Изкупните цени са с 10% по-високи, за първи път няма внос от съседни страни
Трябва да поискаме от Брюксел изравняване на субсидиите за земеделците ни с европейските
Виното да се рекламира по региони, по-интересни за чужденците са местните сортове
Заради промяната в климата спешно да се облекчат правилата за сондажи и да се разреши подземното капково напояване, казва Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/ в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Чорбаджийски, тази година сме свидетели на необичайно топло време, както и на доста екстремни природни явления - проливни дъждове, градушки, суша и т.н. Как се отрази климатът на добивите и качеството на гроздето?
- Това, което забелязваме, е, че гроздето е по-малко с 30-40%, но за сметка на това е с отлично качество. Заради сушата, която наблюдавахме през годината, гроздето е леко, няма рандеман. То трябваше по-рано да се прибере. Иначе като захарност е много добро и ще има хубави вина. Тази година вината, особено червените сортове, ще са отлични. Може да се каже, че ще са с изключителни качества. Гарантирам, че догодина по това време, когато излязат вината от тазгодишната реколта, виното ще е запомнящо се.
- Има ли региони в България, където добивите са оскъдни, а щетите за лозарите - много големи?
- В Южна и Централна България добивите са доста ниски. По Черноморието също добивите са ниски в сравнение с други години. Не мисля обаче, че това ще попречи на производителите да изкарат качествени вина, които да са един чудесен завършек на всяка трапеза.
- Какви са изкупните цени в сравнение с други години?
- В сравнение с други години, цената на гроздето, което беше добито през тази година, е с 10% по-висока.
- Налага ли се внос на грозде?
- Не, определено не се налага внос на грозде от чужбина. За първа година не е внесено почти никакво грозде от съседните на нас страни като Румъния и Македония. Българските винопроизводители отново показаха, че подкрепят родното и изкупиха българското грозде, като така подпомогнаха гроздопроизводителите.
- Очаквате ли лозарите да бъдат компенсирани за претърпените щети?
- Да, очакваме de minimis, да се гласува помощта за Украйна, както и държавата да се намеси още по-сериозно с цел подпомагане на лозарите, за да запазим сектора.
- Ще се отразят ли намалените добиви на цените на виното и гроздовата ракия?
- Буфера ще го поемат винопроизводителите и преработвателите и намалените добиви няма да се отразят на цените. Разбира се, ако себестойностите на суровини за производство на бутилки например се увеличат, това неминуемо ще се отрази и на вината и ракиите, които произвеждаме. Тенденцията, която се налага в последните години, е да се засаждат и отглеждат високодобивни сортове, от които да се произвеждат продукти с ниска себестойност.
- Какви са добивите в други традиционно винарски региони в Европа?
- Доста ниски са добивите и там. Има обаче една разлика, която е ключова. Във Франция на винопроизводителите дадоха 200 милиона евро субсидии, защото не са успели да си продадат виното. Също така държавата там отдели по 700-800 евро на декар за лозарите, за да подпомогнат слабата година и сушата, която не ги подмина. Но нека не забравяме, че винопроизводството е национална политика както във Франция, така и в Италия. Там държавата е заложила на сектора и прави всичко възможно да го развива и запазва.
- Как биха могли лозарите и винарите да се подготвят за климатичните промени, които трябва да очакваме и през следващите години?
- Това, което трябва да се направи в спешен порядък, е да се облекчат всички правила за сондажи, както и възстановяване на "Напоителни системи", защото без вода ние сме изгубени. Както виждате, оттук нататък промяната в климата е неминуема, това ще продължава в годините и ще се отрази на добивите на грозде. Държавата трябва да се намеси и да подпомогне производителите при поставянето на сонди. Другото, което спешно трябва да се направи, е да се преразгледа наредбата на МЗ, която трябва да разреши подземното капково напояване.
- Увеличава ли се потреблението на вино у нас и къде сме в сравнение с другите традиционни производители като Испания, Франция и Италия?
- Потреблението на вино у нас се увеличава определено. България започва да си връща чуждите пазари и започваме да стъпваме доста сериозно в Западна Европа, в Скандинавските страни, в Азия също. Българските вина по нищо не отстъпват на нито едно чуждо вино, независимо дали е от ЕС (Франция, Испания, Италия) или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и т.н. Във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българското вино. В съседните ни държави като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния се залага на произведените в съответната страна вина, а след това на високоалкохолните им напитки и евентуално на нещо вносно.
- В последните години бяха направени много инвестиции в модерни изби. Конкурентен ли е българският производител на чуждия внос и как държавата може да помогне?
- Българският производител ще стане конкурентен на останалите, когато държавата наистина се намеси. На първо време трябва да поискаме изравняване на абсолютно всички субсидии за абсолютно всички сектори, не само за гроздопроизводителите. Искам да заявим точно и ясно на Европа, че не искаме да сме консуматори, а искаме да сме производители на плодове, на зеленчуци, грозде, вино и всичко останало, но за да сме производители, трябва да стъпваме на равна основа. Няма нищо лошо в това да се правят малки и бутикови изби, но въпросът е след това какво правим с виното, което произвеждат. То е с висока себестойност и на практика става непродаваемо на пазара. Трябва да се тръгне от там държавата да финансира първо суровината, за да може тя да бъде на ниска стойност за нас, винопроизводителите. Ние след това ще имаме възможност да правим продукти като вино, ракия и бренди, които да бъдат на ниска цена. В момента ние правим прекрасни продукти, но суровината ни е скъпа, съответно и продуктите се оскъпяват и стават неконкурентни и на Италия, и на Испания, и на Чили.
- През октомври стартира прием по мярката "Преструктуриране и конверсия на лозя", която е за обновяване на лозови насаждения и изграждане на системи за капково напояване, през декември пък стартират други две мерки, свързани с реклама на българските вина в ЕС и трети страни. Имат ли готовност бг производителите да се възползват?
- Българските производители имат желание, както и готовност да кандидатстват, но все още има някакъв проблем в системата и не успяваме да кандидатстваме. Надяваме се да бъде удължен срокът за приема на документи по мярката поне с две до три седмици.
- Относно рекламата - отдавна се говори за рекламиране на българското вино според региона, а не само на отделни марки. Смятате ли, че такава стратегия ще има по-добри резултати и ще бъде ли направена крачка в тази посока с тази възможност, която дава отварянето на двете мерки?
- Ние, производителите, наистина се надяваме да се направи такава рекламна кампания. Би било добре тя да се направи по региони, защото на туристите, които идват у нас, би им било по-полезно и интересно ако опознаят конкретния регион, от който идва виното. Ние сме наясно, че не можем да впечатлим нито един французин с Каберне Совиньон или Мерло и затова трябва да залагаме предимно на местните сортове като Мавруд, Димят, Памид и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
