- Пpaвитeлcтвaтa мoгaт дa пoдкpeпят пo-ниcкитe цeни, но само зa извecтнo вpeмe, предупреждават експерти
- Време е да се намери дългосрочно решение за повишаване на доходите, за да се спасим от призрака на Виденовата зима
Това, което българинът отдавна усеща по джоба си - галопиращите цени на стоките, бе отчетено и от статистиката, макар и скромно - годишният ръст на потребителските цени през август е 3,7%, спрямо юли - 0,8%, а от началото на годината - 3,1%. Най-голям ръст на цените спрямо предходния месец се отчита при транспорта - средно 3%, заради скока на горивата. Според НСИ храните поскъпват с 1,2%.Това са официалните цифри, осреднени и изгладени. Съвсем друго обаче е усещането на хората, когато отидат да пазаруват в магазина или да си плащат сметките - че цените летят. В понеделник КНСБ изнесе данни от свое проучване, които показват, че поскъпването е главоломно. То е направено в периода 26 август - 1 септември и проследява изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост. Публикувано е на сайта на КНСБ и не е представително.Според шефа на КНСБ Пламен Димитров инфлацията на годишна база е към 4-5%. Но според анализ на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България, реалното поскъпване на живота е 20%.
Олио
Драстичен е скокът при слънчогледовото олио - 43% за година. Средната цена е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. Най-скъпото олио купуват в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв. Ускореният ръст започна още през март - заради слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстично покачване на котировките на слънчогледовото масло.
Хляб
Хляб "Добруджа" поскъпва с 4.2%, а килограм пшеничено брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Независимо от рекордните добиви от пшеница през 2021 г. у нас, изкупните цени в България остават високи, отразявайки нивата на международните пазари. Прогнозите на анализаторите сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., което ще възпрепятства понижение на цените. Очакванията са килограм хляб в края на годината да струва около 1,80 - 2 лв.
Зеленчуци и плодове
Противно на логиката, скачат цените на сезонните зеленчуци. Доматите струват средно 2,65 лв., при 2,25 лв. преди година. Във Варна - 4,03 лв., в Бургас - 3,40 лв., а в Кюстендил - 2,70 лв. Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсена сега е прасковата, която в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в сравнение със септември 2020 г. Килограм струва средно 3,30 лв., при 2,66 лв. през 2020 г. Най-скъп е този плод в Добрич - 4,49 лв., Бургас - 4,30 лв., и Пловдив - 4,10 лв.
Газ и горива
От началото на годината газът е поскъпнал със 160%, посочи шефът на КНСБ Пламен Димитров. Прогнозите са, че синьото гориво ще повлече нагоре и цената на парното поне с 10-тина процента. Но поскъпването на газа се отразява в цените на цели индустрии, което пък вдига цените на едро. Увеличението при бензина и дизела е с над 20%.
Причините
Причините за поскъпването се дължат на няколко фактора. Един от тях е драстичният скок на природния газ на борсите в Европа. Цената на синьото гориво чупи всеки ден рекорди, като във вторник октомврийските фючърси в хъба TTF в Нидерландия достигнаха 810,32 долара за 1000 куб. метра. Експерти не изключват и нива от 1000 долара. Това се дължи на геополитически фактори и поведението на Русия, посочват анализатори. Ситуацията на пазарите на природен газ в Европа е критична заради липсващите доставки на суровина. Хранилищата са полупразни. И все по-често се коментира, че това може да накара институциите да дадат одобрение на "Северен поток 2" по-бързо от очакваното.Другият фактор е рекордният скок на тока за бизнеса у нас. Той пък е предизвикан от чисто нашенски неразбории на енергийния пазар и криворазбраната му регулация.Третият фактор е безпрецедентното раздаване на пари в Европа и по света. И тази тенденция ще продължи. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в програмната си реч за 2022 г., че ЕС няма да повтори отновo грешката, допусната след последната финансова криза, когато преждевремeнното връщане към бюджетната строгост отново потопи Стария континент в рецесия. А ще позволява по-високи дефицити в националните бюджети и увеличение на процента на задлъжнялост. Това означава все повече и повече пари, както и все по-високи и по-високи цени на стоките и услугите.
