Дигитализацията на трудово-отчетните процедури и документи ще спести време и пари на работещите, работодателите и държавната администрация и така ще генерира реално увеличение на доходите на хората и на приходите на компаниите и в държавния бюджет. Допълнителни ефекти ще бъдат намаляване на административната тежест върху бизнеса, ограничаване на сивия сектор в икономиката и чувствително подобряване на сигурността на съхранение на трудово-осигурителната информация.
Задължителни първи стъпки в тази посока са въвеждането на електронни трудови книжки, трудови досиета и болнични. Дигитализацията на тези документи, както и на процедурите, свързани с достъпа до тях и актуализациите им, би минимизирала напълно излишния трафик на хора с хартиени документи между работодатели и институции и би редуцирала времето за обработката им. В случая с болничните листове например, компаниите своевременно ще получават документите в електронен вид и ще отпадне необходимостта заболелите служители лично да ги предават, което не само е излишен разход на време, но и представлява риск за здравето на хората. В същото време цялата информация за работещите ще е много по-сигурно поддържана и много по-лесно достъпна както за служителите и фирмите, така и за администрацията.
Важен ефект от цифровизацията на трудовите документи и процеси ще е и освобождаването на финансов ресурс на компаниите и повишаването на приходите в бюджета. Според проучване на БАУХ, за обработване и поддържане на трудови книжки и досиета са необходими поне един специалист по човешки ресурси на 3 000 служители, или около 6 милиона лева годишно за заплати, които ще бъдат спестени. Друг пряк резултат от дигитализацията ще е и ограничаването на сивия сектор, което ще доведе до ръст на приходите от осигуровки и данъци в държавния бюджет.
Всички тези положителни ефекти ще бъдат постигнати, ако се модернизира сравнително архаичното българско трудово законодателство и възможностите за цифровизация бъдат заложени при бъдеща оптимизация на Кодекса на труда и съпътстващите го нормативни документи. Това показва анкета на СМТ на тема „Защо веригите са добър работодател“, проведена в периода юни-юли 2021 година. В проучването участваха Billa, Фантастико, Deichmann, dm, Mr. Bricolage, Kaufland, Lidl, TMARKET, ProMarket. Резултатите от анкетата бяха представени по време на събитие за медиите, проведено на 13 октомври 2021 г.
Необходимостта от дигитализация на трудово-правните процеси беше подкрепена и от заместник-председателя на БСК Мария Минчева. Според нея „бъдещето е на дигиталния свят и вече не е необходимо информацията да се пази на хартия, тъй като 90% от нея е достъпна в дигитален формат.“ В таи връзка икономистът от ИПИ Петър Ганев допълни, че „дигитализацията трябва да навлезе както в производствените предприятия, така и в сферата на услугите, но всичко трябва да е удобно за бизнеса и за хората.“
Според членовете на СМТ съществени предизвикателства пред бизнеса в областта на трудовото законодателство са приемането на множество трудови закони и подзаконови актове. В тази връзка експертът по трудово право доц. Андрей Александров, „В България има море от регулации и служителите, които ги прилагат се изгубват в нормативните актове“.
Други недостатъци според ритейлърите са и неефективна работа на трудовата администрация, провеждането на кампанийни проверки от Инспекция по труда на големи работодатели с множество обекти в цялата страна, неяснота при управлението на работното време и ограничения за полагане на извънреден труд и трудности при наемане на служители от страни извън ЕС.
Като едни от най-големите работодатели в България с повече от 23 000 служители и с огромна експертиза в областта на управлението на хора, членовете на СМТ предлагат да се анализира действащата уредба и да се вземат предвид обсъждания и становища на бизнес сдружения и организации. Според тях държавата трябва да приема бизнеса като партньор в подобряването на бизнес средата у нас, важна част от което е и развитието на трудовото законодателство. Освен това е необходимо правната тематика по теми като работното време, разрешителни за работа на чужденци и на непълнолетни лица, различните режими на командироване и така нататък да се кодифицира на едно място.
