Резултатите от вероятностните анализи и сравняването им с целевите показатели на Международната агенция за атомна енергия показват високото ниво на безопасност в АЕЦ "Козлодуй". Това коментираха експертите от "Риск инженеринг" Божана Маринова и Калиопа Манчева и Емил Стефанов от АЕЦ "Козлодуй".
В поредица от разговори, от които този е четвъртият, Българският атомен форум предоставя на читателите информация от фактологичен характер за ядрената енергетика у нас и по света. Нека на база на изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания всеки читател си състави обективна картина за отрасъла, който дава близо 35% от електрическата енергия у нас.
- Какво означава понятието риск от гледна точка на ядрената енергетика?
- К. Манчева: Рискът представлява потенциал за реализиране на някакъв негативен изход - това е дефиницията. Но тъй като тя звучи като математически отговор - верен, но скучен, ще дам пример с риска да пускате тото. За да го пресметнете, трябва да оцените честотата, с която пускате тото и вероятността да не спечелите. Подобна е и логиката когато оценяваме риска за ядрените централи, само че заменяме честотата за пускане на фишове например с вероятността за земетресение от 8-ма степен, а вероятността да не спечелите я заменяме с вероятността АЕЦ да изхвърли определено количество радиоактивни продукти.
- Как понятието "риск" се използва в документите, разработвани за ядрени централи?
- Ем. Стефанов: В АЕЦ мерките за безопасност, които се предприемат, са насочени към намаляване на възможността за инциденти с тежки последствия. Необходимото ниво на безопасност се доказва и контролира чрез анализи и чрез събиране на информация от експлоатационния опит. За оценка на риска се използват т.нар. "вероятностни анализи на безопасността" (ВАБ). Първото проучване от този род е извършено в САЩ и е публикувано през 1975 г., известно като доклад „Расмусен". То предоставя първата оценка на потенциалния риск от повреда на активната зона на ядрен реактор. Интересът към този тип изследвания става реален след аварията през 1979 г. в АЕЦ "Три Майл Айлънд". След нея една от направените препоръки е, че вероятностни методи за анализ трябва да се използват за допълване на традиционните процедури за оценка на безопасността на АЕЦ, както и че вероятностните методи трябва да се развиват, за да се улесни определянето на приемливи нива на безопасност на централите. ВАБ е единственото средство за определяне на абсолютната стойност на риска за повреда на активната зона на реактора. След 1988 г. ВАБ изследването се превръща в задължение за всички АЕЦ по света. Разработени са голям брой документи и стандарти на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Комисията по ядрено регулиране на САЩ, национални ядрени регулатори за разработване на ВАБ.
Основните документи, демонстриращи достигнатото ниво на безопасност, са два: т. нар. Отчет по анализ на безопасността, който може да се третира и като паспорта на един ядрен блок. Другият е Вероятностният анализ на безопасността (ВАБ). Всеки от тях по свой начин разглежда въпросите на риска. Отчетът е базовият документ, но от него могат да се направят по-скоро качествени оценки за риска.
- Как се прави анализ на стойностите за риска за една атомна централа?
- К. Манчева: Когато се прави такъв тип изследване, трябва да се оценят всички фактори, които могат да изкарат един ядрен блок извън релси и евентуално да се получи тежка авария с изхвърляния на радиоактивни елементи. По произхода им спрямо АЕЦ факторите се разделят на вътрешни и външни. Вътрешните са свързани с откази на оборудване, помпи, клапани, късане на тръбопроводи, както и с грешни операторски действия. Външните фактори са свързани с катаклизми като земетресение, наводнения, цунами. Аварията във "Фукушима" е резултат от външно въздействие (цунами), а в "Трий Майл Айлънд" - от вътрешно - серия откази на оборудване в централата.
- Как се използват резултатите от ВАБ?
- Ем. Стефанов: Първата и най-важна цел на ВАБ изследванията е да се оцени количествено нивото на риска. С модела на ВАБ се определят доминиращите (т.е. с най-голям принос за повреда на активната зона) изходни събития, откази на системи, грешки на операторите, което е от съществено значение за повишаване на безопасността. На базата на тези резултати се определя къде може да бъде подобрен проектът на блока и се правят съответните препоръки. Резултатите от проведения ВАБ в АЕЦ "Козлодуй" през 2001 г. показваха, че приносът на аварийните дизел-генератори за повреда на активната зона на реактора е около 30% при липса на външно електрозахранване. Направена е съответната препоръка за монтиране на допълнителни дизел-генератори. Тази препоръка бе реализирана при мащабната модернизация в периода 2001-2007 г. Резултатите от актуализираните през 2010 г. ВАБ показват, че приносът на дизел-генераторите е в пъти по-малък спрямо 2001 г.
- Значи след всеки анализ следва модернизация?
- Б. Маринова: МААЕ е заложила стандарти за целеви показатели, сравнението с тях дава основание да се каже дали една АЕЦ се експлоатира безопасно, или не. За България резултатите показват честота на повреда на активната зона 2.3 събития на 100 хил. години при изискване 1 събитие на 10 хил. години. Очевадно имаме доста по-високо ниво на безопасност! По отношение на честотата на ранни изхвърляния последните анализи за 5-и и 6-и блок показваха 4 събития на 1 млн. години при целеви показател 1 събитие на 100 хил. години, което отново се демонстрира високото ниво на безопасност на АЕЦ "Козлодуй".
- Кога бяха правени последните анализи у нас?
- К. Манчева: Миналата година имаше проверка, която бе поискана не от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), а от самата АЕЦ "Козлодуй". Тя искаше да получи увереност в своето ниво на безопасност. Би трябвало АЯР да проверява анализите от проверките, но регулаторният ни орган е малък и няма капацитет за това. Затова винаги ги проверяват международни експерти, като последната мисия включваше такива от Армения, Русия, Швейцария, Америка, Унгария, както и от самата Международна агенция за атомна енергия, които оглави самата мисия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
