Българите спасихте туризма в Халкидики, чакаме ви и при нас, казват местните
Трусът преди 62 години помита всичко, но превръща острова в оазис
С мощен вой на корабната сирена фериботът "Капитан Аристиди" приближава пристанището на Фискардо. Това е най-северната точка на остров Кефалония. Завиваме към залива покрай порутена къща с мелница и фар. Морето е кобалтово синьо с изумрудени петна, въздухът - кристално чист, а светлината сякаш е по-ярка. Малките къщи с оцветени в синьо и цикламено капаци на прозорците са сгушени в подножието на планината. Яхти са паркирани край брега. В градчето кипи усилена работа - лъскат се витрини, ремонтират се маси и столове, боядисват се фасади и стени - кафенета, магазини и таверни се готвят за откриването на сезона. Влизаме в малко магазинче съвсем близо до пристанището, където се продават красиви памучни туники, шалове и сандали. Цените са като в бутиците на Шанз Елизе. Кой ли пазарува тук чанти по 300 евро? Мадона, разбира се, тя вече е спирала във Фискардо с яхтата си. И може отново да се върне на красивия остров, надяват се местните. Ричард Гиър също се е отбивал, докато е кръстосвал Йонийско море. И още много други ВИП-ове, за които островитяните деликатно мълчат.
Тръгваме по тесните улички, потънали в зеленина. Някои къщи са боядисани в тон с пълзящите растения, които ги обвиват. Като лилавата вила, обрасла с глицинии. Сградите са с тесни прозорци и красиви балкони - следи от венецианското присъствие тук. Хора по улиците почти няма - наближава пладне, а гърците не пропускат следобедния сън. На центъра има фонтан с фигура на жаба в средата, в чест на острова, чиято форма сравняват със земноводното. Наблизо е музеят на маслината, виното и хляба - най-важните неща в живота на всеки грък.
Фискардо носи името на нормандски пълководец, минал по тези земи. Това е единственото селище, оцеляло след земетресението от 1953 г. Всъщност животът на Кефалония се разделя на две - преди и след труса. Бедствието съборило не само къщи и църкви, то заличило и голяма част от историята. За щастие, трусът бил през деня, когато хората работели на полето. Така жертвите не били чак толкова многобройни, колкото предполагал мащабът на трагедията. Заради преживения ужас обаче половината жители напуснали острова. Изселили се из Гърция и по света, някои стигнали чак до Австралия. Така островът, който със своите 700 кв. км площ е сред най-големите Йонийски, останал встрани от бурното развитие на туризма. Сега това има много плюсове за любителите на живота, оцелял от глобализацията. Тук почти липсва петзвезден лукс, няма мегакомплекси и шумни клубове с денонощни партита, привличащи купонджии от цял свят - като например на съседния остров Закинтос. Няма ги и бетонните джунгли от хотели. Тъй като тук е земетръсна зона, всички постройки са не по-високи от три етажа, проектирани да издържат трус от 9 по Рихтер. Малките заливи и плажовете са многобройни, преобладават тези с обли камъчета. Но пък при пясъчните разнообразието е голямо - и бели, и жълти, и червени, и черни. Над 20 ивици са със "син флаг". Плажът Миртос е обявен за един от най-красивите в света. Морето е кристално чисто, защото в радиус от поне 500 км няма какво да го замърси. Храната е проста - мед, сирене, зехтин, зеленчуци, портокали, морски дарове, риба. Правят вино от местен бял сорт грозде - Робола. Венецианците го нарекли "скално вино", защото лозите растат по камънаците. На острова има 10 винарски изби, а между 15 и 20 август се провежда винен фестивал с традиционна храна, песни и танци. Туристическият сезон продължава 6 месеца - от май до октомври.
Тръгваме към столицата Аргостоли. Пътят се вие през планината покрай маслинови горички, които изглеждат като саморасли. По склоновете пасат кози. Портокалови и лимонови дръвчета, кактуси, палми и евкалипти допълват пейзажа. Тук-там се виждат полуразрушени къщи, напомнящи за земетресенията, обрасли в глицинии и храсти татул с огромни камбановидни цветове. Местните хора са се постарали да възстановят щетите от природните бедствия - вдигнали са наново падналите камбанарии на църквите, боядисали са в свежи цветове стените.
Пристигането на нашата група от туроператори и журналисти в десетхилядния административен център Аргостоли е събитие за местните хора. Посрещат ни не само туристическата агенция "Кацурис", но и от властта. Заместник-кметът по туризма Евангелос Кекатос свиква специална пресконференция, на която кани местния бизнес, обществеността и медиите. Гледаме филм за Кефалония. Всички очакват с вълнение представянето на острова по CNN. "Ние не скубем туристите, предлагаме местните продукти на добри цени", казва Кекатос. И предлага България да има свой почетен консул на острова, както имат много други страни.
