София. "Виненият туризъм" като самостоятелно явление се появява в началото на 90-те години на ХХ век. Началото поставят винопроизводители от така наречения нов свят, най-вече в САЩ и Австралия, но много бързо новата тенденция се разпространява из всички краища на света с винарски традиции, защото представителите и на двата сектора разбират огромната полза от обединяване на усилията. Нашата страна обаче тепърва прохожда в този вид туризъм.
Кулинарните ни традиции, включително и виното като неразделна част от тях, са важна част от идентичността на България. Връзката между традиционните местни продукти и идентичността на дадено място се описва с непреведимата френска дума "тероар" (terroir), която крие изключително дълбок смисъл. Не случайно именно французите са я наложили. А те повече от всеки друг народ знаят какво е да развиваш туризъм и винопроизводство. Тероар е термин, с който се описва съчетанието от климат, терен и почви, но също и характерните особености, които определен географски район придава на всички местни продукти. Важно е да се подчертае всичко това, за да стане ясно до каква степен са свързани туризмът, виното и качеството на околната среда.
Основното нещо, което движи един турист, е откриването и запознаването с нови хора, с нови места и с техните традиции. България е туристическа страна, или поне има претенцията да бъде такава, а в същото време е и винен производител с всепризнати исторически традиции. Срещата на туризма с винопроизводството се налага от само себе си, защото виното е израз на "тероара" в най-широкия смисъл на термина, т.е. представлява част от идентичността не просто на даден регион, но и на България като цяло. И както туризмът допринася за развитието на хранително-вкусовия сектор, така и "тероарът" носи бонуси за туризма. Връзката между двата сектора има също важно социално и икономическо значение - разкриват се работни места, цял един регион заживява с осмислена идентичност, а това означава бъдеще. Съчетанието между вино и туризъм може да окаже много положителен ефект върху устойчивото развитие на регионите и малките дестинации, които залагат на традиционни дейности. За съжаление у нас за винения туризъм може да се говори само в бъдеще време, налице са много, но неизползвани възможности. Трябва да признаем, че въпреки огромния потенциал на този етап туроператорите и винопроизводителите в България подхождат по-скоро индивидуалистично и не координират усилията си за предлагане на винен туризъм. Двата сектора се гледат взаимно с подозрение, не се познават и разпознават като партньори. А двата чисто прагматични мотива, които движат винения туризъм навсякъде по света, не са нищо повече от увеличаване на директните продажби на вино и увеличаване обема на туристическия поток в даден район. В съществуването на тези два мотива няма нищо противоречиво, а дори напротив. Те позволяват да бъде постигнато много за устойчивото и дългосрочно развитие едновременно на туризма, на винарския сектор, но също и на отделните региони като цяло.
Възможностите
Ето и най-често свързаните с винения туризъм дейности и услуги:
1. Винени маршрути, преминаващи през един или повече винарски райони
2. Пешеходни туристически преходи, включващи винени обекти
3. Посещения или престой във винарски обекти
4. Винени курсове и стажове
5. Посещения и/или престой с образователна цел
6. Посещения на музеи, свързани с лозарството и винарството, както и по-общо с околната среда
7. Празници и фестивали, посветени на виното
8. Винени изложения
Три стъпки към успеха
Три са основните стълба, на които се крепи успешният винен туризъм. Стъпалата към успеха са добре изготвена стратегия, карта на различните маршрути на виното и възможност да стигнеш до всяка една точка от тази карта. Изработването на карта на "винарската" България трябва да включва не просто райониране с отбелязване на съществуващите изби и инсталации за производство на вино. Картата следва да включва местата, които предлагат винен туризъм във всичките му форми. Целта е да се създаде продукт, който да е от полза не само на любителите на виното, а на туристите като цяло.
За да бъде обаче продуктът "винен туризъм" на достатъчно високо ниво, е необходимо да се изработи стратегия за развитието му не само с участието на представители от туризма и винопроизводството, но и на местните и държавни органи на управление. Излишно е да се отбелязва, че без адекватна инфраструктура, която да прави този продукт достъпен, не само "винен", но и никакъв друг вид туризъм не може да се развива.
Качеството е по-важно от количеството
През последните години българското вино започна да се отърсва от предразсъдъка "количество" и производителите вече си дават сметка, че единствената възможност е да заложат на качеството. За съжаление обаче вестта за това, че българското вино е станало по-добро, все още не е стигнала до средния европейски потребител.
Дори и да приемем, че все повече винарски изби се отварят към посетителите, това не означава, че може да се говори за "винен" туризъм. Продуктът им на този етап представлява едва "първична" форма на винен туризъм, тъй като не включва заобикалящата среда с всичките природни, културни и исторически забележителности. А тази заобикаляща среда е важен елемент за развитието на всякакъв вид туризъм. За да превърнем мита за българското винарство в конкурентоспособен туристически продукт, са необходими общите усилия на всички заинтересовани, без да забравяме местните власти и държавата, защото и туризмът, и виното са лицето на България, а всички бихме искали то да изглежда приветливо и поддържано. Как изглежда модерното лице на виното ще можете да видите по време на DiVino.Taste 2013. Превърналият се вече в традиция форум на българското вино ще се проведе на 16 и 17 ноември в зали 6 и 8 на НДК. За пръв път под един покрив ще се съберат близо 60 винарски изби, за да представят пред широката публика най-новата си продукция. Повече информация може да намерите на http://taste.divino.bg/.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
