-
Дори и да са предприети действия за събирането й, погасителната давност е до 4,5 г.
Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. "б" ЗАНН /Закона за административните нарушения и наказания/. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗАНН, наказателните постановления на административните органи, с които са наложени глоби, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания.
Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение. Видовете изпълнителска давност са обикновена и абсолютна.
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието
и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказаното лице за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност /отново двегодишна/. Съгласно чл. 82, ал.ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Разликата между глобата и останалите публични държавни и общински вземания /данъчни, митнически и т.н./ е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена административно-наказателна репресия. Докато в общия случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в административния процес, основанието и размерът на глобата се определят в административно-наказателния процес, в който се прилагат не само общите принципи на административния процес, но и общите принципи на санкционното право.
Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на
сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност
и за изпълнението на административното наказание.
Давностният срок за останалите публични и общински вземания, който е петгодишен, не намира приложение за глобата и поради това, че в общия случай той започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. При данъците, таксите, осигурителните вноски, митните сборове задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, а не на издаден акт за установяване на административно нарушение, респективно - наказателно постановление. Ето защо сроковете за тези вземания, за разлика от тези при глобите, са достатъчно дълги, така че
да гарантират събираемостта на вземанията и интереса на фиска
дори ако се наложи провеждане на административно производство за установяване на публичното вземане.
При глобата обаче определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение текат от влизане в сила на наказателното постановление.
Важно е да се знае, че, доколкото за неуредените въпроси в ЗАНН се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс, както и доколкото глобата представлява вид административно-наказателна санкция, абсолютната давност за изпълнението й /заплащането й/, е четири години и половина от извършване на деянието, независимо от спиране или прекъсване на давността или в заключение - глобата не подлежи на плащане, ако в продължение на две години от издаване на наказателното постановление не са предприети действия по събирането й или, дори и да са предприети такива, тя не е събрана в продължение на четири години и половина от извършване на деянието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com