По време на престоя ни се срещаме и с вицепредседателя по туризъм на префектура Йонийски острови Спирос Галицатос. "Вие, българите, спасихте Халкидики. Чакаме ви и при нас", казва ни той.
Специалното отношение към туристите не е само за българите. Заместник-кметът Какетос лично посреща гостите на първия круизен кораб за сезона, който акостира в Аргостоли. Девойки с национални костюми черпят чужденците с мандола - захаросани бадеми, местен специалитет. Повечето от американците и холандците, изсипали се от кораба, тръгват с автобуси на пътешествие из острова. За техен лош късмет обаче е събота и след 15 часа магазините масово затварят, особено в по-малките селища. Местните хора не са склонни да променят навиците си, дори и заради повече продадени сувенири.
На туризма обаче се възлагат огромни надежди. През последните години младите се завръщат в Кефалония. Много от хората, живеещи в Атина или другаде по света, идват да развиват наследствените си хотели, строят вили и бунгала. И посрещат сърдечно и с внимание всеки, който иска да прекара ваканцията си близо до природата. Тук може да пояздите, да ловувате фазани, да се гмуркате, да изберете маршрут по екопътека. Планината Енос, чийто връх от 1625 метра е най-високият на острова, е национален парк с редки растителни видове и диви коне - малки, бързи и силни. Единствено тук има сняг през зимата.
Сега на острова живеят постоянно около 35 000 души, но през лятото населението се утроява. Най-многобройни са британските туристи, следвани от италианците. За тях Кефалония е и история. През средните векове островът е бил колония на Венеция. По време на Втората световна война пък е окупиран от италиански войски. За драматичните събития през 1941-1943 г. е историята на капитан Корели, разказана в романа на Луис де Берниер и пресъздадена във филма на режисьора Джон Мадън. Любовта на красивата Пелагия (Пенелопе Крус) и чаровния капитан Антонио Корели (Никълъс Кейдж), военен по неволя и отдаден на мандолината си, се преплита с ужасната екзекуция на 117 италиански офицери, разстреляни на 24 септември 1943 г. от германските съюзници. Филмът "Капитан Корели" е сниман в градчето Сами. Оттам тръгва фериботът за Итака, който е на две мили от Кефалония. Това море са прекосявали и корабите на Одисей.
Одисей, св. Павел и костенурките
Историята е била несправедлива към Кефалония. Днес цял свят знае съседния остров Итака благодарение на Одисей. Но малко известен факт е, че изобретателният пътешественик се е подвизавал и на Кефалония. Твърди се, че в района на южното селце Порос са открити артефакти, свързани с него. Затова местните са уверени, че героят на Омир е живял тук.
Малта също е отнела от славата на Кефалония. От векове преобладава мнението, че събитията с корабокрушението на свети Павел по време на пътуването му към Рим, описани в "Деяния на Апостолите", се развиват край Малта. Аргументът на изследователите е, че името Малта звучи подобно на споменатия в Библията остров Мелит(а), където се разбива корабът на св. Павел. През 1987 г. обаче във философския факултет на университета в Бремен се появява дисертацията на Хайнц Варнеке, който убедително доказва, че въпросният остров всъщност е Кефалония. Сред мотивите на учения е и фактът, че през византийския период в Западна Гърция е имало само два храма на апостол Павел - и двата на остров Кефалония.
Третата несправедливост e свързана със съседния остров Закинтос, прочут в цял свят с костенурките, които идват да снасят яйцата си на тамошните плажове. Но земноводните от застрашения вид карета-карета идват и на Кефалония. Ако отидете на плажа край южния нос Мунда през август, може да видите как малките се излюпват и поемат към морето, твърдят местните хора. Достъпът на туристи до уникалния плаж между селцата Скала и Кателиос не е забранен. Там обаче няма шезлонги и чадъри, за да не притесняват костенурките.
Иначе южната част на острова, където са селищата Порос, Скала и Кателиос, е прекрасно място за почивка. Освен хотел или бунгало, тук може да наемете и студио, обзаведено с всичко необходимо за приготвяне на храна. Наоколо има много супермаркети, от които може да си набавите продукти. А ако не ви се готви - в малките таверни ще ви сервират вкусно приготвени риба и морски дарове. Там ще опитате и традиционните местни специалитети като креатопита - тестено ястие с месо и ориз. А цените са близки до тези в България.
В Порос откриват сезона днес. Като бонус заради каменистите плажове чадърите са без пари.
