* Продължава отстъпката за горивата, ще я ползват и фирмените автомобили
* Увеличават компенсациите на бизнеса за тока
Властта влезе в ролята на Робин Худ. Пред несигурността за съставянето на кабинет и вероятността за възможни нови избори, управляващите предприемат мерки, с които да помогнат на бизнеса и хората да се справят с непосилните цени на енергията и горивата. Но този път парите няма да са от бюджета, т.е. от джоба на всички данъкоплатци, а от сръхпечалбите на компаниите, на които вече сме платили свръхцени за тока и горивата.
Добра новина за шофьорите дойте от служебния министър на икономиката Никола Стоянов. След като преди седмица финансовият министър Росица Велкова съобщи, че от 1 декември отстъпката от 25 ст. за горивата ще бъде спряна поради изчерпване на предвидените за нея 150 млн. лева в бюджета и възражение от страна на Еврокомисията, че се дава само за автомобили с българска регистрация,
Стоянов заяви, че има начин действието на мярката да продължи. Освен това се обмисля помощта да не е само за личните автомобили, а да я получават и фирмените. Т.е. обезщетение за скъпите горива ще получава и бизнесът. Досега служебните коли нямаха право от намалението от 25 ст. за литър бензин или дизел. Все още не се знае какъв ще бъде размерът на подпомагането. Възможно е той да е по-голям, от колкото в момента. Към момента все още не е уточнено дали сумите за подкрепа ще са еднакви за бизнеса и гражданите, отбеляза министърът, като допълни, че това зависи и от Народното събрание.
Важно уточнение е, че финансирането на мярката ще идва от свръхпечалбите на компаниите от сектора, а не от държавния бюджет. Парите от свръхпечалбите ще постъпват във фонд, който ще се администрира от Министерството на финансите."Ако се приемат предложенията на служебния кабинет, цената на горивата няма да спадне, но ще се осигури подпомагане, което ще доведе до по-ниски цени на горивата от сегашните", обясни Стоянов.
Във вторник в парламента са внесени законодателните промени, необходими за осъществяването на това намерение, като най-важните са измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, а другите са в подзаконови нормативни актове, с които ще се заеме МС.Проектът за промени в ЗКПО предвижда "дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията в размер 33 на сто".
Реално ще се облага генерираната печалба през 2022 и 2023 г., която е над средната стойност на обложените печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 година.
Още в петък промени в четири данъчни закона приеха на първо четене депутатите в бюджетната комисия в парламента. Те обхващат Закона за ДДС, за данъците от доходи на физическите лица, за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове. С гласуването бе одобрено и създаването на нов данък, насочен към печелившите енергийни фирми – т.нар. „временна солидарна вноска“. Той цели облагането на свръхпечалбите на въпросните дружества с 33%.
Стоянов отговори положително на въпрос дали "Лукойл" има свърхпечалба, с която солидарно да участва в бъдещия фонд.Временната солидарна вноска (която е публично държавно вземане) се декларира и внася по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. За невнесената в срок временна солидарна вноска се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Депутати създадоха нов данък. Промени в четири данъчни закона
Министър Стоянов се надява до края на ноември нормативната рамка да е приета и да стартира облагането на свръхпечалбите, с което да започне попълването на фонда, като очакванията са той да започне ефективно да се попълва през декември и тогава да стане възможно стартирането на процеса на изплащане на помощта.
В петък пък депутати от ГЕРБ - СДС обясниха на брифинг как цените на горивата може да паднат с 1 лев.
Делян Добрев заяви, че ГЕРБ имат вариант на Закона за компенсиране на битовите потребители на горива - въвежда се вноска не само от Лукойл Нефтохим Бургас, а и от всички компании, преработващи руски петрол, ще са длъжни да правят вноска във фонда за енергийна сигурност.
Възможно ли е бензинът да поевтинее с 1 лев?
