Засилени проверки на границата и по борсите искат фермери в пиковия сезон
Няма как родните домати от оранжерия да са под 3 лв., твърдят производители
Плодове и зеленчуци от Африка и Азия се внасят у нас като гръцка стока. Документите се преправят на пристанището в Солун, алармираха зеленчукопроизводители от Пиринския край. Те предупреждават, че тези продукти са с много съмнително качество и дори може да са опасни за здравето.
Залива ни и нова вълна нелегален внос на зарзават от Гърция. По пазарите и тържищата е пълно с бракувани домати и краставици, които подбиват цените на родната продукция, твърдят фермери. Търговци лъжат потребителите, че им продават родна продукция. "Хората трябва да знаят, че в момента на пазара има не повече от 10% български домати и краставици. Всичко друго е внос с неясен произход и качество. Български зеленчуци предлагат само модерните оранжерии, които се отопляват. Няма как те да са на цена под 3 лв. за кг, тъй като разходите за отопление са огромни. За оранжерия от 20 декара се харчат 400 тона въглища през студените месеци", твърди председателят на Сдружение "Югозапад 2013" Георги Кафтанов. По цената купувачите могат да разберат дали не ги мамят с произхода на доматите и краставиците. "Ако цената е между 1 и 2 лева, означава, че търговци продават вносна стока. Ако не бъдат взети мерки за ограничаване на този внос, българските производители ще фалират. Заради ембаргото в Русия много стока от ЕС идва у нас, а ние не сме конкурентоспособни. А с нелегалния внос сме обречени", категоричен е Кафтанов. От години у нас роми внасят некачествена стока от тържището в Солун и я пласират на борсите в Югозападна България. Те отиват в края на деня в южната съседка, пълнят автомобил със 100-200 кг бракувани домати и минават границата, като обявяват, че стоката е за лична консумация. Наши производители твърдят, че в Петрич и Сандански е пълно с такива "мобилни" търговци на вносни и некачествени зеленчуци. "Не може да се продава домат от Гърция за 70-80 ст. за кг по това време на годината, ако стоката е с документи и е редовно вкарана", казват зеленчукопроизводители. Те настояват да се осигури сериозен контрол на границите ни срещу нелегалния внос на земеделска продукция.
Стопаните се заканват да снимат с камери из гръцките и българските борси, за да документират, че роми купуват бракувана стока от южната ни съседка, която после пласират у нас. "Мургавите прекупвачи вземат едно пале с прилична стока, а им дават и две палета с бракувана продукция на символична цена от 5 евроцента на кг. Гърците предпочитат да я дадат на безценица, а не да я изхвърлят. Прибират я в хладилни камери и чакат нашенците за да им я пласират. И с тази негодна стока търговците хранят българските потребители. Не искаме хората у нас да ядат боклуци", уверява шефът на сдружението. А търговците трупат сериозни печалби на гърба на потребителите. Купуват евтина некачествена стока, обявяват я за българска и й слагат цена над 2 лв. за кг.
От сдружение "Югозапад 2013" настояват за засилване на контрола на границата в пиковия сезон. Българските домати ще бъдат по пазарите масово към края на май. Искането на зеленчукопроизводителите е от май до септември държавата да защити родното производство. "Има достатъчно механизми, с които това да стане. Нека големите търговски вериги в този период купуват преференциално българска стока, за да я реализираме, а не да я хвърляме и много от нас да фалират", призова шефът на Сдружение "Югозапад 2013". "Не искаме нищо наготово. Работим здраво, за да осигурим на потребителите качествена стока. Просто искаме държавата да направи необходимото, за да се развива и да има бъдеще нашият бранш. Тогава на трапезата си нашите сънародници ще имат вкусни български домати, а не домати с неясен произход и съмнително качество", допълва Георги Кафтанов.
Прекупвачи използват земята за параван
Вратичката в закона винаги се използва от находчивия българин. Има хора, които отглеждат зеленчуци на площ от 1 декар. Но купуват от Гърция много стока и всичката я "пишат", че е от тяхното стопанство. "Призоваваме контролните органи да се размърдат и да не приемат на доверие приказките и книжата, които им се представят от такива производители. Да се инспектира на място, да се види как може на 1 декар земя да отглежда 5 вида зеленчуци и да има промишлени количества от тях за продажба. Най-често се оказва, че нищо не произвеждат, а земята им служи за параван. Тогава истината ще лъсне и измамниците ще си получат актовете", каза председателят на Сдружение "Югозапад 2013" Георги Кафтанов. Много важно е веднъж завинаги да се реши проблемът с произхода на зеленчуците и плодовете, които се продават. Да се знае кой е български домат, кой е гръцки, италиански, испански... А не с помощта на един етикет стоката да става такава, каквато е преценил търговецът. "В Европа ползват модерни технологии, някои изкарват по 12-13 кг от корен домати, а ние берем не повече от 6 кг от корен. Добивите там може да са два пъти повече от нашите, но ние залагаме на качеството. В цените няма как да сме конкурентоспособни. В Италия, Испания и Гърция е по-топло, имат по-малко разходи за отопление на оранжериите. Затова искаме адекватно национално доплащане. Не става въпрос да извиваме ръцете на държавата, водим добър диалог със земеделското министерство и с министъра. Но трябва да ни се помогне, за да оцелеем", твърди Кафтанов. По схемата за обвързана подкрепа за оранжерийното производство на плодове и зеленчуци са заделени 5 млн. лв. от Европа, а за външно и градинско производство парите са 35 млн. лв. Необходимо е по-справедливо разпределение на средствата, за да не загиват цели сектори, смята Кафтанов.
