Николай Вълканов: В мините няма намалени заплати

• Го­ле­ми­ят биз­нес, кой­то пъл­ни хаз­на­та, съ­що има нуж­да от под­кре­па, каз­ва проф. Ни­ко­лай Въл­ка­нов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
• Все­ки има пра­во да про­тес­ти­ра, но не тряб­ва да се на­ру­ша­ват пра­ва­та на дру­ги­те граж­да­ни с бло­ки­ра­не на кръс­то­ви­ща и ма­гис­тра­ли

Проф. дтн Ни­ко­лай Въл­ка­нов е пред­се­да­тел на Бъл­гар­ска­та мин­но-ге­о­лож­ка ка­ма­ра от 2017 г. Той е док­тор на тех­ни­чес­ки­те на­у­ки. За­вър­шил е Мин­но-ге­о­лож­кия уни­вер­си­тет в Со­фия, къ­де­то е по­че­тен про­фе­сор и Меж­ду­на­род­на­та на­уч­на ака­де­мия, МА­НЕБ, Сан­кт Пе­тер­бург, Ру­сия. Член е на пре­зи­ди­у­ма на Све­тов­ния ми­нен кон­грес от 1992 г. и на Пре­зи­ди­у­ма на Меж­ду­на­род­на­та мар­кшай­дер­ска ор­га­ни­за­ция. Член е на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на На­уч­но-тех­ни­чес­кия съ­юз по мин­но де­ло, ге­о­ло­гия и ме­та­лур­гия, пред­се­да­тел на Бъл­гар­ски мар­кшай­дер­ски съ­юз и за­мес­тник-пред­се­да­тел на Уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Кон­фе­де­ра­ци­я­та на ра­бо­то­да­те­ли­те и ин­дус­три­ал­ци­те в Бъл­га­рия /КРИБ/. Бил е ди­рек­тор на На­уч­но-из­сле­до­ва­тел­ския тех­но­ло­ги­чен ин­сти­тут по мин­но стро­и­тел­ство от 1985 до 1990 г. В мо­мен­та е пред­се­да­тел на Съ­ве­та на ди­рек­то­ри­те на "Мин­строй Хол­динг" АД.

ВИЖ ОЩЕ: Днес е Денят на миньора

• 2020-а е много тежка година, но ще се справим и ще продължим напред
• Мярката 60 на 40 не важи за нас
• Направихме дарение от близо 3 млн. лева на болници
• В тежка ситуация, когато има няколко кризи,  кабинетът и парламентът трябва да работят
• Има здравомислещи мъже в България - и президентът,  и премиерът,  и правителството, които трябва да знаят какво да направят

- На 18 ав­густ е Де­нят на ми­ньо­ра. Как ще чес­тва­те праз­ни­ка та­зи го­ди­на, бе­ля­за­на от пан­де­ми­я­та с COVID-19, про­фе­сор Въл­ка­нов?

- 18 ав­густ е Де­нят на св. Иван Рил­ски, той е пок­ро­ви­тел на бъл­гар­ски­те ми­ньо­ри. Та­зи го­ди­на ще го чес­тва­ме по-скром­но. Ня­ма да пра­вим го­ле­ми тър­жес­тва, на ко­и­то се съ­би­рат всич­ки ръ­ко­во­ди­те­ли, ве­те­ра­ни и де­я­те­ли на мин­но­то де­ло, ще бъ­де са­мо с во­дос­вет в цър­ква­та "Све­та Не­де­ля".

- Как­во се слу­чи в мин­на­та ин­дус­трия за пос­лед­на­та го­ди­на и осо­бе­но през пос­лед­ни­те ме­се­ци, в ко­и­то се про­ме­ни жи­во­та ни за­ра­ди пан­де­ми­я­та с COVID-19 - не са­мо на нас, бъл­га­ри­те, но и на це­лия свят?

- Мин­на­та ин­дус­трия е част от ико­но­ми­ка­та, та­ка че как­во­то се случ­ва нав­ся­къ­де, се случ­ва и при нас. Има­ме спад на це­ни­те на ме­та­ли­те, тъй ка­то пот­реб­ле­ни­е­то е на­ма­ле­но и в ав­то­мо­би­лос­тро­е­не­то, и в жи­лищ­но­то стро­и­тел­ство. Це­ни­те пад­на­ха мно­го. На­ша­та ин­дус­трия е мно­го енер­го­ем­ка. На­ла­га се пос­то­ян­но да се пра­вят ин­вес­ти­ции, за­що­то без тях не мо­же да се вър­ви нап­ред. Та­ка че 2020-а е ед­на мно­го теж­ка го­ди­на. Но ще се спра­вим и ще про­дъл­жим нап­ред.

