Шест водещи в силикатния бранш компании от Германия са получили покана от българското правителство да проучат възможността да рестартират фалиралия през 2001 г. завод за стъкло и порцелан "Диамант" в Разград. Предложението към немските индустриалци е отправено от вицепремиера Даниела Бобева при последното й посещение в Германия. "Става дума за неработещо предприятие с потенциал, което може да влезе в действие отново и да печели от близостта на суровинното находище на каолин до града", обясни Даниела Бобева пред представители на общинските власти и бизнеса в Разград. Думите й отекнаха като дълго чакан резонанс сред местните жители, той като сред тях споменът за завода, перла в короната на социндустрията, още е жив и предизвиква болезнена носталгия.
Макар и с отдавна изстинали пещи, със съборени комини, разрушени халета и превърната почти в руини площадка, "Диамант" продължава да е символ на някогашното промишлено величие на Разград. Няма семейство в града, което да не е свързано по някакъв начин с историята на стъкларския завод. Всеки познава някой, който е бил част от 3-хилядния персонал на някогашния гигант, в долапите на всеки дом още стоят чинии и чаши с щемпела на цеховете за порцелан. Затова всеки слух за съживяване на стъкларското предприятие се подема в града с ентусиазъм и заглъхва с болка и разочарование.
Затъването на стъкларския завод започна след масовата приватизация, при която собствеността на дружеството беше разделена между холдингите "Труд и капитал" и "Орел ивнест", както и РМД-то "Диаманд-Прима", получило през 1999 г. последния дял от 26%. Никой от новите собственици не се ангажира с инвестиции и обновяване на соцгиганта. Остарялото оборудване и високата енергоемкост на производството бързо дръпнаха завода към дъното. Сагата с "Диамант" се превърна в трагедия през август 2001 г., когато държавната компания "Булгаргаз" поиска фалит на дружеството заради близо 10 млн. лв. натрупани дългове за синьо гориво. Така в началото на новия век стъкларските пещи бяха изключени, а в канцелариите влязоха синдици.
През следващите няколко години на няколко пъти в града идваха пратеници на големи световни компании от стъкларския бранш, за да оглеждат изоставената заводска площадка от 460 дка, снабдена с пълна инфраструктура и жп връзка с директен излаз до Дунав. Но до възстановяване на производството така и не се стигна. Защо в крайна сметка турският гигант "Шишеджам" отказа да инвестира в Разград, където стотици силикатчици чакаха своя нов работодател, не стана ясно. Компанията избра да построи завод за стъкло на гола поляна на 36 км от града, в индустриалния квартал на Търговище. Царското правителство обяви инвестицията, подминала Разград, за стратегическа, а през 2005 г. 400 безработни стъклари от лудогорския град тръгнаха с коли и автобуси към новите пещи, където и досега работят.
В това време "Диамант" потъваше в руини, а всички кандидати за властта - местна или централна, предизборно обещаваха да възродят завода. Междувременно синдиците признаха, че на обявените от тях търгове, не се явяват купувачи. И цената на затвореното предприятие летеше надолу като шейна по пистата за бобслей.
Трендът заплашваше да стигне дъното, когато най-неочаквано, през май 2007 г., тогавашният областен управител на Разград Наско Анастасов не хвърли в пространството бомбастичната новина, че китайци са готови да инвестират милиони в някогашния стъкларски гигант. Пловдивската компания "Виа пропъртис", собственост на Денис Бареков, пожела да купи остатъците от "Диамант", за да развие съвместен проект със световния гигант в стъкларската индустрия China Luoyang Float Glass Group. Вицепрезидентът на китайския силикатен конгломерат Ли Вей лично пристигна в България и обяви, че компанията му е готова да инвестира 80 млн. евро в нов завод за плоско стъкло, като индустриалните мощности ще дадат работа на 500 силикатчици.
Плановете бяха задействани, а компанията на Денис Бареков, придобила остатъците от завода за 8,13 млн. лв., започна акция по събарянето му. През октомври 2010 г. сапьори взривиха 45-метровия комин на "Диамант", а фирми разрушителки започнаха да режат на скрап негодните за употреба халета. Докато всички очакваха върху разчистената вече площадка да започне новото строителство, в света пламна финансовата криза. Крахът на борсовите индекси промени плановете на китайските инвеститори и надеждата за възраждане на производството на стъкло в Разград отново бе отложена за бъдещето.
Дали подходящото за рестарт време е настъпило, предстои да видим. Според вицепремиера Даниела Бобева кабинетът "Орешарски" активно търси инвеститори. Плановете за рестартиране на стъкларството в Разград са част от идеята на правителството за реиндустриализация на икономиката и са подплатени с аргументи. Близо до града се намира находище на каолин, от което сега се захранва завод за стъкло в Румъния. Суровината би могла да се преработва в града с традиции в силикатното производство, където квалифицирани кадри още тъгуват за бумтящите пещи на "Диамант". "Нашата идея е да направим така, че ценните български суровини да не се изнасят в чужбина, а да се преработват у нас и да дават висока добавена стойност. Имаме деца и внуци и е редно да направим така, че да оставим нещо и на тях", обясни Даниела Бобева. Тя и експертите от Агенцията за инвестиции в момента активно преговарят с потенциалните инвеститори. Дано усилията им завършат с успех, молят се хората от Разград.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
