Понеделник,

Дворецът в Балчик - природа, вплетена в архитектурата

От: Милена Атанасова -
A
A
A
  • Перлата на Северното Черноморие отразява принципите на бахайската религия
  • Комплексът е построен от румънската кралица Мария по време на окупацията на Южна Добруджа

"Тихото гнездо". Така е наречено едно от най-романтичните места на Черноморския ни бряг. Така е наричала Двореца в Балчик и неговата създателка - румънската кралица Мария. Посещавайки за първи път градчето през 1921 г., тя остава очарована от красотата и спокойствието на морсикя бряг и решава, че ще построи резиденция. Три години по-късно италиански архитекти започват строежа на дворцовия комплекс. Мария е поставила изискване сградата да не нарушава великолепието на природата и да се вписва ненатрапчиво в ландшафта.Първоначално е построена резиденцията, след това православен параклис, а след него са вдигнати нови самостоятелни вили, традиционна възрожденска къща, вътрешни дворове в мавритански стил и чешми, върху които са изобразени митологични герои.В целия комплекс се съчетават различни стилове - старобългарски, готически, ориенталски и мавритански. Постройките днес са потънали в зеленина, но още кралицата е дала началото на уникалните градини около двореца. Като последовател на бахайската религия, тя е търсила в "Тихото гнездо" единството на Бога, вярата и благоденствието на човешкия род.

Дворецът представлява комплекс вили и други постройки, разположени на брега на Черно море. По време на Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България. На 28 юни 1913 г. добруджанската й армия се възползва от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея и необезпокоявана окупира българските държавни територии североизточно от линията Тутракан-Балчик. Кралицата на Румъния Мария Единбургска харесва новозавладяната земя с мекия й климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата й резиденцията обаче са предопределени и като политически - да се маркира окупираната територия като румънска и то в най-южната й възможна точка.Кралицата получава документи за собственост през 1935 г. като е допълнено, че "цената на имота и съответстващите такси към продажбата му са изцяло платени". Площта, собственост на монархията, постепенно е увеличавана. Към 1937 г. владенията се простират вече върху 209,8 дка, а към 1938 година площта им още се увеличава и достига 244,8 дка.Вилният ансамбъл в лятната резиденция на румънската кралица е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино, като строителството се извършва от 1924 до 1934 г. В годините на окупацията в Балчик купуват места много румънски аристократи и интелектуалци, сред които и известната художничка Чичилия Куцеску-Сторк. Те често са канени в кралската резиденция, което превръща Двореца в културно средище.

На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовската спогодба и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. През 1948 г. с междудържавно споразумение между Румъния и България обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. С Разпореждане Х 1650/30 август 1961 г. Министерският съвет на НРБ одобрява закупуването на недвижими имоти, собственост на Румъния, намиращи се на територията на Народна република България, сред които е и дворецът в Балчик. През 1970 г. е подписана Спогодба между Народна република България и Социалистическа република Румъния за прехвърляне на собствеността на някои недвижими имоти, между които целия терен и всички сгради на бившия дворец в Балчик. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години е превърнат в музей. Той е групова културна ценност от национално значение Ч паметник на архитектурно-строителното и парково изкуство с всичките 46 сгради, 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елементи и недвижими и движими паметници на културата. Най-важната природна даденост на Двореца е изобилната и кристално чиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В двора е изграден параклисът "Стела Марис". Други популярни забележителности са "Божествената градина", градина "Английски двор", "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината.

Другата атракция, която спира дъха на посетителите, е Университетската Ботаническа градина. Създадена е през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов, ректор на СУ "Св. Климент Охридски" за периода 1956-1962 г. Днес тя се простира на площ от 194 дка и разполага с растителни колекции с над 4900 вида, които се увеличават непрекъснато. Наложила се е като важен туристически обект. Наред с това, тя е паметник на културата и защитена местност. В градината исторически и функционално са обособени три части. Едната е парк, изграден като ландшафт по времето на румънската кралица, понастоящем Групова недвижима културна ценност - паметник на градинското и парково изкуство. Градина Разсадника е проектирана и изградена за посещения от хора с увреждания. Открита е във връзка с 50-годишнината на Университетска Ботаническа градина гр. Балчик през 2005 г. На площ от 0,7 ха посетителите могат да видят красотата на сезонните цветни композиции, алпийски кътове, водни площи, кактуси и сукуленти в легла от типичен балчишки камък. В специален кът незрящите хора могат да се докоснат до различни на допир растителни видове, които са описани с брайлово писмо. Най-голяма забележителност в Ботаническата градина обаче е постоянната експозиция от кактуси и сукуленти. Любителите на бодливите екзоти могат да се насладят още на едроразмерните растения на открито, както и на къта със зимоустойчиви кактуси. Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните в градината екзотични видове - древното гинко, метасеквоята (индивид с такива размери и на такава възраст извън естествения ареал има само в Кралската ботаническа градина в Лондон), бонбоненото и каучуковото дърво, каменния дъб, едроцветната вечнозелена магнолия и други.

Панагюрското злато краси "Каменната зала"

Панагюрското златно съкровище ще краси "Каменната зала" на Двореца до 10 септември. Представянето на деветте съда от чисто злато със сцени от тракийската и гръцка митология е по проект между Балчик, Регионален исторически музей - Пловдив и Националния исторически музей.Любопитен факт е, че съкровището е застраховано за 50 млн.евро. Като пътува в страната и чужбина се вземат драконовски мерки за сигурността му, като те са гарантирани и в Двореца. През 2020 г., въпреки пандемията, изложбата на съкровището "Татарската плячка", организирана съвместно с НИМ, предизвика небивал интерес.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички