- Търсят се по-големи и хубави апартаменти
- Живеем на двойно по-малко площ от средния европеец, само румънците са на по-тясно
С една средна заплата в София днес могат да се купят 80 квадратни сантиметра (0,8 м2) жилищна площ. Това съобщи Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи. Според изчисленията на асоциацията този показател е бил същият и през 1986 г., когато доходите у нас в абсолютна стойност бяха по-малки, но и цените на имотите бяха по-ниски. "По времето на социализма възможността да си купиш жилище е била същата като днес", посочи Шопов. Тенденцията е този показател все повече да намалява, предупреди той по време на форума "По-достъпни жилища в София". По думите му в някои градове в Западна Европа показателят е едва 0,1 м2 което означава, че с една средна заплата могат да се купят нищожните 10 квадратни сантиметра жилищна площ. "Там един лекар, който не е на частна практика, не може да си помисли в рамките на своя живот да има собствено жилище", каза Шопов като отбеляза, че над 80% от населението в такива градове живее под наем именно заради високата цена на имотите. Според него този модел е отрицателен, макар и да е западноевропейски.
Как е в Западна Европа
Градът в Европа с най-скъпи имоти е Лондон, показа проверка на "Стандарт" в платформата numbeo.com. Средната цена на квадратен метър в центъра на британската столица е над 16 600 евро, което означава, че един тристаен апартамент от около 90 квадрата там струва близо 1,5 млн. евро. Макар и да са пословично високи заплатите в Лондоснкото сити, работещите в британската столица могат да си позволят да купят едва 0,25 м2 жилищна площ в центъра на града с една заплата. Още по-недостъпни са жилищата в центъра на Париж. Градът е на второ място в Европа по скъпи имоти след Лондон със средна цена от малко над 15 300 евро на квадратен метър. Средната заплата във френската столица обаче е по-ниска от тази в Лондон, а сметките показват, че месечният доход на работещ парижанин стига за покупка на едва 0,22 м2 жилищна площ.
Имотите у нас поскъпват по-бързо
В последните 5-6 години се наблюдава непрекъснат ръст на цените на недвижимите имоти, както в България, така и в Европа. Поскъпването у нас обаче е по-голямо. От 2015 г. насам цените на жилищата в страната са се повишили с 46 на сто при средно увеличение за ЕС от 40%. Специално в София скокът на цените е още по-голям през този период - 63 на сто. Това показва анализ на пазара, представен от Антон Андонов, изпълнителен директор на ЕРА Недвижими имоти.Въпреки стремглавото поскъпване на жилищата обаче той смята, че не може да се говори за балон с недвижимите имоти, какъвто имахме преди кризата от 2008 г. По дефиниция балон има, когато цените на имотите се повишат с над 50% за период от три години или 100% (т.е. двойно) на пет години. В момента тези условия не са изпълнени, докато при предишната криза те са били налице.
От началото на 2006 г. и до лятото на 2008 г. цените на недвижимата собственост у нас са скочили с 63,2 на сто, т.е. повече от 50 на сто, каквото е условието за наличие на балон. Както е известно, след това от 2009 г. наблюдавахме рязък спад в цените. Сега обаче не се наблюдават такива тенденции. Поскъпването на имотите през последните три години - от второто тримесечие на 2018 г. до същия период на тази година е 16,2 на сто, т.е. значително под 50%. Другата дефиниция за балон е, когато имотите поскъпват само заради нашите очаквания, че цените утре ще са по-високи от днес, а не заради фундаментални фактори, обясни Антон Андонов. Според него това също не се наблюдава в момента у нас. Показателно е, че въпреки повишеното търсене и ръста на цените, сделките с недвижими имоти са с около една трета по-малко отколкото по време на бума между 2006 и 2008 г. След това следва рязък спад през 2009 г., след което продажбите са сравнително еднакъв брой през годините. Любопитно е, че те винаги нарастват в рамките на самата година. Винаги са най-малко през първото тримесечие, увеличават се през второто, стават още повече през третото и най-много сделки се сключват през последните три месеца на годината - октомври, ноември и декември.
Какво помпа цените
Няколко са движещите фактори, които определят пазара на имотите. Един от тях са доходите на домакинствата, които също се увеличават в последните пет-шест години, а ръстът им е симетричен с този на цените на недвижимата собственост, посочва Антон Андонов. Друг фактор са рекордно ниските лихви, които от една страна стимулират кредитирането, а от друга карат хората да търсят алтернативни за спестяванията си, различни от банковите депозити.Според Георги Шопов обаче причина за оскъпяването на жилищата са и регулациите, ограничаващи строителството. "Търсенето на имоти през последните 25 години е по-голямо от предлагането. В една пазарна икономика, ако една стока е по-търсена отколкото предлагана, значи нещо не е наред", посочи той. "Нашата администрация е длъжник на обществото, защото в продължение на 25-30 години административните изисквания стават все по-строги, все по-неизпълними, което води до дефицит на пазара. Т.е. не може производството да предложи това, което хората имат необходимост и търсят. На пръв път това е добре за нас, строителните предприемачи, защото продаваме по-скъпо и печелим повече. Но това е така само за спекулантите на пазара, които искат да направят един-два обекта и да отидат в друг сектор, където в момента има печалба. Фирмите в асоциацията сме повече от 20 години на пазара и гледаме дългосрочно. При нас е по-изгодни да печелим от оборот при едни нормални отношения с обществото, общината, и държавата, отколкото да строим спекулативни сгради", заяви председателят на строителните предприемачи.
Изискванията на купувачите растат
Българинът живее доста по-натясно от средния европец. В момента на един човек от домакинство у нас се падат средно 25 кв. м жилищна площ, докато средният жител на ЕС се разполага в 43 кв. м. На по-тясно от нас живеят само в Румъния, където на един човек се падат едва 15 квадрата. Затова много хора вече търсят по-големи и удобни жилища, показва анализ на Антон Андонов. Имотите, които се купуват, са все по-хубави, в основната си част са монолитни и големи, обясни и Даниела Иванова - началник отдел "Ключови партньорства" в Пощенска банка. По думите й за последната година се е увеличила със 17 на сто площта на средния имот, който клиентите на банката купуват. "Последната година тенденция на пазара е, че действително изискванията на клиентите се повишиха, което е много положително. Това ни кара да качваме качеството, както на проектирането, така и на самото изпълнение", отчете и Георги Шопов. Според него не се очертава да паднат цените на жилищата, защото по принцип на нито една стока не й се понижава цената в момента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