- Как­во се слу­чи с ра­бот­ни­те мес­та и зап­ла­ти­те в мин­на­та ин­дус­трия? Ус­пях­те ли да ги за­па­зи­те? По­мог­на­ха ли пра­ви­тел­стве­ни­те мер­ки за то­ва?

- На­ша­та ос­нов­на цел е да за­па­зим ра­бот­ни­те мес­та и на­ши­те ра­бот­ни­ци, слу­жи­те­ли и ин­же­не­ри, ко­и­то се съз­да­ват мно­го труд­но. Ус­пях­ме нав­ся­къ­де да за­па­зим хо­ра­та, не на­ма­лих­ме и ра­бот­ни­те зап­ла­ти. Ня­кои от пред­при­я­ти­я­та са в не­доб­ро фи­нан­со­во със­то­я­ние. Но с кре­ди­ти, с на­ма­ле­ни ин­вес­ти­ции про­дъл­жа­ва­ме нап­ред. Как­то и всич­ки ос­та­на­ли, то­зи от­ра­съл съ­що има нуж­да от под­по­ма­га­не. Той да­ва ра­бо­та пря­ко на 25 000 ду­ши и на още 50 000, доп­ри­на­ся­щи за биз­не­са. Ни­как не ни е лес­но. За съ­жа­ле­ние, мяр­ка­та 60 на 40 за за­паз­ва­не на ра­бот­ни­те мес­та не ни по­ма­га на нас.

- За­що? Мяр­ка­та бе прек­ро­я­ва­на ня­кол­ко пъ­ти спо­ред нуж­ди­те на биз­не­са.

- Не се при­ла­га за мин­на­та ин­дус­трия. За­що­то изис­ква­ни­я­та са биз­не­сът да е спрял и да не ра­бо­ти или да е спрян от ня­ко­го, как­то  бе­ше в ту­риз­ма. Ина­че има­ме спад от 20% спря­мо пред­ни го­ди­ни, но не мо­жем да се въз­пол­зва­ме от мяр­ка­та, за­що­то та­ко­ва е при­ло­же­ни­е­то й.

- Как са въз­мож­ни ин­вес­ти­ции, след ка­то под­дър­жа­не­то и за­паз­ва­не­то на ра­бот­ни мес­та в та­зи теж­ка си­ту­а­ция и сви­ти па­за­ри е из­ця­ло за смет­ка на ра­бо­то­да­те­ля? Как из­дър­жа той?

- Мно­го труд­но. И за­ви­си до­ко­га ще про­дъл­жи то­ва. Има нуж­да и от ев­ро­пей­ски фон­до­ве, ко­и­то в пре­диш­ни­те го­ди­ни вър­вя­ха доб­ре. Но се­га па­ри­те за ино­ва­ции бя­ха пре­на­со­че­ни за спра­вя­не­то с ко­ро­нак­ри­за­та, ко­е­то е по-важ­но, раз­би­ра се. Но се на­дя­ва­ме в след­ва­щи­те ме­се­ци да се слу­чат и доб­ри не­ща.

- Ня­кои от дру­ги­те мер­ки на пра­ви­тел­ство­то за под­по­ма­га­не мо­же ли да бъ­дат из­пол­зва­ни от мин­ния биз­нес?

- Не. За го­ле­ми пред­при­я­тия не е из­ляз­ла мяр­ка.

- Ка­къв е апе­лът ви към пра­ви­тел­ство­то? Все пак ста­ва въп­рос за струк­ту­ро­оп­ре­де­ля­ща ин­дус­трия, ко­я­то е гръб­на­кът на ико­но­ми­ка­та и да­ва ра­бо­та на тол­ко­ва мно­го хо­ра? Не е ли ред­но съ­що да бъ­де под­кре­пе­на?

- Дър­жа­ва­та ра­бо­ти пос­ле­до­ва­тел­но по при­о­ри­те­ти. Всич­ки за­поч­ват ви­на­ги с дреб­ния биз­нес и мал­ки­те пред­при­я­тия. В Бъл­га­рия има 400 000 фир­ми, ня­кои са с по два­ма-три­ма ра­бот­ни­ци. Ние има­ме най-мно­го фир­ми на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то в све­та. Та­ка че пър­во се под­по­ма­гат мал­ки­те пред­при­я­тия, пос­ле сред­ни­те, до­ка­то се стиг­не до го­ле­ми­те. А и на­ли виж­да­те, че към ед­рия биз­нес ня­ма мно­го доб­ро от­но­ше­ние,  въп­ре­ки че той съз­да­ва най-мно­го ра­бот­ни мес­та и спо­ма­га за брут­ния вът­ре­шен про­дукт. Но в об­щес­тве­но­то мне­ние е нас­ло­е­но, че ед­ри­ят биз­нес не е не­що доб­ро.

- А кой пъл­ни дър­жав­на­та хаз­на, ако не е ед­ри­ят биз­нес?

- На то­зи въп­рос тряб­ва да си от­го­во­ри все­ки, кой­то из­ра­зя­ва не­га­тив­но от­но­ше­ние. За­що­то дър­жав­на­та хаз­на се пъл­ни са­мо от ед­рия биз­нес. За­що­то за Бъл­га­рия каз­ва­ме, че е стра­на­та с най-нис­ки до­хо­ди, но тя е и с най-мно­го ук­ри­ти да­нъ­ци. То­ва е ос­нов­ни­ят проб­лем - пла­ща­не­то на да­нъ­ци и пъл­не­не­то на хаз­на­та.

- Как­ви са очак­ва­ни­я­та Ви до края на го­ди­на­та? Виж­да­те ли свет­ли­на в ту­не­ла за въз­ста­но­вя­ва­не на ико­но­ми­ка­та?

- То­ва, ко­е­то се случ­ва в це­лия свят, не под­ми­на­ва и Бъл­га­рия. Очак­ва се раз­пре­де­ля­не на ев­ро с­ред­ства - за Бъл­га­рия са пред­ви­де­ни 27 ми­ли­ар­да ев­ро. Ще има под­по­ма­га­не на раз­лич­ни­те ин­дус­трии. Но пре­ди всич­ко тряб­ва да зна­еш как да пре­о­до­ля­ваш пре­пят­стви­я­та. Тряб­ва да имаш под­кре­па, а в мин­на­та ин­дус­трия всич­ки пред­при­я­тия се под­кре­пя­ме. И най-важ­но­то е всич­ки хо­ра да са жи­ви и здра­ви, да прес­ко­чим пан­де­ми­я­та, за­що­то не мо­жем да го­во­рим, че сме я пре­ми­на­ли - не са­мо в Бъл­га­рия, но и в це­лия свят тя вър­ви на­го­ре. На­дя­ва­ме се да има вак­си­ни, да се от­кри­ят ле­кар­ства. На­дя­ва­ме се да пре­о­до­леем те­зи труд­нос­ти и да се вър­нем един ден към нор­мал­ния жи­вот. Но то­ва ня­ма да се слу­чи до края на го­ди­на­та, как­то си меч­та­ем.

- А ко­га?

- Ни­кой не мо­же да пред­ска­же. През март смя­тах­ме, че по Ве­лик­ден ще е пи­кът, но ето, че слу­ча­и­те на за­ра­зе­ни про­дъл­жа­ват да рас­тат. Въп­ре­ки че пра­ви­тел­ство­то нап­ра­ви мно­го за спаз­ва­не на мер­ки­те с ог­ра­ни­че­ни­я­та. За­що­то по-важ­но­то е не тол­ко­ва, че се уве­ли­ча­ват за­ра­зе­ни­те, а да­ли здрав­на­та сис­те­ма мо­же да ги по­е­ме - да има лег­ла, да има ле­кар­ства. Тук с гор­дост каз­вам, че чле­но­ве на Мин­на­та ка­ма­ра и са­ма­та Мин­на ка­ма­ра по­мог­нах­ме мно­го с да­ре­ние от 2,5-3 ми­ли­о­на на бол­ни­ци. Пос­лед­но­то да­ре­ние бе­ше за 500 000 ев­ро, с ко­и­то бе пла­тен тран­спор­тът за дос­тав­ка на ме­ди­цин­ско обо­руд­ва­не от Ки­тай.

