Войната в Украйна удари избите ни

Войната в Украйна удари избите ни | StandartNews.com

Бъчвите на винпромите пълни, износът падна наполовина

Войната в Украйна нанесе тежък удар по родните винопроизводители. Почти наполовина е намалял износът на родни вина спрямо предходната година, съобщи шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. Кризата в Украйна ни е ударила по два фронта. От една страна, пазарът за наши вина в страната се е свил почти до нула, а от друга - военните действия са затворили пътя на родните бутилки към най-големия ни пазар - Русия. Над 10 камиона, натоварени с вино за Москва, изчезнаха в Украйна, каза Коев. Производителите ни тръгнали по обиколен маршрут - през Прибалтика. Това обаче оскъпява много стоката им и ги кара да продават на загуба. Затова много от тях предпочетоха да задържат виното си в избите и да изчакат. Затова в момента има много непродадено вино от старата реколта, обясни Коев. Малка компенсация за производителите ни е двойно нарасналият пазар за Китай. През цялата 2013 г. сме продали 1,5 млн. тона в азиатската държава. Същото количество наши бутилки са пласирани в магазините в Китай само за първите шест месеца на тази година, сочат данните на ИАЛВ. Има предприятия, които са изчерпали напълно произведеното миналата година вино, но това са изби, които работят с други страни като Чехия, Полша и други, обясни Коев. Той уточни, че точните количества вино, които залежават в избите ни въпреки двойният скок на износа за Азия, ще се знаят през август.

"Бъчвите са пълни с вино от минали години, затова може да не купуваме грозде от лозарите", твърдят собственици на винарски изби в Пиринския край. И обясняват, че се е свил не само външният, но и вътрешният пазар, което довело до залежаване на количества в складовете на винпромите. "Някои колеги просто нямат свободен съд, за да го пълнят със сок от новото грозде. След като ние не можем да продадем произведеното вино, няма как да изкупим цялата гроздова реколта. Няма къде да я съхраняваме, а и нямаме гаранции, че ще реализираме стоката си", твърдят винари. И обясняват, че ще се купува само най-доброто грозде. Някои от винпромите от години отглеждат собствени масиви. "Ние разполагаме с 250 декара лозя край санданското село Ласкарево, близо до Мелник. Така гарантираме качеството на своя продукт - защото от добро грозде става добро вино", обяснява 43-годишният винар Николай Бошкилов.

Заради ниските изкупни цени се увеличават домакинствата, които се отказват да продават гроздето и започват да си произвеждат вино за вкъщи. Така пък намалява потреблението в търговската мрежа.

Лозари още чакат парите си за миналата година

Много от лозарите в селищата край Сандански още не са получили парите си за продаденото през миналата есен грозде. Няколко частни винпрома са изкупили тонове от местните производители, но бавят изплащането на дължимите суми. Някои от фирмите са издължили по-голямата част от парите, но има и такива, които не са платили и лев на стопаните, алармираха кметове на населени места в района на Катунци. "Вече 8 месеца хората напразно си чакат парите. Само от нашето село са близо 30 души. Не са взели и една стотинка за предаденото грозде", заяви кметът на Катунци Стоян Танушев. "Ще изчакаме най-много още месец и ще се вдигнем на бунт. Ние трябва да покриваме разходи за новата реколта. Разчитаме само на лозята, за да оцеляваме", твърдят местни лозари. Те припомниха, че цената на гроздето чувствително бе паднала през 2013 г. и десетки тонове останали непродадени, а някои и необрани по лозовите масиви. Затова десетки собственици на лозя се отказали да ги обработват тази година. Причините са липсата на пазар за гроздето и неговата ниска изкупна цена.

Стопани се обединяват, ще преработват сами

Да имат свой винпром, за да не им извиват ръцете търговци и прекупвачи. Около тази идея се обединяват все повече лозари от санданското село Катунци. Те искат да имат свое предприятие, в което да правят качествено вино от произведеното от тях грозде. "Още преди десетина години искахме да направим тази важна за всички нас стъпка, но не срещнахме разбиране. Сега повечето лозари са убедени, че това е наложително. В противен случай ще продължи изнудването от прекупвачите", твърдят земеделци. Едно от местните сдружения на лозарите вече проучва възможностите за теглене на банков кредит. Това е единственият начин хиляди гроздопроизводители от региона да защитят своя интерес.

Пороите изядоха печалбата на лозарите

Има надежда, ако времето се задържи сухо и топло

Поройните дъждове и градушките изядоха печалбата на лозарите. Засегнати са лозята в районите на Търговище, Шумен, Хасково и Стара Загора, каза Красимир Коев, шеф на ИАЛВ.

В един от най-прочутите с добрите си червени сортове регион в страната - Хасковския, стопаните се хванаха за главата заради поголовния мор по лозите. След обилните дъждове и задържащата се заради голямата температурна амплитуда влага, маната "налази" масивите и почти в цялата област реколтата вече е съсипана.

