Градът на Херакъл и синтите открива тайните си

Траки, македони и римляни са оставили знаци на брега на Струма
Вулканът Кожух и Рупите допълват мистикатана античното селище

Когато един древен град на повече от 1000 години носи името на Херакъл, той крие невероятни тайни. Стъпка по стъпка, Хераклея Синтика открива тайните си пред археолозите. Находките са изключително впечатляващи, защото между пластовете история са скрити знаците, оставени от предците ни.Херакъл или Херкулес, както са го наричали римляните, син на Зевс и Алкмена от рода на Персеидите, е всемогъщ прародител на древните македонски царе. Синтите пък са тракийско племе, известно с независимия си и свободолюбив нрав. Те са дали и името на областта - Синтика. За племето споменават Херодот и Тукидид, но най-напред разказва Омир.

Той посочва и тяхната връзка с Хефест, бога ковач от древногръцката митология.Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смятало, че се намира на юг от Рупелското дефиле в днешна Гърция. Той обаче се появи в непосредствена близост до село Рупите край Петрич, върху южния склон и подножието на Джонков връх, който е част от вулканичното възвишение Кожух. И така, най-важният в древни времена град от средното поречие на Струма е част от мистичния ореол на това място със загасналия вулкан и близостта с къщата на ясновидката Ванга.

Мястото на Хераклея Синтика е локализирано от доц. Георги Митрев след случайното откриване на голям латински надпис през 2002 г., който той превежда, коментира и публикува.

Оказва се, че градът е съществувал в продължение на цели 800 години от IV век преди Хр. до IV век след Хр. От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински.Хераклея Синтика е единственият древен град във вътрешността на България, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване, защото не е затиснат от съвременен град, което би ограничило разкриването и експонирането му. Според доц. Вагалински, Хераклея дава отлична представа за античен град, свързан с класическата гръко-римска култура. Югозападният ъгъл на България край Петрич и Сандански е колонизиран от древните македони през IV век пр. Хр. После попада в границите на Римската държава още в средата на II век пр. Хр., докато останалите земи от днешна България стават част от нея 200 години по-късно. Този красив кът на България пази следи от различни древни култури - на траки, македони, елини, римляни, келти и илири.

Последните открития в Хераклея Синтика предизвикаха фурор, защото от недрата на земята археолозите извадиха изключително добре запазени римски статуи, женска глава с остатъци от багрилото, с което е била оцветена, монети и още много други ценни находки. През последните лета това е обектът, който ражда едни от най-интересните новини. Той вече е изкушение не само за археолозите, но за местната власт и за любителите на древната история. Разкритата вече част е отворена за посетители, а всяко лято учените проучват нови терени от Хераклея Синтика."Когато археолозите започват работата си тук през 2007 г., пред тях бяха само хълмът Кожух и гола поляна.

Те знаят от писмени извори, че тук е имало населено място, но нищо не им подсказваше, че под земята се крият останките на голям и богат древен град. От професионализма на учените зависи да се ориентират и да започнат да копаят на точните места. Така постепенно разкриват част от крепостна стена и два жилищни квартала, а когато попадат на централния градски площад, се фокусират върху него", разказва ръководителят на екипа доц. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.

Отначало разкопките започват с подкрепата на община Петрич. След това държавата заделя значителен ресурс, за да продължат и за вложените средства древният град се "отблагодарява" с все по-интересни находки. "Имахме късмет да започнем ударно - от една страна, защото знаем какво търсим и къде трябва да работим, а от друга, защото шансът беше на наша страна", разказва доц. Вагалински.Една от най-интересните находки е мраморна женска глава. Прическата й е популярна през Римската императорска епоха и се нарича melon frisure - релефът на косите напомня линиите по кората на пъпеша. Главата на неизвестната красавица от Хераклея Синтика е открита при сондаж под зид в източната част на форума. Тя поражда много въпроси - не само коя може да е жената и къде е останалата част от статуята, а и какво означава практиката части от скулптури да се заравят под строежи в този край на империята. Според специалисти от БАН, за оцветяването на косата е използвана природна охра, фиксирана с гума арабика - смола, извличана от определен вид акация. Геолози от СУ "Св. Климент Охридски" добавят, че по всяка вероятност мраморът, от който е изработена главата, е вносен.Усилията на археолозите са увенчани и с други изключителни находки. Между тях са красива статуя на жрица, част от малка скулптура, вероятно на богинята Артемида, мъжки торс, изобразяващ бог Аполон или ефеб, коринтски капител с изящни релефи и отломки от мраморна колонада, декорирала преди векове градския площад.Откритият надпис на латински, в който се споменава и името на града, пък е от огромно значение за подреждането на историческите факти. За това допринася и монетата "Месембрия понтика", която е достатъчно добре запазена, за да се види изображението на коринтски шлем от лицевата страна. Такива оболи са циркулирали активно в периода 450 г.- 350 г. пр. Хр. Монетата е отпреди Филип II и основаването на Хераклея Синтика през втората половина на IV в. пр. Хр. "Открихме я сред масивни камъни над избила подпочвена вода, отгоре има горял пласт.

Една от версиите е тя да свидетелства за активността на синтите и евентуално за съществуването на тяхно селище на това място преди идването на македоните", обяснява доц. Вагалински.Друга интересна находка е изображението на Серапис - бог на изобилието и възкресението, върху глинен отломък. Култът към Серапис обединява египетската и елинистическата традиции. Най-популярен е при династията на Птолемеите. Дали е имало храм на Серапис и в Хераклея Синтика, вероятно ще покажат следващите проучвания на археолозите. Освен монети те откриват и масивна златна огърлица зарита в дебел пласт руини, причинени от земетресение. Тя е датирана за втората половина на тV век, а кукичката на закопчалката е изправена, може би накитът е бил изгубен при бягство от града. След първото тежко земетресение на това място в края на IV век сл. Хр. оцелелите жители на града са започнали да разграбват материал от стените на централния площад, за да поправят жилищата си. И са имали време да го направят, преди да дойде приливната вълна от река Струмешница, която покрива с жълта глина и пясък всички руини. Най-атрактивните находки от Хераклея Синтика са откритите цели статуи /без главите/. Стотици туристи посетиха мястото, за да си направят селфита с античните находки. Между тях са стауя на жрица, на магистрат, торс на бог Аполон. Те са от римския период на града, когато форумът е бил почти четири декара. Изглежда, че през IV век жителите на Хераклея Синтика не са се адаптирали добре и когато християнството започнало да става все по-силно, те са останали езичници. Именно това, а не само двете земетресения, вероятно е причината градът да не оцелее в следващата епоха.Проучванията на античния град ще продължат и в следващите години и сигурно ще се появят още интересни доказателства за древните хора по тези места и изобщо за историята ни. Защото няма бъдеще без знания за миналото. Продължават и процесите по реставрация и консервация, по обезопасяване на откритите структури в античния град от елинизма.В началото на тази година правителството отпусна 1,8 милиона лева за 6 значими археологически обекти в страната, между които е и Хераклея Синтика. Другите са Провадия - Солницата, римският град Рациария край Видин, Перперикон и средновековната крепост Вишеград край Кърджали, античният и средновековен град Мисионис край Търговище и храм "Св.Цар Борис-Михаил Покръстител" в Разград. За Хераклея Синтика държавата даде 400 000 лева на община Петрич, с които ще се финансират следващите проучвания. Там разкопките ще продължат, а след това ще се премине и към качествена социализация на обекта, за радост и на туристите, и на учените. Пътят до руините вече е реновиран със средства, отпуснати от Министерския съвет, така че и достъпът до уникалния античен град е лесен и удобен.