Днес трябва да започнем да създаваме града, в който утре децата и внуците ни ще живеят и работят с гордост
Трябва да инвестираме в младите, те имат силата да се борят за мечтите си и аз ще ги подкрепя, казва Радина Банкова, кандидат за кмет на Ловеч
Радина Банкова е родена на 25 април 1969 година в град Ловеч. През 1988 година е завършила Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“ в Ловеч , през 1992 година Университета за национално и световно стопанство в София със специалност Международни икономически отношения. Още като студент във втори курс започва работа във фирма за производството на дамско и мъжко облекло. През 1996 година се връща в Ловеч и оглавява семейната фирма „Крис Фешън“ за дамски плетени облекла, която ръководи и до днес. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на производителите и износителите на облекла и текстил в България, член на Европейската текстилна асоциация. Участва в работата на Европейската синдикална организация по проблемите, свързани с подобряване условията на труд, заплащане и ефективност.
Това е съвсем накратко биографията на една жена, която 25 години развива своя успешен бизнес, производството от който 99 процента е предназначен за пазарите в немскоговорящите страни в Европа – Германия, Швейцария, Австрия, Белгия. Две години фирмата има представителство и в Москва, но след налагането на икономически санкции спрямо Русия от Европейския съюз, поради създадените трудности, то е затворено. Госпожа Банкова има нови търговски партньори и с това беше свързано посещението й в края на септември в Съединените американски щати.
На първия тур от местните избори Радина Банкова, издигната от инициативен комитет и подкрепена от "БСП за България" получи 26,30% от гласовете на ловчалии и е само с 499 гласа след Корнелия Маринова, досегашен кмет на Община Ловеч, с която ще се състезава за кметското място в неделя, 3 ноември, 2019 г.
- Г-жо Банкова, в настоящата кампания за местни избори прави впечатление, че Вие акцентирате върху спешната необходимост да се инвестира в хора, ако Община Ловеч иска да реши сложните демографски проблеми, пред които е изправена. Защо според Вас вече е настъпило време да се разработят и реализират подобни политики на общинско ниво?
- Изминалите години на прехода показаха, че промяната има много лица. Едно е да говориш за създаването на пазарна икономика, друго е да съсипеш голяма част от старите предприятия и да лишиш хората от работа. Обезлюдяването на Ловеч и общината започна оттам. Останало без препитание, най-активната част от населението потърси късмета си в чужбина и това се превърна в устойчив модел на поведение. И когато днес възможностите за трудова реализация, макар и бавно, постепенно се увеличават, Общината не може да предложи добро качество на живот. Кога един млад човек би останал да живее и да се труди в родното си място? Когато, освен работа, той има увереността, че децата му ще могат да получат отлично образование и когато семейството му ще има възможност при нужда да получи професионална лекарска грижа. Ето защо аз твърдя, че вече е дошло време да се спре порочната практика на поредния „ремонт на ремонта“ и да започнем да инвестираме в бъдещето на младите хора от Общината. Ако искаме да имаме развиващата се икономика, ако искаме да имаме качествено образование и здравеопазване в Община Ловеч, трябва да започнем да инвестираме още днес и то не предизборно, а с реални програми!
- Дали ще Ви повярват обаче младите хора?
- Въпрос на доверие и работа. Аз също съм майка и искам дъщеря ми след като завърши висшето си образование да се върне да живее и работи тук. Зная, че това е желанието и на всички останали родители, както и на всички възрастни хора, които са принудени да преживяват старините си в самота.
Ловеч например с основание се гордее с възрожденския си квартал „Вароша“ и Покрития мост, но е редно да обособим поне още един нов културен център на града, където всеки един ловчалия да може да прекара част от свободното си време или да заведе с гордост свои приятели или гости, да го наситим с културен живот, с културни събития, които да привличат вниманието на младите хора в нашия град. Историческият ни музей например и до ден днешен не разполага с подобаваща база, художествената ни галерия отдавна отесня, да не говорим за читалищата...
- Чудесни намерения, но как ще ги реализирате?
- Всичко, което предлагам, е реално постижимо. Който малко или много познава миналото на Ловеч и ловешкия край знае, че още през Възраждането ни и в първите десетилетия след Освобождението тогавашните общинари инвестират основно в бъдещето на талантливи и ученолюбиви млади хора, търсят да ангажират добри учители за децата, да осигурят истински отдадени на професията си лекари за населението… Трябва просто да осъзнаем, че ние самите държим бъдещето си в собствените ни ръце. Министърът на здравеопазването, дори и да е добронамерен, няма да реши изцяло проблемите на болницата ни, нито пък министърът на образованието ще ни намери талантливи и мотивирани млади учители, макар напълно справедливо в последните години учителските заплати да се повишават… Трябва доста да се потрудим тук, на място, за да може тези млади лекари да имат възможността да специализират в нашата болница и да се развиват, а младите поколения учители да се радват, освен на добро заплащане, на обществения престиж, който заслужава тази благородна професия и на подкрепата на родителите, която за жалост почти изчезна в последните години.
В крайна сметка днес трябва да започнем да създаваме града, в който утре децата и внуците ни ще се чувстват уютно и с гордост ще казват, че живеят и работят в Ловеч!
- Точно и добре казано, но ще Ви стигнат ли силите, за да постигнете всичко това?
- Един човек, ангажирал се с проблемите на общността, не е в състояние сам да промени действителността. Един кмет обаче може да зададе посоката за развитие, да обърне администрацията към реалните проблеми на хората и да активира гражданската енергия, без която така желаната от всички нас промяна към по-добро би била невъзможна. С личния си живот до момента съм доказала, че за мен съдбата на Ловеч е кауза. Имах възможността да се развия професионално далеч от родния си град, но избрах да го направя в него, защото съм свързана емоционално с това прекрасно място. Тук родих и отгледах дъщеря си и се надявам тя също да последва примера ми.
И ако в живота ни разделят много неща – партийни пристрастия, лични симпатии и антипатии, лични интереси и противоборства, то мисля, че по отношение на желанието ни Ловеч да се превърне отново в привлекателно място за живеене нямаме никакви различия. Това е нещото, което може да обедини.
Разчитам на тази обща воля. Ще използвам натрупания опит на моето поколение, както и мъдростта на по-старото, но основно се надявам на силата и вдъхновението на младите хора. Те могат да мечтаят смело, имат силата да се борят за мечтите си и енергията да ги превърнат в реалност, ако има кой да ги подкрепи! Смятам да го направя, защото ми омръзна да чувам подмятания, че Ловеч няма бъдеще. Има и то е наша собствена отговорност и граждански дълг!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