Малко по-добри са показателите засега в Харманлийско и Свиленградско, но в община Минерални бани пораженията са поголовни.

Край село Сусам лозята са около 1300 декара, от които само 15% са запазени от напастта.
"Средните температури от 18 градуса в денонощие и все още влажната почва създадоха перфектна предпоставка за развитието на маната по лозята, която се развива при влажност 70-80%", обяснява един от по-крупните стопани Райко Добрев. Той отглежда 43 декара от белия сорт "Булгар" и червените "Мерло и "Памид".

"Времето не позволява да влезеш с машина. А ако се забавиш 7-8 ден след валежа, нещата се изпускат. След седмица лозата вече няма препаратна защита, понеже дъждът е отмил всичко и маната я налазва. Влезе ли маната, не се изкарва лесно вече. Единственият начин е да няма нови валежи, а и дневните температури да се задържат трайно над 30 градуса. Така да се получи запечатване на спорите", разяснява вещият лозар. При най-добрия сценарий Райко се надява да изкара от тазгодишната реколта поне 40% от количеството на предходни години. Човекът обяснява, че третирането с препарати против маната му струва на декар между 12 лв., ако е със собствена техника, и 15 - ако е под наем. Досега вече е напръскал 7 пъти.

"Ако се оправи времето, ще покрия разходите и ще ми остане горе-долу месечна сума под минималната заплата. Но иначе вероятно ще съм вътре", пресмята мъжът и добавя, че въпреки бедата, не очаква нищо от държавата. По принцип застраховал всяка година масива си, но тази година не го направил. Обяснява, че дори и да има застраховка, това няма значение, защото за мана застрахователите не плащат.

Заради този факт по старата максима "Беден човек - жив дявол", някои от стопаните са притихнали и не надават глас, че имат болни лозя, а се молят за градушка, та със застраховките, при които за щети от град се плаща, да покрият поне вложеното досега.

И докато Райковата надежда е останала поне на 40%, за Райна Ангелова тя е на нула.
Тя вече е решила, че няма смисъл да прави повече разходи по пръскането, защото те няма да бъдат покрити от добивите. По грубите й сметки разходите за добре гледан масив заедно с третирането с препарати и ръчният труд излиза около 300 лв. на декар.

Специалистът: Пръскайте, за да има плод догодина

И в Сливенско голяма част от лозовите масиви са напълно унищожени. Това може да се види от всеки, който мине по пътя Сливен - Нова Загора. Листата на повечето лозя са опадали заради маната и от тях не може да се очаква грозде, твърдят селските стопани.

Причина за болестите не са само самите дъждове, а най-вече образувалата се след тях кал, заради която не можеше да се влезе в лозята много дълго време. На практика повечето селски стопани не успяха да третират с препарати своите лозя месец и повече", заяви пред "Стандарт" докторът на науките Елена Манчева, която има зад гърба си над 40 години стаж в селското стопанство и ръководи една от най-известните фирми в региона - "Виола". В нашата фирма водим статистика. Оказа се, че от 15 май до 20 юни тази година калта не е позволявала да се влезе с машини в лозята, което е пагубно", обясни д-р Манчева. Особено тежко е положението на малките производители на лозя, които използват само събота и неделя за третиране на гроздето с препарати. Голяма част от тях на практика са загубили своята реколта. "Въпреки това те трябва да използват препарати, за да имат добив догодина", обясни д-р Манчева. При подобни ситуации през годините на социализма се използваше масово селскостопанската авиация. Днес обаче това е трудно постижимо заради високата цена на услугата. Позволяват си го само големи производители, чиито масиви са в хиляди декари.

"Стандарт" научи, че голяма част от гроздето в района на Сунгурларе също е поразено от мана. Местните производители се оплакват, че са свършили препаратите за обработка на лозята. Това е така заради по-голямата нужда от третиране с химикали, обясниха специалистите. "Друга година пръскахме 5-6 пъти годишно, а сега толкова сме пръскали до момента", твърдят производителите. Според тях вятърът по време на бурите също допринася за загуба на реколтата. В същото време се оказа, че за първи път у нас тази година се е появила болестта "жълта ръжда" по пшеницата. Това е една от причините вносните химически препарати да се изчерпят през лятото", обясниха специалистите.

16 нови фирми излизат на пазара

Лозарите няма да имат основания да излизат на протест заради ниски цени, защото нови 16 предприятия, които започват работа тази година, ще се борят да изкупят гроздето. Това коментира шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев. "Миналата година в предприятията са преработени 250 000 тона грозде. Надяваме се тази година въпреки лошото начало реколтата да е около 200 000 тона заради новите около 6500 декара насаждения, които вече започват да плододават", обясни Коев.

Реколтата ясна през август

През август ще стане ясно какво точно да очакваме от реколтата от грозде, съобщи шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. В момента голяма част от масивите са засегнати от мана, градушки са ударили много от лозята в районите на Търговище, Шумен, Хасково и Стара Загора, каза шефът на ИАЛВ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай