Съвместната проверка на Държавната агенция по метрология и технически надзор, МВР, НАП и Агенция "Митници" е установила, че голяма част от измервателните системи по бензиностанциите са манипулирани. На много газоколонки в големите търговски обекти и вериги знаците от метрологичния контрол са поставени така, че да могат да бъдат премахнати. Така при продажбите на дребно се ощетяват бюджетът и крайните потребители. Има и разминаване между физическия обем на горивата и отчетения обмен на колонките. До момента 100 хил. литра дизел и 60 хил. литра бензин са запорирани в петролните бази на държавата.
40% от горивото е терпентин, затова ли плащам, изригна премиерът Борисов
Удар по измамите с горива на бензиностанциите разпореди премиерът Бойко Борисов. На заседанието на Министерски съвет той изнесе шокиращи данни за качеството на бензина и дизела, както и за липсата на контрол върху тях. "На бензиностанции, където 40 % от горивото всъщност е терпентин. За наличието на сяра да не говорим! Така ли, затова ли плащам, така ли се пломбира? Сондите на бензиностанциите така са пломбирани, че те си се вадят и слагат, без изобщо да се нарушава пломбата. Така широко са закопчани, че въобще все едно няма пломба", коментира Борисов. Той посочи, че в най-големия пик на разход на горива в Агенция "Митници" отчитат спадове на събрания акциз, което би означавало, че харчим по-малко гориво. Борисов разпореди да се сменят всички пломби по колонките. "Денонощно да препломбират, в събота всичко да е препломбирано. Ако трябва, заместник-министрите, министърът, отивате от пломба на пломба, вие ще я гледате", нареди премиерът.
Той се обърна към вицепремиера Томислав Дончев с искане да се сезира Комисията за защита на конкуренцията, която да даде становище има ли картелно споразумение сред бензиностанциите. "Не мога да повярвам, че най-големите вериги, и западни включително, всички продават с 1-2 стотинки разлика", посочи Борисов. Вицепремиерът Томислав Дончев обеща още в петък да запознае премиера с анализ на сектора. Дотогава Агенцията за метрологичен и технически надзор и Българският институт по метрология трябва да представят и доклади за своята дейност - "численост, заплати и каква им е функционалната ангажираност". В момента пломбите на бензиноколонките се поставят от Българския институт по метрология, а Агенцията за метрологичен и технически надзор осъществява контрола. Според Борисов няма логика едната институция да поставя пломбите, а друга да проверява. "В събота всичко да е препломбирано. Там, където докопам, че някой е направил пак такава пломба, ще ви държа лично отговорни в икономиката", разпореди още Борисов, като визира ведомството на Божидар Лукарски.
От думите му става ясно, че с участието на главния прокурор, ДАНС, "Митници", НАП, МВР и АМТН се създава център, "който да управлява тези процеси, докато не разберат, че така няма да я бъде".
Проверките по бензиностанциите, които са констатирали множество нарушения в търговията с горива, са извършени в периода 14-17 август. "Има запорирани количества в петролните бази - около 100 хил. литра дизел и 60 хил. литра бензин", информира финансовият министър Владислав Горанов. Той поясни, че нарушения има не само в малките бензиностанции, но и в големите вериги.
Превозвачите ни зареждат в Австрия
Заради лошото качество и високата цена на горивата на бензиностанциите, превозвачите ни масово зареждат от собствени колонки или в чужбина. "Пълним резервоарите в Австрия", коментира за "Стандарт" Красимир Лалов. председател на Националното сдружение на българските превозвачи. Германия е другата подходяща дестинация за зареждане, по думите на Миролюб Столарски, председател на БАСАТ.
Според доклад на сайта energy.eu., към 19 август стойността на дизела преди облагането му с акциз и ДДС е 0.646 евро за литър. Това е с 23,047% над средната цена за региона от 0,525 евро. При масово използвания бензин А95 разликата е само с 11,775% по-висока от средната от 0,552 евро за литър в ЕС. Българската цена, 0,617 евро за литър, е петата най-висока. Заради по-високи данъци и такси обаче в 11 държави от Европейския съюз дизелът по бензиностанциите е по-скъп, отколкото в България. Подобно е положението и при бензина А95, където цената за крайния потребител е дори една от най-ниските в ЕС.