Мощите на св. Герасим и змиите на Богородица
Гърците наричат Кефалония Острова на лудите. В миналото тук е била единствената в Гърция клиника за психичноболни. А покровителят на острова - св. Герасимос, е лекувал хора с ментални проблеми. Герасимос бил аристократ, но дарил всичките си имоти и се отдал на вярата. Живял в пещера, а после построил манастир в долината Омаля. Починал на 15 август 1759 г. Две години след смъртта му отворили саркофага и видели, че тялото е нетленно. Учени твърдят, че и до ден днешен температурата на мощите е 36 градуса. Те се пазят в едноименния манастир, в който сега живеят 12 монахини. В старата църква по малки стълби се слиза до пещерата, в която се усамотявал Герасимос. В стената има отвор, който води до мястото за спане на светеца. Само дребен на ръст човек може да пропълзи през дупката. В околностите на манастира растат вековни чинари. Някои от дърветата са белязани с кръст, защото са посадени от самия светец.
Кефалонийци искрено почитат св. Герасимос - във всяко семейство има дете, кръстено Макис на светеца. Храмовите празници се честват на две дати - 16 август и 20 октомври, когато е отворен за първи път саркофагът. Заради наплива от поклонници се наложило да построят нова църква. Тя е третата по големина в Гърция след "Св Пантелеймон" в Атина и "Св. Андрей" в Патра.
Във всяко от 365-те села на острова има по 1-2 църкви. Сред най-тачените манастири е този на Света Богородица. Той е известен с един феномен, заради който идват хора от цял свят. Всяка година между 6 и 15 август там се появяват малки змии с кръст на челото. Легендата разказва, че самата Света Майка спасила монахините в манастира от нашествието на пирати, като ги превърнала в змии. Оттогава жителите на Кефалония очакват ежегодната поява на влечугите като проява на Божията милост. Хората твърдят, че единствената година, когато змиите не се появили, е 1953-а - на разрушителното земетресение. Преди две години появата им закъсняла с 24 часа, което за местните било знак. А през февруари 2014 г. земетресение над 6 по Рихтер разтърси острова. За щастие - без жертви.
Истории за нимфа и дракон
Нимфата Мелисани се влюбила безумно в бог Пан. Надареният с огромен фалос получовек-полукозел винаги бил заобиколен с много жени. Но отхвърлил любовта на Мелисани. Отчаяна, тя се удавила, а езерото, където се случило това, било наречено на нейно име.
Сега подземното езеро Мелисани и неговата пещера са сред най-известните забележителности на Кефалония. Уникалният феномен е на около 2 км северозападно от Сами и на 5 км югоизточно от рибарското село Агия Ефимия.
Минаваме през малък тунел, за да стигнем до езерото. Там ни чакат лодки, с които ще обиколим пещерата. Насредата има малък остров, образувал се след падането на тавана на пещерата. Водата искри като диамант. Когато слънчевите лъчи влязат през отвора на пещерата и я докоснат, мястото става стъклено зелено. Наоколо е млечносиньо, а в ъглите дори черно. Съставът на водата е смесен - езерна и морска. Дълбочината е до 36 метра, но ясно се виждат черните змиорки по дъното.
Езерото Мелисанти е уникално не само с красотата си. Оказва се, че водата в него идва от едно странно място, което е отдалечено на много километри. Намира се съвсем близо до Аргостоли. Наричат го Катавротис - чудовище с голяма уста. Там морската вода влиза в дупки в земята, подобни на сифони. През 1963 г. направили експеримент, като сложили багрила във водата. След две седмици открили следи от тях в езерото Мелисани.
Мистериите на Кефалония не свършват дотук. Островът си има и Драконова пещера. Дрогарати, открита преди 300 години, е на 90 метра под морското равнище. До нея се слиза по 170 стъпала. Дали Дрогарати е била бърлогата на дракон - никой не може да каже. Но сега в ъглите живеят паякообразни насекоми, които се хранят с човешка кожа.
Пътят е дълъг, но си струва
Има няколко начина да се стигне до Кефалония, която е приблизително на около 800 км от София. Единият е с кола или автобус - От София до Солун, после по атинската магистрала. По железен мост се стига до северната част на Левкада. Оттам се спускате на юг до пристанището Василики, където хващате ферибот до Фискардо. Цената на билета за пътник е 8 евро, а за кола - според дължината. Другият вариант е със самолет - от Солун до Кефалония обикновено лети нискобюджетната компания "Ейджънт еърлайнс", която в началото на сезона обявява ще има ли полети. Има самолет и от Атина до Кефалония.
И запомнете: разстоянието може да ви се струва дълго, но всеки изминат километър до оазиса Кефалония си струва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
