Сега всеки се спасява както може, подкрепа има само за туризма
Иван Чолаков, управител на "Оптикс"
Няма държавническа визия как ще се развива българската индустрия. За предприятия като "Оптикс", които са 80% експортно ориентирани и с големи пазари, това ограничава перспективите. За нас, а и за други компании от промишлеността, е голям проблем да намерим качествени и надеждни поддоставчици в България. Липсата на родни поддоставчици не позволява българската индустрия да се специализира и да произвежда продукция с по-висока добавена стойност. Освен туризма, не виждаме държавата да подкрепя друг отрасъл. В индустрията всеки е принуден да се спасява, както намери за добре. На много компании се налага да затворят целия производствен цикъл, защото нямат стабилни партньори. Отдавна са разкъсани технологичните вериги в сектор "Машиностроене". Налага ни се да внасяме материали отвън, което удължава сроковете и вдига цената на производството. Това ни прави по-малко конкурентни. А би било добре да има цялостна доктрина за развитието на българската индустрия. И оттам насетне държавата да се фокусира върху по-високотехнологични браншове, като електроника, информационни технологии. И в тази насока да развива образованието. Сега всичко е хаотично - давайте, ще привличаме инвеститори от автомобилостроенето. А всичко, свързано с това производство, се внася от чужбина.
Потреблението дава сила на бизнеса
Жечко Кюркчиев, изпълнителен директор на "Теси"
Всяка икономика получава стимули за развитието си основно от пазара - голямото потребление й дава сила. Следователно държавата трябва да се стреми да създава предпоставки, които да насърчават потреблението. А основни макроикономически принципи са политическа и финансова стабилност, предвидимост и предсказуемост за бизнес процесите, надеждно правосъдие. В този смисъл още трябва да се добавят и перманентно подобряване на инфраструктурата като цяло в страната, намаляване влиянието на енергийните монополи, подобряване на административното обслужване - неща, които са известни и ясни на всеки политик и анализатор.
Въпроси:
1. Кога образователната система ще обвърже своите цели и резултати с нуждите на бизнеса?
2. Кога в България ще имаме доставки на газ за индустриално потребление - алтернатива на преминаващата тръба през Украйна?
3. Програмите за финансиране на различни типове проекти по европейски фондове са изключително тромави и понякога пълни с безсмислени изисквания, които често са дори в конфликт с добрите бизнес практики. А от друга страна - проектите по тези програми почти винаги изискват много повече време, поради което често са неприложими в бързо развиващи се компании. Моят въпрос е има ли структура в МС, която да се интересува от тези проблеми и да работи за повишаване ефективността на процеса, скъсяване на сроковете за управление на проектите в рамките на логични за бизнеса параметри?
Въпроси на IT индустрията:
Мая Маринова, изпълнителен директор на Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/
1. Възможно ли е да се направи промяна в Кодекса на труда за осигуряване на гъвкаво работно време на наетите, позволяващо почасова работа на временен/проектен договор, както и за улесняване на процедурата по издаване на разрешения за работа на висококвалифицирани специалисти от трети страни (извън ЕС)?
2. Възможно ли е да се направи опростяване на програмите, финансирани по структурните фондове на ЕС, по отношение на преквалификация и иновации?
3. Може ли да се помисли за данъчни облекчения за инвестиции в новосъздадени предприятия с предмет на дейност създаване на иновативни продукти и услуги?
4. Възможна ли е промяна в Закона за насърчаване на инвестициите и конкретизиране както на критериите за допустимост, така и на очакваните поощрения от страна на държавата?
Въпрос от "Сименс" ЕООД:
1. Какви са следващите стъпки за разрешаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост на компаниите в енергийния сектор след подписването на Меморандум за разбирателство между Националната електрическа компания (НЕК) и ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" и в какъв срок проблемът може да намери решение?
Въпроси на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/
Константин Делисивков, изпълнителен директор
1. Предвижда ли се компенсация на директните и индиректни разходи за емисии за засегнатите от изтичане на въглерод?
2. Подготвяният закон за индустриалните зони и технологичните паркове трябва да гарантира достъпа до подходящата мрежова инфраструктура. Затворените разпределителни системи, регламентирани в Третия енергиен пакет на ЕО, са важен фактор на конкурентоспособност в повечето европейски страни. Готвят ли се политики в тази насока?
3. Какви усилия се полагат в посока намаляване на цената на природния газ и превръщането на България в газов хъб - например чрез виртуален поток от Гърция към България, разширяване на хранилищата, интерконекторите, предоговаряне с "Газпром" и обвързване със спот цени? Извън инфраструктурните проекти, как оценявате потенциала на "меките" мерки в регионален аспект - унифициране на правила, регулация и процедури за обмен?
4. Валутният риск е основен ценообразуващ фактор на цените на природния газ. Смятате ли, че министерствата могат да подпомогнат "Булгаргаз" в посока хеджиране на валутния риск?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