Увеличават се и компенсациите на бизнеса заради скъпия ток. Решението е на депутатите от енергийната комисия, предстои то да бъде гласувано от Народното събрание. Предложението гласи таванът на цената на тока за получаване на обезщетения да бъде намален от сегашните 250 лева на 200 лева за мегаватчас. Над това ниво на електроенергията, фирмите ще получават компенсация на 100%, както и сега."Не забравяйте, че за битовите потребители таванът е 82 лева на мегаватчас", посочи шефът на АИКБ Васил Велев.
Очаква се компенсацията да важи до края на 2023 г. Аргументът на вносителите - Делян Добрев и Теменужка Петкова от ГЕРБ, е, че тъй като не е известно дали това Народно събрание няма да прекрати дейността си, трябва да се предвидят компенсации за бизнеса и догодина, защото изплащаните сега са предвидени в Закона за бюджета и са до края на годината.
Добрев предлагаше компенсациите да останат 100% от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на енергийната борса за съответния месец и базовата цена в размер 250 лева за мегаватчас, а големите енергийни консуматори да получат по-голяма помощ, като за тях базовата цена да е 200 лв. на мегаватчас.Предложението всички да бъдат поставени при равни условия беше направено от депутата от БСП Драгомир Стойнев и в крайна сметка то бе прието. Той посочи, че не вижда логика най-големите производители да получават по-големи компенсации, тъй като има кой да защитава интересите им, а за микро- и семейните фирми да няма такъв защитник.
Средствата за компенсации отново няма да са от бюджета, а от фонда "Сигурност на електроенергийната система". За последните 3 месеца оттам са изплатени 2.232 млрд. лв. компенсации на бизнеса, като всички средства са от Българския енергиен холдинг, в чиято структура са всички държавни енергийни компании, съобщи Деян Червенкондев, председател на фонда. Там постъпват към момента свръхпечалбите на АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 2", но засега не влизат свръхприходите от частните енергийни компании.
Министърът на енергетиката Росен Христов обаче посочи, че вноските на държавните фирми в този фонд, които се ползват за компенсации на бизнеса, едва стигат в момента и за да е възможно това, дори от тях се искат авансови вноски. Той посочи по спомени, че калкулациите, правени за увеличаване на помощта, какъвто вариант в крайна сметката комисията възприе, биха възлизали на 18 млн. лв. допълнителни разходи на месец. Ведомството пое ангажимент да изпрати на Народното събрание точните разчети преди гласуването на проекторешението в пленарната зала.Драгомир Стойнев пък отправи критика, че само държавните фирми правят солидарни вноски във фонда.
"Регламентът на ЕС казва, че всички трябва да са съпричастни в кризата, не само държавните предприятия. Ние от БСП настояваме да се отвори този дебат. Не може да натоварваме само държавните централи, а другите да бъдат извън този проблем", обяви той. Посочи, че Министерството на енергетиката трябва да предложи план как всички стават съпричастни при кризата.Средната цена на българската борса за октомври "Ден напред" е 402.80 лв./МВтч. През септември тя бе 735.50 лв., а през август – 846.59 лв./МВтч. В първите дни на ноември цената на свободния пазар е между 305 и 416 лв.
КЕВР ще държи юздите на Енергото до края на 2025 г.
Депутатите от енергийната комисия решиха, че битовите потребители няма да преминават на свободния пазар на ток до 31 декември 2025 г. Този срок е записан и в Националния план за възстановяване и устойчивост, но има и няколко неясни текстове, които предвиждат това да стане на няколко етапа, като първият започва през 2023 г.
Вносителят на проекторешението е ГЕРБ, като мотивите са да се успокои обществото в условия на високи цени на тока на свободния пазар.Бившият енергиен министър от ГЕРБ Теменужка Петкова напомни, че преди да се стигне до пълна либерализация на пазара на ток, всяка страна в ЕС трябва да въведе понятието енергийна бедност, да зададе критерии за него и да определи мерки. Посочи, че с помощта на Еврокомисията още през 2016 г. е разработена така дефиниция и критерии, които са били предложени на социалното министерство, но след това развитие не е имало. Според нея тази основа може да се ползва, но трябва да се актуализира. Цитира данни на Евростат, според които около 30% от населението на страната е енергийно бедно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