Търговци: Борсите диктуват цените
Гръцките домати първо качество са по 2 лв., а родните достигат 2,50 за кг, показа проверка на "Стандарт" по пазарите. При краставиците разликата е по-малка - 2,40 лв. за кг от южната ни съседка и 2,99 лв. за българските. Най-голяма е ножицата в цената на марулята - от 40 ст. до 2,20 лв. "Не ние качваме цената, но от борсата купуваме по-качествена стока, която е и по-скъпа", обяснява търговец от столичния пазар "Ситняково".
Като борба за оцеляване описват ежедневието си продавачите на Женския пазар. "Купувачите са свикнали, че тук стоката е най-евтина и затова не можем да си позволим вдигане на цените", коментира за "Стандарт" продавачка. Ако цената на картофите е 45 ст., търговците не могат да си позволят да я вдигнат на 60 ст., защото никой няма да ги купи. "Вчера ябълките на борсата бяха по 30 ст., днес ги продавам пак за толкова. Няма как да ги вдигна. Работим на загуба, за да оправдаем очакванията на купувачите", оплака се търговец. Разлика в цените има дори на двата края на столичен пазар. "Борсата вдига, ние вдигаме. Борсата сваля, ние сваляме", описа ситуацията продавачка на ябълки.
Полският картоф уби родопския
Вносът на картофи от чужбина буквално съсипа производството на родопски картофи. Тонове продукция от последната реколта залежават по изби и складове. Пазар няма, а ако по случайност се появи някой прекупвач, дава смешни цени от 25-30 ст. за кг. От извадените над 100 т картофи в пограничното село Буйново едва преди дни търговци купили 2 тона за консумация срещу смешните 25 ст. на кг. Символичната цена не покрива дори разходите на местните стопани, а някои от тях държат по 10-15 тона в избите си.
"Обявихме първоначално 50 ст. за кило картофи, но никой не купува", гневи се кметът на Буйново Митко Иванов.
"До седмици не продадем ли стоката, ще иде на боклука", жалват се производителите. Повечето от тях окончателно се отказват от производството на картофи, което до сега беше основен поминък на десетки села в региона.
Родопчани се чудят как да осигурят насъщния - работа няма, срина се и пазарът за картофите.
Основна причина за резкия спад в цената са евтините вносни картофи, залели борсите. Те са с много по-лошо качество, но стигат до потребителите срещу 40 ст., казват стопаните. "Картофи се внасят от Румъния, Полша, Македония, Египет и от къде ли още не и с ниската цена подбиват пазара", каза Стоян Грибачев, който сее по 10 дка картофи. От добитите 24 тона за продан са му останали още 3 т.
5500 едри земевладелци обработват 90% от нивите
Готова е първата цялостна стратегия за развитие на българското земеделие в най-новата ни история. Това съобщи инициаторът и главен редактор на документа проф. Иван Станков, депутат от АБВ. Визията за аграрната политика на България е била разработена още по времето на служебния кабинет, в който ученият беше земеделски министър, и актуализирана в съответствие с общата селскостопанска политика на ЕС през новия програмен период. Около 5500 едри земевладелци обработват 90% от земята у нас, а другите 10% се държат от над 250 хил. дребни производители, посочи проф. Станков. Освен това над 80% от зеленчуците и плодовете на българския пазар са внос от чужбина, както и 60% от месото и 50% от млякото. Въпреки това, според статистиката, България не достига европейските норми за потребление на месо, мляко, плодове и зеленчуци дневно на човек. Според учения това означава, че вече имаме проблем и с продоволствието за населението.
Всички тези диспропорции са обект на заложените в стратегията три основни цели - преструктуриране на земеделското производство, увеличаване потенциала на селските райони и въвеждане на нови технологии във всички сектори на отрасъла. Стратегията ще бъде обсъдена със земеделските производители, бизнеса, научната общност, изпълнителната власт и ще бъде внесена в парламента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
