- Голям проблем е, че строители и шофьори получават част от възнагражденията си като командировъчни
- Минималната заплата трябва да е минимум 50% от средната, а след това размерът да се договаря, казва Ваня Григорова
Ваня Григорова е икономист, синдикалист и граждански активист. Икономически съветник на президента на КТ "Подкрепа". Завършила е УНСС. Председател на Сдружение "Солидарна България".
- Госпожо Григорова, предизборната кампания почти привърши. Смятате ли, че самата кампания, а впоследствие и решенията от бъдещите управляващи, ще се отразят на всички икономически и бизнес проблеми, пред които се изправяме?
- Опасявам се, че разговорите и темите, които се поставят в предизборната кампания, нямат нищо общо с живота на българските граждани. Опасявам се, че при следващото правителство центърът ще бъдат геополитическите турбуленции и по никакъв начин няма да се съсредоточим върху нуждите на работниците, например. А това е особено обезпокоително. Единственото по-ясно послание, което чувам от дебатите между претендентите, е как да поддържаме консервативна политика така, че да не се увеличава дефицитът. Обръщам внимание, че консервативна политика и консервативни мерки означават по-малко разходи за бюджета, което означава по-малко средства за публичните сфери, включително и
по-малко средства за заплати, пенсии
и т.н. Макар че беше направено уточнение от страна на финансовия министър, че ще бъде направено предвиденото в Кодекса за социално осигуряване ежегодно актуализиране на пенсиите от 1 юли тази година.
- А по отношение на минималната работна заплата как стои въпросът, защото често виждаме спорове между работодателите и синдикатите по темата?
- Към момента текстът в Кодекса на труда не позволява договаряне между работодатели и синдикати, което не е правилно. Това най-вероятно ще се промени. В момента текстът гласи, че минималната работна заплата е 50% от средната и точка. Това не може да бъде така, тъй като в крайна сметка МРЗ е основен показател, който трябва да се договаря между социалните партньори. Именно поради това записът в Кодекса на труда трябва да гласи, че минималната работна заплата трябва да е минимум 50% от средната. И оттам насетне - колкото се договарят социалните партньори, разбира се, съвместно с правителството. Дали е възможно да е 940 лв. минималната работна заплата? Напълно възможно е. Тя е приблизително в обхвата на очакванията за размера на средната работна заплата, тъй като знаете, че базата за изчисляване на средната работна заплата във връзка със записа в Кодекса на труда гласи, че се взима нейния размер от последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на новата година. За да стане по-ясно - заплатата от януари 2024 г. се базира на средната работна заплата от второто полугодие на 2022 г. и първото полугодие на 2023 г. Тъй като първото полугодие на 2023 г. все още не е изтекло, се правят прогнози за това каква ще бъде средната работна заплата и се изчислява минималната такава за 1 януари 2024 г. Горе-долу в този размер - 920 - 1000 лв., трябва да е минималната работна заплата и най-вероятно тя ще достигне тези размери от януари 2024 г. Друг е въпросът дали това е достатъчно.
- Казахте, че още в началото сте били против данъчното облекчение за ресторантьорите, тъй като то не е облекчило домакинствата. Защо смятате така?
- В крайна сметка
храненето в обществените заведения не е услуга от първа необходимост
Човек може да си купи продукти и да си сготви вкъщи, вместо да даде 15 лв. за пица в ресторант. Именно поради това бяхме против въвеждането на намалено ДДС за ресторантите и там се включват и бири, и пр. - определено това не са стоки от първа необходимост. Иначе беше ясно, че няма как да има контрол над цените там, така че да се гарантира, че намалението на ДДС ще се отрази в крайната цена, която се плаща от потребителя. Това бяха нашите съображения, когато се съпротивлявахме на въвеждането на намалено ДДС за ресторантите. От друга страна трябва да подчертая, че КТ "Подкрепа" беше част от гражданска инициатива за едно от исканията за намаленото ДДС за стоките от първа необходимост. И ние продължаваме и към момента да поддържаме тази наша позиция. Затова намираме за правилна мярката, която се предлага от министерството на финансите - да се отмени намаленото ДДС за ресторантите и да остане за хляб, брашно и други такива продукти.
- Увеличението на командировъчните достатъчно ли е?
- Дневните пари за командировка в страната смятаме, че към момента са в удовлетворителен размер. Проблемът там е, че след 15 години замразяване, и сега не беше предвиден механизъм за актуализиране на размера на командировъчните. Това означава, че до две-три години този размер отново ще е остарял, защото инфлацията се увеличава, цените се увеличават и не беше направена никаква бизнес връзка с какъвто и да е реален показател, който да актуализира този размер впоследствие. Иначе, освен двойното увеличение беше приет и един текст, който позволява още едно увеличение, двойно т.е. от 40 могат да станат 80 лв. командировъчните на ден, когато командированият пристигне в съответното населено място. Към момента този размер е удовлетворителен. Проблемът е, че не беше заложен механизъм за актуализация. По отношение на командировъчните в чужбина обаче ситуацията не е такава. Този механизъм беше изработен от министерството на финансите, социалните партньори не бяха включени при изработването на наредбата. Направили са сложни хватки, така че
да не се увеличат твърде много командировъчните в чужбина
а и смятаме, че те не отразяват нарастването на цените в цялост. Като тук изоставането е по-голямо отколкото при командировките в страната. Ако при командировките в страната актуализацията не беше правена 15 г., то при командировките в чужбина от 2004 г. са настоящите размери на сумите. От тогава не са актуализирани командировъчните и истината е, че беше изпуснат моментът да се изготвят такива размери, които да отразяват реално необходимостта от средства за издръжка на командированите в чужбина. Тук трябва да направя едно генерално заключение. Има сектори, в които вместо трудови възнаграждения, пари се изплащат под формата на командировъчни. Особено разпространена практика е това при международните шофьори, където хората работят на минимална работна заплата и получават остатъка под формата на командировъчни. Това е огромен проблем както за работниците, така и за осигурителната система на страната, тъй като се оказа, че след края на трудовия им живот тези хора получават минимална пенсия, тъй като са осигурявани на минимални възнаграждения. Същото се случва в сектора на строителството. Обърнахме внимание на този проблем, за съжаление целта на отварянето на тези две наредби не беше предприемане на мерки за минимизиране на сивия сектор, а само увеличаване на размера на командировъчните. Това отчасти се получи при командировъчните в страната, но не се получи при командировъчните в чужбина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
