Какви възможности за кариерно развитие предлага пред младите специалисти ядреният отрасъл? Какво е заплащането и има ли конвертируемост професията? Какви качества трябва да притежават кандидатите за оператори на ядрени реактори? За отговор на тези и други важни въпроси се обърнахме към Любомир Пиронков, експерт в Учебния център на АЕЦ „Козлодуй", и доц. Калин Филипов, преподавател по ядрена енергетика в Техническия университет, София. С поредица от експертни разговори, от които настоящият е 11-ият, Българският атомен форум предоставя информация от фактологичен характер за ядрената енергетика. Нека всеки читател се запознае с фактите и според своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% електрическата енергия у нас.
Какви са възможностите за кариера в ядрения отрасъл и може ли млад специалист в тази област може да намери реализация в България?
- Л. Пиронков: Ядрената индустрия е високотехнологичен отрасъл, който обхваща широк спектър технологични процеси и системи, които постоянно се усъвършенстват. Ядреният сектор е с изключителна обществена значимост, но подобно на авиацията, флота, въоръжени сили и т.н. крие потенциални рискове, затова трябва да е под непрекъснат контрол. Това налага специален подход при подбора и последващата атестация на персонала, като много се държи на наличието и поддържането на определени психофизиологични характеристики.
Какви качества се изискват?
- К. Филипов: На пръв поглед ядреният отрасъл предлага ограничени възможности за реализация поради специфичното образование и тясната специализация. За да бъде обаче добър един ядрен инженер, той трябва първо да е добър инженер, а след това и добър ядрен специалист. Широкият кръг от познания, които придобиват тези специалисти, ги прави особено ценни не само за ядрения сектор. Именно в това се корени и един от кадровите проблеми на ядрения сектор в световен мащаб. Поради това, че ядрените специалисти притежават много добра базова подготовка и специфични познания, те са трудни за създаване, но лесни за губене.
Ядрените специалисти у нас намират реализация в АЕЦ „Козлодуй", в проектантски и инженерингови фирми, включително и чужди, като "Риск инженеринг", ЕНПРО Консулт, AREVA, Westinghouse, Worley Parsons и много други.
Съществуват и редица други възможности - в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), в болници, лаборатории, хранилища и много други.
Какво е заплащането в ядрения сектор?
- Л. Пиронков: Заплатите в ядрения сектор са чувствително над средните и се придружават и от допълнителни материални и нематериални стимули. Важна е и сигурността на работното място. Отрасълът работи с хоризонти от 60 и повече години, с гарантирано и планирано кариерно развитие. Още с постъпването младият специалист получава конкретно описание на перспективите пред него в дългосрочен план.
Какви са възможностите за научно развитие?
- К. Филипов: Възможностите за научна и преподавателска кариера има, но заплащането там е ниско. Стипендията на един докторант е 450 лв., а заплатата на млад асистент, който още не е защитил докторат, е още по-ниска.
Обучението на ядрени специалисти не е държавно регулирано и всяка промяна в държавната политика и обществените нагласи веднага се отразява и на броя на новоприетите студенти. Специалисти за ядрения сектор се произвеждат от Учебния център на АЕЦ "Козлодуй", Техническия университет и Физическия факултет на Софийския университет. Добре развитата стажантска програма в АЕЦ "Козлодуй" доближава студентите до практиката и бъдещия работодател.
Положението, особено с бакалаврите, обаче е отчайващо и тази година достигнахме ново дъно. Имаме само по 15-20 студенти в курс, някои от които отпадат. Първокурсниците бяха 17, но след първата сесия се редуцираха до 11. Колко от тях ще завършат можем само да гадаем.
Как се подготвят операторите на реактор за АЕЦ „Козлодуй"?
- Л. Пиронков: След придобиването на магистърска степен по ядрена енергетика или аналогична специалност кандидатът трябва да издържи психометричен тест. След това подлежи на 18-месечно специализирано обучение по индивидуална учебна програма, включително на пълномащабен симулатор, което приключва с писмен и устен изпит пред комисия на АЯР. Чак след това получава лиценз за правоспособност със срок между 3 и 5 години, минава тест в психофизиологична лаборатория и работи като дубльор определен брой смени. Едва тогава получава допуск за самостоятелна работа. В редуциран вид процедурата се повтаря всяка година. След изтичане на лиценза операторът отново да се явява на изпит пред АЯР.
Компетенциите и опита, които придобиват ядрените специалисти, им осигуряват пълна конвертируемост на глобалния пазар на труда. Колегата Рик Хохендорф от АЕЦ „Дарлингтън" в Канада сравни стойността на квалифициран и опитен оператор с неговото тегло в злато.
Как ще се отрази на обучението на ядрени специалисти у нас отказът от изграждането на АЕЦ "Белене" и на 7-и блок в "Козлодуй"?
- К. Филипов: Трагично. Добри ядрени специалисти не се произвеждат за година-две. Без ясна държавна позиция секторът ще има сериозни затруднения с осигуряването на кадри. Никой няма да се обучава за ядрен специалист, ако бъдещето на ядрената енергетика не е ясно. Дори с отчитане срока за продължаване на експлоатацията за 5-и и 6-и блок в "Козлодуй", те са някъде по средата на своя жизнен цикъл. Това означава, че без строителство на нова ядрена мощност за следващите 10 години все още ще има перспективи за кариера в ядрения бизнес, след което те бързо ще угасват. Това ще рефлектира върху университетите и в крайна сметка може да се стигне до срив в кадровото осигуряване дори на работещата АЕЦ "Козлодуй".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
