Гробница край Поморие пази тайните на траките

“Кухата могила” била открита от двама овчари
Античният паметник спира дъха на посетителите с мистиката си

Траките, мистичните наши предци, са оставили един паметник, който крие ревностно своите тайни. Археолози и архитекти все още не намират точния метод, по който е построена Античната куполна гробница край Поморие. Дали това е мавзолей - хероон, или светилище на герой, където се извършват религиозни ритуали? Ако е гробница, защо няма останки от кости? Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвани ритуали, посветени на култа към слънцето и това е най-вероятното предназначение на куполната гробница. Каквато и да е истината, гробницата спира с мистиката си дъха на всеки, който прекрачи входа й. Паметникът се намира вляво от пътя за Поморие, на 1 км от града. Датирана е от II - III век сл. Хр. и е единствена по рода си на Балканите. Античната куполна гробница е най-голямата, откривана някога в България. Представлява комбинация на типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей под насипа на надгробна могила.Според преданието, на мястото, където сега се намира гробницата, е имало чифлик. Двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича "Кухата могила". Проучванията започват в края на 19 век.

Братята Карел и Хермин Шкорпил посетили Анхиало

за да описват местните старини - паметници, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те направили първите скици, чертежи. Всичко, което е описано, съвпада до сантиметър с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали предположението, че това е гробница. През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнение, че това е мавзолей, т. нар. хероон - светилище на герой, издиган в култ в древните религии. В древността хората са посещавали паметника масово и там са се извършвали религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, градеж и предназначение.През 1958 - 1959 г. започват възстановителните работи по сградата, придружени с частични разкопки, но никъде не са намерени останки от погребения и саркофази. Стилът, в който е построен този мавзолей, е напълно римски. Тук дори тухлите, които са използвани, са типичните за римски градеж. Сградата наподобява архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, но те са по-големи и са на няколко етажа. Имат подобна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница е, че след като е била построена, била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения.Как изглежда самата гробница? По коридор (дромос), дълъг 22 м, се стига до кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м. В центъра й се издига куха колона с диаметър 3,30 м.

В горния си край тя се разтваря като гъба

и преминава в стените. Във вътрешността на кухата колона в древността имало вита каменна стълба, която отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка.Градежът на гробницата остава загадка. Архитекти изучават мавзолея, за да разгадаят тайната на гъбообразния му купол и кухата колона с витото стълбище, което най-вероятно се е срутило, защото камъкът е много ронлив. В цялата Римска империя е имало 16 сгради с подобни стълбища, те са много редки.Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманяри. Анхиало, както е старото име на Поморие, е било развито и проспериращо селище. От тук е минавала голяма част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море само за един ден. Разположението му е стратегическо, от тук минава пътят към областите Мизия и Тракия.Посетителите на тази невероятна старина изпитват особено чувство, притъпвайки в камерата на гробницата. И това е така, защото ефектът, който се получава от осветяването през отвора на колоната в ротондата, създава усещането за нещо тайнствено,

за древни езически ритуали

които са се извършвали в олтара-огнище в светилището.Според проф. Александър Фол, жреците гадаели волята на бог Сабазий, който денем наричали Аполон, по силата на лъчите, проникващи през кухата колона, когато слънцето, почитано като бог, достигало зенита си. Когато обаче слънцето достигало в "долната хемисфера на земята", те запалвали огън на олтара-огнище и гадаели волята на своя бог по играта на пламъците, които искрели през отвора и се отразявали в нощното небе. По време на този ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис. През 1975 г. при изравняването на могила, намираща се на 200 метра северозападно, е открито богато погребение на тракийската жрица и лечителка Лесескепра, живяла в края на I в. пр. Хр. В района е намерена и друга гробница с частично запазени стенописи.Според един надпис от II век преди Хр., открит в Поморие, в града е имало храм на египетските богове Озирис и Изида.

Мистерия е как египетските култове са стигнали до Анхиало

но подобен храм имало и в Месембрия, днешен Несебър, но пък нямало в Аполония (днешен Созопол). Между I и IV в. сл. Хр. Анхиало вече бил голям търговски център, по-голям от Аполония и Месембрия взети заедно. През I в. една римска кохорта останала на зимен лагер в града, а в едно писмо римският поет Овидий се възхищава на крепостните стени и пристанището. По това време Анхиало е бил столица на Аполон Ептайкент, който е управлявал от името на Одриските владетели обширни територии в източната част на Балканския полуостров. Което пък ще рече, че в този период Анхиало е бил тракийски град и за разлика от други градове по крайбрежието, където гърците и траките не били в разбирателство, в Анхиало живеели заедно без проблеми помежду си.