Приетите от Народното събрание на 11 февруари 2021 г. промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), с които в българското законодателство се транспонира директивата на ЕС за нелоялните търговски практики, силно надхвърлят нейния обхват и ще навредят на икономиката на страната. С промените в закона се налагат допълнителни абсолютни и условни ограничения и забрани, без предварително да бъде направена оценка на тяхното въздействие и без ясни и конкретни мотиви. Тези рестрикции ще затруднят всички участници по веригата на доставки не само в сектора на храните - търговски вериги, фермери и преработватели, ще ограничат свободата на договаряне и ще поставят в неравностойно положение много български компании спрямо конкуренти в други европейски страни, където директивата е транспонирана адекватно.
Примери за такива текстове са: забраната на ексклузивните доставки, която ще навреди на много български производители и дори може да доведе до фалити; неясните правила за прекратяване на договори, вследствие на които до пазара биха могли да стигнат стоки с недобро качество, опаковки и етикетиране, както и условното ограничаване на споделянето на логистични разходи, което ще доведе до затормозяване на механизма на доставките, до административно натоварване на доставчиците и така до ръст на цените. Тези промени в ЗЗК ще засегнат не само работата на търговските вериги, но и на преработвателите, които са в позиция на купувач спрямо фермерите.
Във връзка с приетите промени в ЗЗК, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „За съжаление, с промените в ЗЗК се въвеждат нелогични и необосновани забрани и ограничения, с които държавата вместо да подкрепя развитието на българския бизнес и на българските производители и преработватели ги поставя в дискриминирано положение спрямо колегите им от ЕС. Под благовидния предлог за борба с нелоялните търговски практики се ограничава свободата на договаряне и се отхвърлят утвърдени и работещи бизнес практики, които са от полза за всички участници по веригата на доставки на храни.“
Забраната за ексклузивни доставки може да доведе до фалити
Според приетите промени в ЗЗК, без каквито и да е мотиви се забраняват ексклузивните доставки на храни и селскостопански продукти без да се отчита фактът, че договорите, които предвиждат ексклузивитет, могат да са полезни за конкуренцията на пазара като осигуряват канали за дистрибуция и доставка и намаляват разходите за производство. Подобни договори подпомагат по-малки производители да развият производството – например за производството на така неречените „частни марки“, а ексклузивността касае само конкретна рецептура, с което не се нарушават нечии права за работа, така че да отговорят на нуждите на пазара, и представляват нормална търговска практика по света в редица сектори, която сама по себе си не застрашава конкуренцията.
В страните с развита и конкурентна пазарна икономика големи ритейлъри възлагат на производители на храни да произвеждат продукти с тяхна марка и/или рецептура. С навлизането на големите международни вериги от сектора на модерната търговия тази практика бързо беше въведена и в България. Благодарение на това стотици български производители получиха ноу-хау за производство на храни и опаковането им по съвременни изисквания, експертиза за оптимизация на производствените процеси и уплътняване на капацитета и най-вече дългосрочна сигурност на доставките и плащанията.
Със забраната на ексклузивните доставки, много от тях могат да загубят договорите и сигурността за бизнеса си, тъй като производството на продуктите от собствена марка може да бъде възложено на производители от друга страна от ЕС, където ексклузивните доставки не са забранени. Така една мандра, която произвежда млечни продукти под бранд на верига, много по-трудно ще покрива инвестициите си за покупка на животни, техника или земя за пасища в резултат на което би могла да фалира.
Друг аспект на ексклузивните доставки е ангажиментът за изкупуване на продукция. През последните години в рамките на такъв тип договори големи търговски вериги помогнаха на много български производители на храни да се сертифицират по международни стандарти, като Global G.A.P. например, предоставиха им експертна помощ за намаляване на пестицидите в производството и сключиха дългосрочни договори за изкупуване на цялата земеделска продукция. Промените в ЗЗК забраняват тази практика у нас и вследствие на това много производители ще загубят тази стабилност и няма да могат да разчитат на сигурни приходи, с които да покриват аренда на земя, евентуални кредити за покупка на машини или други инвестиции в производството си.
Със забраната за ексклузивните доставки, набедени от българския законодател за нелоялна търговска практика, на практика се стимулират купувачите да не подписват такива договори с български производители и да работят с компании от други страни в ЕС, където директивата е транспонирана директно без допълнителни утежнения за участниците по веригата за доставки на храни. Така българската държава поставя българските производители в неравностойно положение спрямо техни конкуренти.
Забраната за незабавно прекратяване на договори де факто ще навреди на българските производители
Приетите промени в ЗЗК на практика забраняват прекратяването на договор между купувач и доставчик, дори и в ситуации, когато това е предвидено в договора или е по вина на доставчика. Според закона е необходимо на доставчика да се предостави „разумен срок, който да е достатъчен да покрие инвестиционните си разходи и да е съобразен с отношенията между страните, отношенията в сектора и други.“. С този текст се въвеждат изключително субективни и отворени за тълкуване критерии за оценка като основателност на причините за прекратяване на договора - какви инвестиционни разходи са релевантни, как се преценява значението на досегашните отношения между страните и тези в сектора и неясното понятие „и други“, което на практика прави невъзможно прекратяване на договора незабавно или в ясно определен срок.