Важна стъпка за решаване на посочените затруднения би била инспекционната дейност да се концентрира върху най-често срещаните нарушения като заплащане на трудови възнаграждения, на извънреден и нощен труд, спазване на работно време и на здравословните и безопасни условия на труд. Това ще доведе до намаляване на административната тежест, което ще освободи ресурс на компаниите и ще улесни бизнеса.
Ограничаването на сивия сектор ще доведе до по-високи приходи и за хората и до намаляване на нелоялната конкуренция
Според участниците в анкетата друг трудово-правен проблем, с който държавата трябва да се справи е сивата икономика, тъй като работодателите, които са коректни и плащат всички данъци и осигуровки страдат от нелоялна конкуренция от други работодатели, които плащат по-високи възнаграждения за сметка на спестени разходи към бюджета. Едно от решенията, които се предлагат е да бъде въведена нормативна промяна, предвиждаща заплащането на трудовите възнаграждения да става единствено по банков път и да се изключи възможността за заплащане на заплати „по ведомост“. Така в държавния бюджет ще влизатповече приходи, а служителите ще се осигуряват върху реалния си доход, което ще им донесе по-голяма социална сигурност. Освен това ще се повиши лоялната конкуренция между компаниите на пазара.
През пандемичната 2020 г. веригите увеличиха броя на служителите си с 1 100 и инвестираха повече от 18 милиона в по-добри условия на труд и здравна защита
Предложените промени са изготвени на базата на опита и експертизата на членовете на СМТ, които са работодател на повече от 23 000 души. Само през миналата 2020 година, когато много хора загубиха работата си заради пандемията, участниците в анкетата не само не намалиха броя на служителите си, но и го увеличиха с повече от 1 100 човека.
Същата анкета показа че през 2020 година голяма част от ритейлърите у нас увеличиха възнагражденията на служителите си като ръстът варира от 4% до 10%. Освен това Billa, Фантастико, Deichmann, dm, Mr. Bricolage, Kaufland, Lidl, T MARKET, ProMarket инвестираха почти 9 000 000 лв. в подобряване на условията на труд чрез: увеличаване на възнагражденията; закупуване на модерно оборудване, което да улесни работните дейности; осигуряване на условия за почивка и така нататък.
През 2020 г. участниците в анкетата инвестираха и 9 122 000 лв. за повишаване на здравната защита на служителите си чрез. Те осигуриха лични предпазни средства като маски, ръкавици и шлемове; прегради на касите и в секторите за директно обслужване на клиенти; дезинфектанти за служителите и посетителите и много други мерки. Като добри работодатели те мотивираха служителите на „първа линия“ с финансови бонуси; пакети със здравословни храни, плодове, мултивитамини и др.; съдействие за ваксинация и осигуряване на PCR тестове; психологическа подкрепа и така нататък. Членовете на СМТ предоставят на служителите си и допълнително здравно осигуряване; ваучери за храна; подаръци, бонуси и отпуски за специални поводи като рождени дни, 8 март, Великден и Коледа; транспорт; отстъпки при пазаруване в магазините на веригата и при партньори - хотели, оптики; карти за спорт и много други.
Търговските вериги продължиха да повишават професионалната квалификация на служителите си чрез обучения и квалификация. Те организираха обучения и курсове в области като: безопасни условия на труд; продуктови обучения за служителите от магазините по различни теми и категории; тренинги за консултиране на клиенти като: комуникационни умения, справяне с конфликтни ситуации и работа в екип; управленски умения за мениджмънта като: организиране на лидерски академии, тренинги за изграждане на бизнес стратегии, управление на проекти, езикови курсове и др.; повишаване на техническите умения на служителите в логистичните центрове. Инвестициите в обучения и курсове възлизат на повече от 1 350 000 лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