Та­ка че мно­го важ­но бе дър­жа­ва­та да е под­гот­ве­на и бол­ни­ци­те да мо­гат да по­е­мат нуж­да­е­щи­те се от ле­че­ние за­ра­ди уве­ли­ча­ва­щи­те се слу­чаи на за­ра­зе­ни с ко­ро­на­ви­рус и то­ва всъщ­ност се пос­тиг­на от март до­се­га. 

Прог­но­за до ко­га ще про­дъл­жи кри­за­та не мо­га да дам. Знам, че ще е труд­но и през след­ва­щи­те ме­се­ци и го­ди­ни.

- На фо­на на теж­ко­то по­ло­же­ние в дър­жа­ва­та, пък и в це­лия свят, вър­вят про­тес­ти с ис­ка­не­то на ос­тав­ки. Как гле­да­те на тях?

- Пра­во на все­ки, жи­ве­ещ в де­мок­ра­тич­на дър­жа­ва, е да про­тес­ти­ра. То­ва се случ­ва не са­мо в Бъл­га­рия - във Фран­ция са "жъл­ти­те жи­лет­ки", ме­се­ци на­ред про­дъл­жа­ват про­тес­ти­те в САЩ и на дру­ги мес­та в Ев­ро­па. Аз съм за спаз­ва­не на Кон­сти­ту­ци­я­та, на кон­сти­ту­ци­он­ни­те пра­ва как­то на про­тес­ти­ра­щи­те, та­ка и на дру­ги­те граж­да­ни. За­то­ва не одоб­ря­вам бло­ки­ра­не­то на кръс­то­ви­ща, про­тес­ти по ма­гис­тра­ли и зат­ва­ря­не­то им, тъй ка­то все пак дър­жа­ва­та ра­бо­ти - хо­ра­та тряб­ва да сти­гат нор­мал­но до ра­бо­та­та си, да се тран­спор­ти­рат сто­ки и ус­лу­ги. Пра­во на про­тест има все­ки, де­мок­ра­ци­я­та го изис­ква и аз го под­кре­пям. Но не тряб­ва да се пре­чи на дру­ги­те.

- Как гле­да­те на ис­ка­ни­я­та на про­тес­ти­ра­щи­те и ка­къв ефект очак­ва­те от тях?

- Не съм ви­дял прог­ра­ми­те на про­тес­ти­ра­щи­те, ни­то знам кой стои зад тях, кои са хо­ра­та, ко­и­то ги ръ­ко­во­дят. Чу­вам от­дел­ни ис­ка­ния, но то­ва са по­ли­ти­чес­ки не­ща а ние не се ме­сим в по­ли­ти­ка­та.

- Има­ме здрав­на, ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка кри­за. В та­зи си­ту­а­ция, ако има ос­тав­ка на пра­ви­тел­ство­то, как ще се от­ра­зи то­ва на дър­жа­ва­та?

- Аз пак каз­вам - не съм по­ли­тик, не мо­га да да­вам оцен­ки. Знам са­мо ед­но - че в теж­ка си­ту­а­ция, ко­га­то има ня­кол­ко кри­зи, съб­ра­ни на ед­но мяс­то, тряб­ва да има пра­ви­тел­ство и пар­ла­мент, за­що­то без пар­ла­мент не мо­же да се свър­ши ни­що. Но има здра­во­мис­ле­щи мъ­же в Бъл­га­рия - и пре­зи­ден­тът, и пре­ми­е­рът, и пра­ви­тел­ство­то, ко­и­то тряб­ва да зна­ят как­во да нап­ра­вят. До ре­дов­ни­те из­бо­ри има ня­кол­ко ме­се­ца, та­ка че пред­строч­ни из­бо­ри не би­ха нап­ра­ви­ли ни­що по­ве­че.

- Как­во по­же­ла­ва­те на 25-те хи­ля­ди ра­бо­те­щи в мин­на­та ин­дус­трия за праз­ни­ка на ми­ньо­ра?

- Аз ви­на­ги по­же­ла­вам ед­но - да са жи­ви и здра­ви, те и тех­ни­те се­мейс­тва, све­ти Иван Рил­ски да ги па­зи. Да имат тър­пе­ние, ще из­ле­зем от кри­за­та, как­то до­се­га сме се спра­вя­ли през те­зи 6 ме­се­ца - без ни­то един сък­ра­тен, без на­ма­ле­ни зап­ла­ти, пла­щат се ре­дов­но въз­наг­раж­де­ни­я­та.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com