Така се създава абсурдната ситуация, в която ако по един договор бъдат доставени стоки с качество, опаковка или количество, които не отговарят на неговите изисквания, купувачът да не може да го прекрати своевременно, а това от своя страна създава много сериозни предпоставки до българските потребители да достигнат продукти с недобро качество, опаковки и етикетиране. Регулацията може да стимулира търговците да доставят повече храни от други страни, в които няма подобни ограничения, а това ще навреди отново - освен на потребителите - и на българските производители.
Ограниченията на споделянето на логистични разходи ще затормози механизма на доставки
Промените в ЗЗК въвеждат и условна забрана за заплащане от страна на доставчиците на транспортни и/или логистични разходи на купувача, освен ако това не е договорено предварително. Това означава, че ако купувач и доставчик са сключили помежду си рамков договор, в който не са предвидени логистични услуги, защото към момента доставчикът няма нужда от тях, той не би могъл да получи такива в оперативен порядък от купувача в случаи на технически затруднения, недостатъчен логистичен капацитет и така нататък.
В същото време търговските вериги и преработвателите биха могли лесно да предоставят такива услуги, тъй като са инвестирали значителни средства в осигуряването на логистика и транспорт на предлаганите от тях продукти. Това включва изграждане на огромни логистични бази, оборудвани с високотехнологични съоръжения, хладилни инсталации, системи за сортиране и товарене, включително и разработване на съответен софтуер. Сключват се договори с транспортни фирми, като в много от случаите се касае за специализиран транспорт, за да не се нарушават температурните изисквания.
Според новото ограничение, за да се възползват от тези транспортни и логистични услуги, доставчиците ще трябва предварително да сключват договор за тях, а това отнема време и би ограничило възможностите за реакция при необходимост от спешна доставка или от транспорт на продукти с кратък срок на годност. Така новата забрана ще затормози и затрудни търговията на дребно, защото става дума за хиляди доставки и трансакции и подписването на многобройни договори ще доведе до забавяния и до административно натоварване на доставчиците. В Директивата на ЕС за нелоялни търговски практики не присъства подобна забрана, но тя е въведена в българското законодателство отново без анализ и обсъждане.
Неясните текстове в закона дават възможности за административен произвол
Директивата на ЕС за нелоялните търговски практики представлява съществено отклонения от принципа на свобода на договаряне, тъй като налага строги правила в отношенията между купувачи и доставчици. Именно затова в нея всички критерии за оценка са формулирани прецизно и ясно. В същото време, в приетите промени в ЗЗК при формулирането на редица текстове се използват изключително субективни и отворени за тълкуване понятия като „разумен срок, който да е достатъчен“ или „съобразен с отношенията между страните, отношенията в сектора и други.“
Включването на подобни неясни критерии, представлява риск за бизнес средата и може да доведе до административен произвол при установяването на нелоялни търговски практики и налагане на санкции. Всяко ограничение на конституционно гарантираната свободна стопанска инициатива и свободата на договаряне, като нейна конкретна проява, следва да бъде пределно ясно и изчерпателно формулирано. Неяснотите в текстовете на приетия закон засилват опасността от свободно интерпретиране на текстовете, а от тук и за несправедливо и субективно прилагане на ЗЗК, което може включително и да застраши запазването на даден бизнес.
Удължаването на мандата на КЗК противоречи на основни принципи на правото
Значим проблем в новите текстове в ЗЗК е и удължаването на срока на мандата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С промените се удължава мандатът на настоящата комисия преди той да е изтекъл, което е в противоречие от една страна с духа на промените в ЗЗК по отношение на мандата от 2015 г. и от друга с основополагащия принцип на правото, че със закони се уреждат принципни положения, а не се решават конюнктурни въпроси. Като цяло, с удължения срок съставът на комисията ще има мандат от 7 години - срок, който е сравним с най-дългите мандати на подобни длъжности в страната и е спорно доколко би допринесъл за по-добрата работа на конкурентния регулатор.
В заключение, промените в ЗЗК са пример как европейски норми се транспонират некоректно, доводите и притесненията на бизнеса не се отчитат, а в резултат имаме едни още по-тежки регулации, недосегаема КЗК с удължен мандат (в чийто мандат видяхме действия срещу член на СМТ, които са меко казано прекомерни), неоправдано широки възможности и глоби, които могат да унищожат всеки икономически субект, без значение от размера му и всичко това, придружено с възможностите да се избира срещу кого, кога и дали да се стартира производство.
Проблемът с широкия обхват на нарушенията, който може да затрупа КЗК и да доведе до реално блокиране на дейността, е „решен“ със свободата на комисията да избира дали и кога да стартира производство, което може да завърши с изпепеляваща бизнеса на избран “некоректен” икономически субект глоба. Създава се реална възможност за административен произвол, икономически рекет и корупция в гигантски размери, които дори да са само теоретична възможност трябва да се отстранят.
Призоваваме към внимателно вглеждане във всяка промяна извън указаната в Директивата на ЕС – включително и изработването на оценка за въздействие съгласно действащата нормативна уредба у нас и изчерпване на всички допустими способи за подобряване на предложените законодателни промени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