Как е по света
Cвeтoвнитe цeни нa xpaнитe ca cкочили с 33% пpeз aвгycт в cpaвнeниe c гoдинa пo-paнo, coчaт дaннитe нa Opгaнизaциятa нa OOH пo пpexpaнa и зeмeдeлиe (ФAO). В мoмeнтa cвeтът кyпyвa нaй-cкъпитe xpaнитeлни cтoки oт 70-тe гoдини нacaм, пише Вlооmbеrg. "Пpaвитeлcтвaтa мoгaт дa ce нaмeсят и дa пoдкpeпят пo-ниcкитe цeни зa извecтнo вpeмe. Ho тe нe мoгaт дa гo пpaвят бeзкpaйнo", пpeдyпpeждaвa cтapши eкcпepтът в Реtеrsоn institutе fоr Intеrnаtiоnаl Есоnоmiсs Kyлeн Xeндpикc.Caмo някoлкo дни cлeд кaтo ocвoбoди кабинета и блoкиpa paбoтaтa нa пapлaмeнтa, пpeзидeнтът нa Tyниc Kaиc Caид нapeди нa пpoизвoдитeли и тъpгoвци дa нaмaлят цeнитe нa избpaни пpoдyкти. Kaтo peзyлтaт чepвeнoтo мeco пoeвтиня c oкoлo 10%, a плoдoвeтe - c 20%.Гoлeмитe икoнoмики cъщo имaт пpoблeми. B CAЩ 8,6% oт гpaждaнитe пocoчвaт, чe пoнякoгa нямaт кaквo дa ядaт. Админиcтpaциятa нa Бaйдън yвeличи дъpжaвнaтa пoмoщ зa хората cъc cpeдни и ниcки дoxoди. Бeшe yдължeнa и пpoгpaмaтa зa кyпoни зa xpaнa. Нo кpитицитe нa дъpжaвния глaвa cмятaт, чe пoмoщтa нe e дocтaтъчнa.Пoпyляpнocттa нa пpeзидeнтa на Турция Peджeп Epдoгaн пpoдължaвa дa нaмaлявa нa фoнa нa нapacтвa-щитe paзxoди зa живoт. Инфлaциятa oтчитa pъcт с дo 29% пpeз aвгycт. А тypcкoтo пpaвитeлcтвo зaпoчнa пpoвepки и налагане на глоби нa тъpгoвцитe, кoитo пpoдaвaт нa зaвишeни цeни.
Какво е решението?
Има два пътя - да се натискат цените, както правят в Тунис, или да се увеличават доходите. "Не инфлацията трябва да се бори с макроикономически мерки, а дългосрочно да се търси решение за ниските доходи на определени групи от хора", коментира Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията."Ускоряването на инфлацията е нормален икономически процес в условията на възстановяваща се икономика. Пандемията от коронавирус обаче допълнително разтвори ножицата между доходите на отделните групи от хора, като при тези с по-ниски доходи ударът от покачването на цените е много силен", обясни той. По време на пандемията част от населението дори натрупа повече спестявания, но работещите бедни се увеличиха. "Преодоляването на бедността и намаляването на разслоението в обществото по доходен критерий изисква дългосрочни мерки, които при настоящата политическа ситуация е трудно да очакваме", смята експертът.Увеличение на заплатите, което да компенсира инфлацията и ужасното поскъпване на живота, иска КНСБ. Синдикатът е категоричен, че средните заплати трябва да се вдигнат с 12-13%, а минималните - със 17 на сто. "КНСБ настоява за 760 лева минимална заплата от януари", каза Пламен Димитров. Според него тя трябва да стане 500 евро до 2024 г. Изчисленията на синдиката показват, издръжката за живот на тричленно семейство е нараснала с около 100 лева. За да може да понесе ценовия шок и да свърже двата края, всеки българин трябва да получава не по-ниска заплата от 1300 - 1350 лева. Така при двама работещи родители и едно дете, в семейния бюджет да влизат общо 2700 лева.Но дали административното вдигане на заплатите ще реши проблема при слаба икономика? Да, с финансови инжекции тук и там може да се закърпи временно положението. Но дългосрочното решение не е в популизма, а в работещата икономика, която дава възможност на хората да получават реални доходи. "Икономиката на България страда от това, че не може да генерира достатъчно голяма добавена стойност. Това е причината за ниските заплати и мизерните пенсии у нас. От друга страна евтините кредити и държавните дотации по време на COVID кризата направиха икономиките, не само българската, все по-неспособни", казва доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН пред dir.bg.Изводът е един: Камбаната на високата инфлация бие, за да се захванат управляващите за работа. За да дадат онзи курс на икономиката, който да измъкне българите от бедността, за да не ги преследва призракът на Виденовата зима.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
