- Увеличението на цените в пъти над инфлацията влияе и на останалите бизнеси
- Ще дойде момент, когато световното потребление на пшеница ще изпревари производството, казва Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Отчитаме невиждано за последните години покачване на цените и безпрецедентни нива на инфлацията - не само у нас, но и по света. Какво се случи на борсовия пазар през последната една година, господин Симов?
- От януари 2021 до януари 2022 имаме всеобщо поскъпване на типичните борсови стоки. Стряскащо и неочаквано за някои стоки, тъй като имаше прогнози, че с развитието на пандемията потреблението ще спадне. Само че спадна производството на суровини, получи се недостиг на световните пазари и покачване на цените. За 2021 г. е характерно, че няма стока, която да е поевтиняла. Цените на повечето типични борсови стоки - зърнени култури, метали, горива - вървяха нагоре в световен мащаб. Някои поскъпваха с по-високи темпове - петролът достигна 80% покачване на средната цена от януари 2021 до януари 2022 г. Други борсови стоки като зърното и металите поскъпнаха в порядъка от 15 до 20%. Но това е много на фона на инфлация, която в отделните държави е от 3 до 7-8%. Когато поскъпването е в пъти над инфлацията, тази индикация вече е неприятна за пазара. Да поскъпнат стоките в рамките на инфлацията е нормално. Но да поскъпнат 2 пъти и повече над инфлацията - като петрола, тока, газа - е прекалено много и влияе върху останалите бизнеси.
- Какви са нивата на поскъпване на различните борсови стоки?
Пшеница
- Най-борсовата стока в цял свят - хлебната пшеница, на годишна база от януари до януари, в САЩ поскъпна със 17%, а във Франция и Германия - с 14%. За Черноморския басейн - това са борсовите пазари в България, Русия и Украйна, поскъпването е по-малко. За Русия ръстът е с 13%, за Украйна - със 17 на сто. У нас поскъпването е с 12%. По принцип Черноморският басейн доста прилича на Атлантическото крайбрежие, където най-големите борсови пазари са в САЩ, Франция и Германия. При нас поскъпването от 12 до 17% е съпоставимо с това за Атлантическото крайбрежие. Не бива да се обръща внимание на резките спадове и пикове в графиката - това са епизодични сделки.
- Какво е световното производство на пшеница и на какви нива са цените на ССБ?
- Над 770 млн. тона по последни данни е предлагането на пшеница по света. При нас в Черноморския басейн имаме също голямо производство. Русия и Украйна, които са гигантите за региона, имат експортен потенциал над 50-60 млн. тона. България има за износ около 3-4 млн. тона, след като задоволим вътрешните си нужди. Ние в Черноморския басейн сме в страшна конкуренция по отношение на износа на пшеница. България и Румъния са малките производители. Големите - Украйна и Русия, излизат с много по-големи количества и успяват да вземат големите квоти на търговете, които се правят от северноафриканските държави Алжир, Египет и Близкия Изток. Цената на руската и украинската пшеница е съизмерима с тази на западноевропейската и щатска пшеница - около 330-340 долара за тон. Ние в България се опитваме с малко по-ниска цена да се вместим в международната търговия в Черноморския басейн. При пшеницата не може да се отсече едно число, защото различните франкировки - Бургас, Варна, Констанца, имат различна натовареност, търсене и предлагане.
- Какви са данните за реколтата в Южното полукълбо?
- През март и април започва жътвата в Австралия и Аржентина и прогнозите са оптимистични по отношение на реколтата и качеството на пшеницата. Има вероятност в най-натоварените месеци през зимата, пък и през пролетта, да не последва поскъпване, ако наистина се оправдаят очакванията на специалистите за добра реколта в Южното полукълбо. Което е добра новина за потребителите.
- След като имаме толкова голямо производство на пшеница защо цените нарастват?
- Предлагането в световен мащаб през годините варира от 730 до 750 млн. тона, стигало е и 780 млн. тона, но имаме спадове и покачване.Докато търсенето всяка година се увеличава - консумацията на пшеница по света върви в права линия нагоре, непрекъснато расте. Ще дойде момент, когато потреблението на пшеница ще изпревари производството. На планетата се увеличава потреблението и при царевицата, и при пшеницата. При царевицата причината е биокомпонентата. При пшеницата - част от по-некачествената се използва за фураж, за сметка на царевицата. Увеличава се и населението на планетата, което яде хляб.
Царевица
Следващата голяма по обем борсова стока, търгувана в цял свят, е царевицата. Най-големият производител са САЩ /цените са с 16% нагоре/, във Франция ръстът е с 9%, а в Украйна, която е близо до нас и дава индикация за Черноморското крайбрежие, скокът е с 6%. От графиката става ясно, че тенденцията и на трите пазара е много близка. Ръстовете в България се доближават до тези в Украйна. Царевицата далеч не е само борсовата култура, която определя цените на фуражите и оттам влияе на цените на месото и млякото. При царевицата голям процент /според някои специалисти над 30, дори до 40%/ от световната реколта се използва за производство на биоетанол. Така че засиленото търсене на горива, особено на биокомпонентата етанол, засилва и търсенето на царевица в световен мащаб. В периода от прибирането на реколтата през септември-октомври до края на 2021 г. нямаше резки колебания в борсовата цена, каквито имахме миналата година. През последните няколко седмици - към края на януари 2022, всички пазари тръгнаха нагоре поради по-засиленото търсене на царевица през зимните месеци. Каква ще е тенденцията - ще видим. В началото на 2021 г. до март графиката показва, че пазарът е бил относително спокоен, след това започва засиленото търсене, каквото вероятно ще очакваме и сега през следващите месеци.
