- В началото на юли излиза том 1 "Акрополът" за 15-годишните проучвания на този обект, казва проф. Николай Овчаров
Името на проф. Николай Овчаров се свързва с много интересни открития в цялата страна. Перперикон обаче е обектът, който той години наред не само проучва, но и създава като привлекателна дестинация за културно-исторически туризъм. Какво ще изследва през този археологически сезон и какво планира за бъдещето на скалния град, разказа българският Индиана Джоунс в специално интервю пред "Стандарт".
- Проф.Овчаров, как започва археологическият сезон в Перперикон?
- Перперикон е в общия фон на шестте исторически обекта, които са приоритетни за културно-историческия туризъм. Към Перперикон е замъкът Вишеград, а другите пет са римският град Рациария, средновековният Мисионис, праисторическата Солница - Провадия и античният град Хераклея Синтика. Проучването на Перперикон е съобразено с археологическите разкопки в другия обект в Източните Родопи - замъка Вишеград, на който работя в момента. По тази причина времето е разпределено така, че през май и юни да бъда във Вишеград, а от 5 юли, понеделник, до края на септември ще се работи на Перперикон, отделили сме три месеца за там. Мащабните проучвания в Перперикон текат вече 22 г. От шест-седем години вече проучваме южното подградие. Акрополът на Перперикон беше открит 2014-2015 г. А в началото на юли излиза и огромното съчинение том първи "Акрополът", което включва 15-годишните проучвания на този обект. Изключително интересна и тежка книга, която ще представим скоро. На южното предградие още в последните години попаднахме на една огромна трикорабна базилика. Това всъщност е
най-голямата църква в Родопите от ранното християнство
Тя е близо 40 метра дълга и 15 метра широка. Датирана е от края на V-VI век. В Перперикон е прието христянстовото още в началото на V век. От първата половина на този век е базиликата под Акропола, която е предмет на изследването, представено в книгата. От този период открихме пет базилики, но може още да излязат. Едната е под Акропола в източната част, а най-голямата църква е в южното подградие. Както първата базилика от началото на V век, така и тази от VI век е много интересна, тя е много по-голяма, тъй като е от времето на Юстиниан Велики, времето на големия разцвет на Източната империя Византия. През следващите години ние проучваме наоколо. Оказа се един голям площад до тази църква. Но миналата година започнахме от запад, там намерихме епископската резиденция. Тя е много интересна, разхвърляна е в отделни сгради. Миналата година проучихме три от тези сгради, а тази година трябва да продължим на север, където се развива останалата част от комплекса.
- С какво са интересни тези сгради?
- Тези сгради са интересни, защото са свързани с целия живот на епископите.
Уникална се оказа и Ротондата
която открихме. Това е сграда с диаметър осем метра. Предполагаме, че е била мавзолей за епископите на Перперикон в този период. Естествено, много ни тормози мисълта кои са тези епископи. За VI-VII век са много малко документите, които касаят региона на Родопите, но има една много голяма епископия. Имаме подозрения, че църквата, която копаем и резиденцията са свързани точно с тази епископия Родопи. В църквата, която проучваме, са правени много преуствойства през вековете, намаляван е обемът й, до XIV век е съкратена почти наполовина като големина. И пак, най-вероятно е била епископска. За XIV век имаме данни, че съществува епископия Перперикон, която е била много по-малка от първоначалната епископия Родопи, но е имало епископ. Знаем това, защото съществува писмо на Вселенския партирах от 1337 година, в което е споменато името на епископа на Перперикон. Така че вероятно тази църква с много преустройства е продължила да съществува до XIV век до падането под османска власт. Пак на южното подградие от VI век до XII, XIII, XIV век съществува градът, разбира се, много променен. От това време в южния квартал намираме множество сгради. Те са опасвали крепостта в най-високата част през този период. Проучваме и един много голям некропол с повече от 300 гроба от XIII, XIV век. Това ни показва живота на Перперикон в неговия средновековен период.
- Колко исторически пласта може да видят посетителите на Перперикон?
- Хронологията на Перперикон сме я представили още преди 6-7 години. Там има история на около 7000 години. Като казваме Перперикон, нямаме предвид само града Перперикон, а цялата местност. Най-ранните следи, които сме хванали със сигурност, защото имахме хипотеза за още по-ранен период от каменната епоха, но категорично можем да кажем, че
откриваме следи от каменно-медната епоха
Има няколко становища дали това е било селище или светилище, а може би и двете. Праисториците не са се произнесли категорично. Нашият консултант, най-добрият специалист по неолит в България - доц. Явор Бояджиев, преди няколко години в Акропола успя да хване жилище от този период, изсечено в скалите. Правено е с много примитивни инструменти, но е напълно доказано, че е изградено от човешка ръка. Тоест още в неолита тук е имало важен център. По-късно в бронзовата епоха се създава това огромно светилище, за което се предполага, че е на Дионис. То съществува чак до римската епоха, минава през ранно-желязната епоха, която също е много силна. И точно в римската епоха се създава градът, който познаваме, с много мощни стени с височина от 3 метра. В него са локализирани езически храмове на Аполон, на Тракийския конник и на бог Митра. Последният става много популярен сред римските легиони. По-късно, в края на III век и началото на IV век, се приема християнството, тогава започва покръстването на Родопите. Ранновизантийският перод е през V-VI век. След това с някои прекъсвания до XIV век
Перперикон владеят византийци, българи, сражават се за него
За този период изворите са многобройни. Водят се няколко войни, които са описани, като войната от 1344 г. Византийският император и хронист Йоан Кантакуз описва сражението, в което цар Иван Александър превзема града и назначава свой архонт. Ние намерихме резиденцията на този архонт под Акропола. По-късно, през 1361 г. след много тежка обсада градът е превзет от османските турци.
- Какво се знае за най-късния перод на Перперикон?
- Тук има един много интересен период, който е описан в книгата, защото е уникален, макар и много каратък. За около 25-30 години след превземането на града, в него е останал османски гарнизон. Тоест турският период на крепостта е много кратък. От него ние хванахме много интересни жилища, които приличат на юрти, както и уникален мавзолей тюрбе на османски военачалник, погребан с бойния си кон. Това е изключително интересно, защото разкритието се оказа следа от един от най-ранните периоди в османската история. Ще представя един много голям доклад през ноември в Казахстан, където ще изнеса данни за тези късни номади, каквито са представлявали османските войни по това време. Това е една конференция, посветена на степите и на номадството. Фактически почти до XIV век съществува този гарнизон. По-късно градът е изоставен, но искам да подчертая, че животът не приключва. Буквално преди няколко години в османските архиви в Истанбул беше открито много важно сведение от 1464 г. в данъчните регистри от това време, че в подножието на Перперикон
има село - чифлик на име Перперек
И в него имало османски воински части, които са получили своите земи, най-вероятно са били хората от гарнизона, които по-късно са си направили мирни села. В края на XV век турското село изчезва, а наоколо е имало християнски села, като Горна и Долна крепост и други, чак до XVII век, до тогава се хващат по документи. Това пък са били останките от християните, които са живели в Перперикон. Така че животът продължава своя ход.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
