Петък,

ВАЖНО: Намаляват ни данъка за ремонт вкъщи

От: Стандарт -
A
A
A

До 200 лева от дължимите за годината данъци могат да спестят хората, които са направили ремонт вкъщи.  Това гласят промени в данъчните закони, които са пуснати за обществено обсъждане от Министерството на финансите до 10 септември. Основната цел на предложението е да се извадят на светло ремонтните услуги, където сега масово се плаща на ръка.

Изискването е жилището да е собствено (не под наем) и единствено, а желаещите да го ремонтират могат да намалят данъчната си основа с до 2000 лв., което при 10-процентната ставка ще им намали дължимия данък с до 200 лева.  

Условията за получаване на отстъпката са да бъдат представени пред данъчните документи, които доказват ремонта - касови бележки, фактури, платежни нареждания и други, издадени от този, който прави ремонта. Така той от своя страна ще бъде принуден да декларира получения доход. Друго от изискванията е ремонтът да е извършен от българска фирма, която да не е свързана със собственика на дома.

За да ползва намалението, собственикът на имота ще трябва да представи заедно с годишната си данъчна декларация документ за платения труд, който съдържа номер, дата на издаване, имената на майстора или фирмата, техните ЕГН или единен идентификационен код от Търговския регистър, както и стойността на извършената работа. Ще е нужен и документ за плащането - касова бележка, разписка или банков документ. Целта на промените е хората да декларират какви суми са похарчили за ремонт на дома си и така доходите на майсторите да излязат на светло.

Предвидено е облекчението за ремонт на дома да важи и за 2020 г., въпреки че текстовете още не са приети от парламента. Затова е добре отсега хората да изискат документи за труда на майсторите и касови бележки.

Връчването на ревизионни актове или покани за доброволно плащане на задължения пък ще може да става и чрез изпращането им от IT служителите в НАП до електронната поща на граждани и фирми. Ако електронното писмо бъде отворено, това ще се счита за легално връчено предупреждение.

Така веднага след изтичане на срока за плащане на определен данък, от НАП ще могат да изпратят покана за доброволно плащане.

С друга промяна в ДОПК ще се даде възможност данъчните да използват като доказателства електронни документи. Сега много ревизирани фирми предоставят на НАП информация само онлайн с електронен подпис. Тези файлове ще може да включват към съответната преписка за проверка или ревизия.

Друга интересна промяна е предложението за замяна на термина „банкова сметка“ с по-общия термин „платежна сметка“. Целта е синхронизиране на ДОПК с изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и за преодоляване ограничението на свободния избор на лицата, които към момента не могат да посочат платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, различен от банка, за получаване на суми от бюджетни организации, в т.ч. от НАП, пише в мотивите. Във връзка с горното предложение се предлага и допълване на хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка. Предложенията се основават на разбирането, че наличността по платежната сметка съставлява вземане на ползвателя на платежни услуги към платежна институция и като такова съставлява имущество, годно да бъде обект на налагане на обезпечителни мерки или принудително изпълнение.

В законопроекта са предвидени и мерки, чиято цел е да бъдат облекчени задължените лица и администрацията при осъществяването на фискален контрол на стоки с висок фискален риск. Дава се възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. Лицата, на които ще се предостави възможността предварително да декларират превозите, са получателят/купувачът на стоката при вътреобщностно придобиване на стоки, доставчикът /продавачът на стоката при вътреобщностни доставки на стоки, съответно придобиващият /прехвърлителят на стоката, при тристранна операция по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност или крайният получател/първият доставчик във верига последователни доставки на стоки. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока със срок на валидност 14 дни от предоставянето.

Възможността за доброволно предварително деклариране на данни за превоз на стока ще се прилага само по отношение на превозите на стоки с висок фискален риск, извършвани с транспортни средства над 3,5 т, движещи се по пътната мрежа на територията на страната.

Предлага се промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране (чл. 169, ал. 3б, 6 и 8). По действащия ред лицето прави избор кое задължение да погаси, когато не е в състояние да погаси всички свои задължения едновременно, а при липсата на избор - вземанията се погасяват съразмерно. По този начин е налице риск от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения. Промяната предвижда погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения.

Промените предвиждат още изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от ГПК мерки за обезпечаване на иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение, да се осъществява по реда на ДОПК. Става дума за водени от НАП искови производства за прогласяване на недействителност на прехвърлителни сделки след кумулирани просрочени задължения, установени освен с актове за публични вземания, но и след подадена декларация, тъй като същата е изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК. Сега съдът отхвърля искове, основани на публични вземания, определени с декларация по чл. 105 от ДОПК. Редът за събиране на публичните вземания е по ДОПК, съответно изпълнението ще се осъществи по този ред, като следва да се запази редът на вписаното обезпечение, допуснато по иск напубличния изпълнител или взискател с правно основание чл. 216 от ДОПК. Ще се изисква нотариално заверено пълномощно и при търг с тайно наддаване.

Друга важна подробност е, че с проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено: чл. 171, ал. 2, т. 2 - по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и чл. 171, ал. 2, т. 3 - при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Основният мотив за това изменение е, че държавата, представлявана от НАП, не може да влияе върху продължителността на производствата за попълване на масата на несъстоятелността, след успешното приключване на които се осребрява имущество и се извършва разпределение на събраните суми. Освен това в момента при производства по несъстоятелност, в които масата на несъстоятелността включва множество или на висока стойност имуществени права, процесът на осребряване и разпределение също не може да бъде повлиян от кредиторите, тъй като зависи от инвеститорския интерес към активите, собственост на длъжника. Подобни отношения са регламентирани в Търговския закон, но въпросния чл.171 е „специфичен“ и на практика в момента се създава риск от неприемане или неудовлетворяване на приети публични вземания в производството по несъстоятелност. С предлаганите промени, според МФ, това ще бъде решено.

Със законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в чл. 273 от ДОПК за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му. Изключително ниският размер на санкциите стимулират задължените лица да предпочетат налагането на санкция пред угрозата от определяне на реално дължимите от тях данъчни и осигурителни задължения. Предлаганите размери на глобите и имуществените санкции са съобразени със степента на риск за фиска от неправомерното поведение на задължените лица. Завишават се и санкциите за нарушенията на задълженията за съхраняване на данни в електронен вид, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви.

Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на информация, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 лв. до 500 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 лв. до 5000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 150 лв. до 700 лв. или имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 7000 лв.

Който не спази сроковете по чл. 38, ал. 1 за съхраняване на данни в електронен вид по чл. 38, ал. 3, създадени от използваните от тях информационни системи, продукти или архиви, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 лв. до 700 лв. или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 лв. до 8000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 300 лв. до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 4000 лв. до 11000 лв.

 

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички