* Взаимни обвинения по веригата за инфлацията, проверките по магазините - за респект
* Магазини сменят етикетите по два пъти седмично
* Скъпата цена на енергията вече не е причина за увеличенията на стоките, казва икономист
* Време е за смяна на бизнес модела, казва предприемачът Мустафа Ахмедов
Това, което българите усещат по джоба си вече втора година, а в медиите и социалните мрежи алармират ежедневно, влезе най-сетне и в дневния ред на институциите. Те се заеха сериозно да борят инфлацията. Както могат.
В цялата страна започнаха масови проверки по хранителните магазини. Инспекциите са по разпореждане на Министерския съвет и се извършват от служители на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, Агенцията по безопасност на храните /БАБХ/ и Националната агенция за приходите /НАП/.
Но какво точно могат да направят тези контролни органи и дали техните проверки ще доведат до спад на цените?
"Инспекторите от КЗП на случаен принцип ще вземат хранителни продукти. Виждаме промоционални оферти, инспекторите в хода на проверката ще установят дали тези промоции са реални", обясни пред БНТ Кристина Касабова, главен инспектор към КЗП-Бургас. „Нарушения може да има, когато е обявена една цена, а при плащане от потребителя да установи, че цената е съвсем друга и е завишена. Цената, обявена на етикета, да не е същата при плащане. Нарушение е за стоките в насипно състояние, където се оказва, че е обявена цената на килограм, а не цената на 100 грама. Когато при проверката инспекторите констатират, че има заблуждаваща информация, тогава може да се работи в посока нелоялна търговска практика”, посочи още гл. инспектор Кристина Касабова.
Д-р Етери Затикашвили, инспектор в БАБХ-Бургас, обясни: "Ако има някой имитиращ продукт, той трябва да е пакетиран, етикетиран, не може да се предлага насипно. Има изисквания – на етикета трябва да е обявено, че е имитиращ продукт, трябва да е отделен".От думите на контролиращите става ясно, че проверките са за явни нарушения в търговията със стоки, които са се следели и преди. Ясно е, че тези контролни органи имат определени правомощия, които не са свързани с високите цени и присъствието им в търговската мрежа е по-скоро за респект, отколкото за някаква намеса в ценообразуването.
В същото време всички потребители са наясно, че цените се променят почти ежедневно
Социалната мрежа пламна, след като пловдивчанка доказа с колко е поскъпнал един масов продукт за 16 дни. Тя снима касова бележка с покупки и я сравни с такава отпреди 2 седмици и два дни. Жената е шокирана от по-високата цена конкретно на майонезата: "На първата снимка от 25.01.2023 г. съм купила майонеза за 3.99 лв., а втората снимка е от 10.02.2023 г. - за 4.79 лв, 0.80лв. увеличение за две седмици", пише тя.
Служители в магазините признават, че постоянно им се налага да сменят етикети – с по-високи цени - поне един път седмично, понякога и два пъти. „Месото на-малко поскъпна. Най-много поскъпна кашкавалът, гони вече 30 лв. килограма. Забелязвам, че хората купуват повече месо, по-евтино им е. Купуват и готовите манджи, излиза им по-евтино, отколкото да си ги приготвят вкъщи”, разказва продавачката Марела Ангелова пред "Дарик".
Земеделският министър Явор Гечев е съгласен, че повишението на цените е факт, но защитава производителите:
"Получава се аномалия на пазара и всички потребители го виждат, земеделските производители - също, защото и те са потърпевши. 90 ст. е изкупната цена на млякото, при преработвател отива на 1,50 лв. и след това го виждаш на щанда на 3,60 лева".
Същото е положението при яйцата. "Ние продаваме на 30 стотинки без ДДС нашите яйце, как стигат до 70 стотинки във веригата", пита Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство, който бе участник в Референдум".
Според Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в което влизат големите търговски вериги, търговците на дребно също приемат някаква част от инфлацията за собствена сметка, за да омекотят шока при потребителите.
Веригите са най-често обвинявани, че помпат цените с високи надценки. Ето какво казва Николай Вълканов: ""Инфлацията на храните за 2022 г. у нас е 26%, толкова е и в Чехия. Вдига я общата несигурност в Европа за доставките. Предстои охлаждане на Стария континент, очаквам инфлацията да падне и в България. Цените на храните, транспортът и горивата бяха по-скоро проблем миналата година. Търговецът има интерес да продава по-евтино. Огромни средства се изливат в селското стопанство, а имаме най-ниската ефективност. Високата цена на ел. енергията се плащаше и от търговците, не само от производителите. Когато производителите започнат да намаляват цените, тогава те ще паднат и в търговската мрежа", категоричен е шефът на Сдружението за модерна търговия.