Слънчоглед
Другата борсова стока, представител на маслодайните култури, е слънчогледът. Най-големият производител в света е Украйна, където имаме задържане на цената в началото и в края на периода. В Русия, която не изнася, имаме повишение на цената с 14%, а във Франция - със 7%. Украйна имаше добра реколта Украйна, но през годината имаше флуктуации в цената. Но през януари 2021 сме имали цена от 650 долара на тон, а в началото на 2022 г. - 690 долара на тон - съвсем нормално повишаване в рамките на 1 г. При слънчогледа годината може да се определи като относително спокойна. Защото през предходната 2020 имаше много резки флуктуации в цената, достигащи почти до двойно увеличение. През 2021 имаме 2-3% в Украйна, до 12-14% в Русия и 7% във Франция.
Слънчогледово олио
В света слънчогледовото олио се търгува единствено на борсата в Ротердам. Цената на годишна база се повиши само с 11% /от 1340 до 1490 долара за тон за периода/. Докато предходната година, пък и през 2019 г., бяхме свидетели на двойно повишаване на цената. 2021 г. бе относително спокойна, с добра реколта и нормално търсене.
- Може ли да очакваме поевтиняване на олиото у нас, което е сред стоките с най-голям ръст в цените на дребно?
- Няма основание да поевтинява олиото, тъй като имаме ръст на световните пазари. Суровината слънчоглед също е поскъпнала. Но успокояващото е, че предишни години олиото е поскъпвало с 80%, дори над 90% за 1 година. Докато сега поскъпването е около 10-11%.
Петрол
Суровият петрол е шампионът по поскъпване за 2021 г. Имахме няколко години спокойствие, когато цените бяха в рамките на 50-60 долара за барел, но сега малко изненадващо последните котировки са 90 долара за барел, на някои пазари даже стигат 93-94 долара. Докато в началото на миналата година барелът е бил около 55 долара. За цените на петрола значение имат не само търсенето и предлагането, но и политически събития, санкции, войни. Тази борсова стока, която е поскъпнала най-много, даде отражение за всички останали поскъпвания. Всяко производство и преработка на стоки, както и цените на услугите, бе повлияно от петрола.
- Цената на петрола не е ли свързана с пандемията - по-малко пътувания, по-малко транспорт и т.н., по-малко производство през 2020 г. и близо 2 пъти поскъпване, когато започна да се възстановява икономиката?
- Цените бяха относително стабилни 2 г. в условията на ковид - и 2020, и 2021. Но сега скокът може да се определи и като един от признаците за излизане от пандемията, най-вече с разширяването на транспорта. Възможно е и факторът "световни конфликти" също да влияе - когато страните производителки на петрол се споразумеят да намалят добива, естествено цената тръгва нагоре. Вижда се на графиката колко рязък скок на петрола имаме през последните 2 месеца. За декември цената е била 70 долара за барел, в края на януари е 90. Голямото поскъпване в последните два месеца повлия и на цената на природния газ.
- У нас бе сменена формулата за ценообразуване на природния газ през март 2020 г., като бе увеличен на 70% делът на петролната компонента, определяща влиянието на пазарните цени. Може ли това да се определи като недалновидност?
- България е много малък пазар, който не може да влияе на цените. Те се решават от големи държави производителки и на газ, и на петрол. При формирането на цената на газа петролната компонента се изменя в една или друга посока, но ние в България вървим след събитията. Това е съдбата на малката икономика, България не е производител нито на газ, нито на петрол. Каквато е тенденцията в световен мащаб, ние я приемаме.
- Има тенденция цената на петрола да расте, но у нас след повишаването на цената на газа с над 30% през януари, за февруари имаме намаление с 18%. Т.е. у нас не се следват пазарните тенденции?
- У нас за намалението на цената на газа се направи едно по-добро изчисляване на микса. Това е вече в приоритета на КЕВР и "Булгаргаз", които предлагат съответната корекция в цената на газа. Имаше и политически спорове - дали да се включва цената на газа в "Чирен", който е нагнетен при по-ниски цени, дали да се включва азерския газ, който е по-евтин. Но това вече е административна мярка от страна на държавата. Хубаво е цената на природния газ да намалее, но на този етап не се чувства. Вижда се поскъпване от 6-7 пъти за една година.
Горива
След като петролът поскъпна на световните пазари с около 80%, производните му - бензин и дизел, в България поскъпнаха съответно с 36 и 39%. Това са цени за сключени сделки на едро на Софийската стокова борса. Не говорим за цена на бензиноколонка, защото там дистрибуторите на горива си слагат свои надценки. На графиката се вижда едно почти плътно поскъпване през цялата година, има известно успокояване през последните месеци, което не бива да ни залъгва. Това е доста показателно, защото говорим за цени на едро.
Захар
Захарта не е сред най-интересните борсови стоки на световните пазари, но при нея също виждаме поскъпване - с 15% на суровата захар, която се търгува в Ню Йорк, а рафинираната, която се търгува в Лондон - с 9%.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
