Важният въпрос е защо общините закъсват толкова често и дори стигат до ситуации, в които имат запорирани сметки и не могат да правят разплащания. Това се случва постоянно през последните години. Причината е , че структурата на фискалната ни политика е такава, че за общините почти няма собствени приходи. Обикновено собствените данъчни приходи - ресурсът, с който местната власт може да провежда собствени политики са около 5-10 % от бюджета й. Около 10 на сто са неданъчните приходи, които обаче са обвързани с конкретни услуги като събирането на смет и други. Останалото от бюджета на общината, много често, е субсидии и трансфери от държавата за определени дейности. Така е в почти всички градове у нас, с изключение на 5-10 големи общини, в които понякога собствените приходи стигат до половината от ресурса, или в някои курорти като Банско и Несебър. Липсата на собствен ресурс предполага, че всяко едно неочаквано събитие, свързано с усвояването на европейски средства, неслучването на даден проект, забавянето на плащания или дори рязката смяна на властта в общината, води до изпадане на практика в неплатежоспособност
Важно е, когато общината закъса, процесът, свързан с излизането от това положение, да бъде изчистен. Но е важно и това, че общината закъсва заради липсата на собствен ресурс и заради това, че идеите за финансова децентрализация, а именно повече собствен ресурс на общините от подоходното облагане, така и не се случват.
Внесените предложения за промени в Закона за публичните финанси намират решението за закъсалите общини в поемането на контрола от финансовия министър. Той може да инициира процедурата по оздравяването с писмо. При отпускането на т.нар. безлихвен заем изцяло всичко се съгласува с него и той има финалната дума. Финансовият министър определя какъв ще е планът за оздравяване - по-строг за едни общини и по-малко строг за други и тук има всякакви политически нюанси.
Съществува и евентуален инструмент, според който по инициатива на финансовия министър със субсидия може да бъде покрит безлихвения заем и цялото оздравяване на общината да й излезе безплатно. Трябва да си послушен, за да получиш този огромен бонус. Това послушание улеснява решението на проблема със финансовите затруднения, но и прави по-лесно упражняването на политическо влияние. Има и морален риск. Всеки път, когато някой измисли механизъм за спасяване, било то европейски или национален, съществува моралният риск дали общината няма да започне да харчи с по-лека ръка, тъй като в крайна сметка има кой да я спаси. Голяма част от кметовете ще изпитват трудности и този безлихвен заем ще ги привлича и ще искат да го използват. Какво следва да се направи ?
Трябва, първо, изобщо да отпадне тази възможност безлихвеният заем да бъде върнат със субсидия, защото това си е направо подарък. Тази възможност я няма в практиката. Дори Гърция може да не плаща лихви, може да й се дава гратисен период, но в крайна сметка ще връща получените заеми и на никого не му е хрумвало да ги отпише. Второ, трябва да се прецизира инициирането на процедурата. Топката трябва да остане в изпълнителната власт, а министърът на финансите да не може едва ли не на сила да инициира оздравителна процедура.
Според финансовия министър Владислав Горанов закъсалите общини са 20. Но от данни от Сдружението на общините се вижда, че закъсалите общини са доста повече - около 60-70 са тези, които скоро ще светнат в червено по всички показатели. Предложените мерки в този си вид крият политически и морални рискове, затова се съмнявам да има положителен ефект от тях. Трябва да се мисли за финансова децентрализация на общините. Това е по-важното, защото така общините изобщо няма да изпадат в затруднения и ще могат да се спасяват сами, ако все пак се случи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