И така, как се излиза от този омагьосан кръг, в който всеки обвинява другия по веригата за високите цени, които плащат крайните потребители?
Коментар по темата направи главният икономист на ОББ Емил Калчев. По думите му, през четвъртото тримесечие на 2022 г. годишният ръст на хармонизиранизирания ценови индекс спада до 14,3% към декември, което е с 1,3 пр. п. под пика от 15,6% през септември. От своя страна базовата инфлация (без храни и енергия) продължи да нараства, достигайки връх от 13.9% през декември. „С други думи, ръстът в цените на останалите стоки и услуги придоби собствена динамика и вече не може да се твърди, че се движи от цените на енергията.
Просто се завъртя класическа инфлационната спирала, движена от стопанското поведение на производители и потребители, което е насочено към изпреварване на инфлацията.
Така предлагащите и търсещите сами допълнително подхранват ръста на цените“, обяснява Емил Калчев.
Ето какво каза пред "Стандарт" Мустафа Ахмедов, създател на иновативната платформа за търговия Preonew: "Нека да го кажа ясно, цени отпреди две години вече няма да видим. Наивно е да вярваме в това. Дори може да се каже, че е манипулативно да се дават сигнали, които не са подплатени с ясна стратегия и план за постигане на по-ниски цени. Тава зависи единственно от участниците на пазара.Търсенето и предлагането определят пазарните правила. Може да има спад в себестойността на храните, но и производителите, и търговците ще пробват пазара колко може да понесе и спадът на цените при храните няма да е бърз, нито пък чувствителен. Нека всеки вече да свикне с мисълта, че живеем в постковид ерата и трябва да се адаптираме към новите реалности. Несигурността е основният проблем пред бизнеса, но сметката плаща клиентът. Време е да променим навиците си, включително хранителните. По цял свят има недостиг на храни, ще има винаги някой, който е готов да плати повече, особенно за качествените храни, именно заради това те няма да са евтини колкото ни се иска".
Ахмедов е категоричен, че таван на цените не трябва да има, каквито предложения се появиха. "Това би означавало, че принуждавате производителите на качествени стоки да правят компромис с качеството и да поощрявате тези, които произвеждат некачествена стока още да си увеличат цените. Това би нарушило пазарната логика и е много опасно. Аз съм привърженик на родното производство и го предпочитам за ежедневните си нужди. Но за да поевтинеят цените, трябва да отворим пазара си още по-широко. Отварянето на пазара трябва да е съпроводено със строг контрол, особенно за вносни храни. Това би увеличило конкуренцията и така може да се достигнат по-справедливи цени", посочва търговецът.
Според него другият най-сигурен начин за поевтиняване на цените е да се елиминират рисковете пред бизнеса.
"Да се създадат условия за дългосрочно планиране със 100% точност. Голямата несигурност и нестабилна бизнес среда са причина всички по веригата да се презапасяват, за да не са на загуба и това води до сериозния ръст на цените. Трябва да трансформираме веригите на доставки", казва още той.
На този принцип работи и платформата Preonow.com. Принципът е клиентът да посочи на продавача от каква стока или услуга има нужда, да предплати, като по този начин елиминира рисковете на търговеца и затова получава по-голряма отстъпка. "Това е новият начин на правене на бизнес. Прио може да послужи като пример за намаляване темпа на инфлацията, което се нарича дезинфлация, създавайки условия за намаляване на цените чрез уникалният си бизнес модел за предплащане на стоки и услуги. Даже това може да послужи и като репер за създаване на икономически мерки за забавяне темпа на инфлацията на национално и световно ниво. Време е клиентът и продавачът да започнат да си говорят“, казва предприемачът Мустафа Ахмедов. Той посочва предимствата на този бизнес модел: 1. Произвежда се само това, което е продадено предварително. 2. Използват се максимално ефективно ресурсите и се намаляват драстично стоките с изтекъл срок. 3. Намаляват се логистичните разходи, като се доставя директно от фабриката до адреса на клиента без да се минава през складовете на магазините. А резултатът е, че се гарантират оборотни пари за бизнеса, както и по-ниски цени за клиентите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
