„Стандарт" и www.ewminteractive.com започват нова рубрика, предлагаща различен от общоприетия поглед върху финансовите пазари и връзката им с редица финансови, макроикономически, политически и социални събития по света. В предстоящите статии ще получите интересни анализи и неочаквани отговори на въпроси като „могат ли кризите да бъдат предвиждани и кой е виновен, когато те настъпят?", „какво причинява националистическите настроения в определени региони по света?" или „каква е истинската причина най-футболната страна в света да се бунтува срещу световното първенство по футбол?". А ако отговорът на всички тези въпроси се окаже един и същ? Проследете в най-новата рубрика на „Стандарт".
Арабската пролет е вълна от революции, демонстрации и граждански конфликти, които засегнаха Тунис, Египет, Либия, Йемен, Сирия и други страни от Северна Африка през периода от 2010 до 2013 година. Най-вече, хората бяха гневни заради десетилетията диктатура и нарушаването на основни човешки права от страна на властите. През Арабската пролет мнозина лидери бяха принудени да се оттеглят от властта. През 2011 година в Египет Хосни Мубарак подаде оставка след над 30-годишно управление. В Либия Муамар Кадафи, управлявал 42 години, беше убит от тълпата.
Няма съмнение, че в Северна Африка настъпиха значителни промени през Арабската пролет. Но 30 или 40 години чакане са прекалено много време, когато хуманизмът и свободата са системно и ежедневно унищожавани. Така че правилния въпрос е „защо хората чакаха толкова дълго?". За да отговорим, трябва да погледнем на историята от малко по-различна гледна точка. Социономическа гледна точка.
Новата наука Социономика, чието начало поставя Робърт Пректър през 1979 година, постулира, че социалните настроения предизвикват финансови, макроикономически, ПОЛИТИЧЕСКИ и СОЦИАЛНИ събития, противно на общоприетото мнение, че такива събития пораждат социалните настроения. Най-добрият начин за регистриране и разчитане на социалните настроения предлагат ценовите графики на фондовите индекси. Покачването на цените показва оптимизъм, докато пазарните сривове са породени от страх или гняв, така че всяка една пазарна графика не е нищо повече от илюстрация на колективното психологическо състояние на масите. В предишните статии от рубриката Ви показахме, че социалните настроения не са произволни или хаотични, а се движат по повтарящ се модел – цикълът на Елиът.
И тъй като темата на настоящата статия е Арабската пролет, ще използваме графиката на египетския EGX 30 фондов индекс. Тя ще ни покаже при какви пазарни условия протекоха размириците в Северна Африка през 2010-2013, както и по-важното – ще ни даде насоки относно вероятното бъдещо пазарно развитие, тоест бъдещото развитие на социалните настроения в региона.
Защо хората чакаха толкова дълго? Заради растящия пазар – естественият цикъл на социалните настроения, който беше в своята позитивна фаза до 2008 година. EGX 30 се търгуваше на нива около 12 000 през 2008, преди да се срути до 3500 в началото на 2009 година. Ако означим графиката според Вълновия принцип на Елиът, ще видим, че това пропадане от 8500 пункта е съставено от пет вълни, номерирани с 1-2-3-4-5. Според принципа, след всеки пет вълни следват три вълни в обратната посока. Това означава, че цялото възстановяване от 2009 година досега е именно тази тривълнова корекция, означена с w-x-y, след която би следвало да започне ново понижение за вълна С на графиката.
Според социономическата теория, големите конфликти се случват по време на С-вълна, тъй като тогава социалните настроения са възможно най-негативни. Арабската пролет наистина протече успоредно с низходящ пазарен тренд, но на графиката ще видите, че той е нищо в сравнение с това, което можем да очакваме в бъдеще.
Неустойчивостта на многото млади демокрации, както и нестихващите сблъсъци в Сирия, Либия и други страни от региона, не дават изгледи за стабилно и мирно бъдеще. Щом като една х-вълна донесе толкова много насилие, то какво да очакваме от една голяма С-вълна?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