Качеството е и основна причина държави като Австрия и Германия да са предпочитани за зареждане на гориво от българските превозвачи. Цената на бензинът А95 в Австрия е 1,142 евро за литър, а тази на дизелът - 0,989 за литър. В Германия цените са съвсем малко по-ниски от българските, но качеството на горивото е в пъти по-високо.
Зам.-министър стартира акцията от Пловдив
Веднага след правителственото заседание зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева издаде заповед, с която нареди поставяне на нови пломби на бензиноколонките. Още същия ден с представители на Българския институт по метрология самата тя тръгна из страната да подменя пломбите. Акцията започна от Пловдив, но от министерството не бе оповестено името на бензиностанцията. Проверяващите са установили, че една от колонките отчита по-голямо количество дизел от реалното. При зареждане с нивомер от 20 литра, устройството е отчело със 100 мл повече. Колонката е спряна и обозначена със знак Х съгласно Наредбата за контрол на средствата за измерване.
Над 11 хиляди са бензино- и газоколонките в страната, които трябва да се препломбират.
За целта Министерството на икономиката е изработило график, по който експертите от БИМ ще действат. Според наредбата собствениците на бензиностанции, при които има открити отклонения, имат 14 дни за подаване на заявление за поставяне на нова пломба. "Най-честите нарушения са именно при ремонти на колонки, при които се поставят временни пломби, които не са калибровани от БИМ", обясни Паун Илчев, зам.-председател на БИМ.
Вдигат акцизите на горива за отопление
Поскъпва локалното парно на нафта и пропан-бутан
Министерството на финансите също е взело мерки срещу измамите с акцизни стоки. Да се вдигнат акцизите на редица горива, използвани за отопление, гласят промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които бяха качени на страницата на ведомството на Владислав Горанов. От 1 януари 2016 г. акцизът за газьол и керосин ще се повиши от 50 лв. на 645 лв. за 1000 л. А на втечнения нефтен газ (LPG) ще стане 340 лв. за 1000 кг, при положение че в момента това гориво е с нулев акциз, ако се използва за отопление. Целта е да се затвори една от вратичките за укриване на налози, гласят мотивите. В момента има случаи, при които горива с намалени акцизи, вместо за отопление, се използват за зареждане на транспортни средства или машини. За да се прекрати тази възможност, акцизите на газьол, керосин и LPG за отопление ще се изравнят с тези за същите горива за транспорта. Малко изключение се прави за тежките горива за отопление, акцизът за които ще се повиши от 50 лв. на 400 лв. за 1000 кг, докато акцизът за тежките корабни горива е по-висок - 645 лв. за 1000 кг. Запазват се преференциите за природния газ за отопление, акцизът за който остава нулев за бита и 0,60 лв. за гигаджаул за бизнеса. Стандартната ставка за природния газ е 0,85 лв. за 1 гигаджаул.
Поправката ще засегне предимно хората, които ползват локално парно с нафта или пропан-бутан. Такова отопление ползват и много обществени сгради, училища и детски градини в градове, където няма централно парно.
Съществена промяна се прави и по отношение на смазочните масла, но тук тя е насочена към облекчаване на правилата за бизнеса и хората. Предвижда се да бъдат освободени от облагане с акциз смазочните масла в опаковки до 5 литра, при положение че в момента това важи за разфасовки до 3 литра.
Във връзка с действащото законодателство в областта на производството на енергия от възобновяеми източници се предлага да се въведе и акциз за етери, произведени от биоетанол, както и за втечнен биогаз. За етерите акцизът ще бъде 688 лв. на 1000 литра, колкото е за безоловния бензин. А за втечнения биогаз - 0,85 лв. за 1 гигаджаул, какъвто е налогът за природния газ.
Затягат правилата за малките пивоварни
Затягат се и правилата за малките пивоварни. За произведената от тях бира се плащат 50% от стандартния акциз за бирата - 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато, при налог от 1,50 лв. за големите пивоварни. С промените в закона за малки пивоварни ще се смятат тези, които произвеждат до 50 000 хектолитра бира годишно, при таван от 200 000 хектолитра бира в момента.
С промените ще бъдат облекчени компаниите, които използват етилов алкохол за производство на стоки, които не са предназначени за човешка употреба. Те ще бъдат директно освободени от облагане с акциз, вместо първо да плащат налога, а след това той да им бъде възстановяван. Промяната ще повиши конкурентоспособността на родните производители, гласят мотивите на МФ. Наред с това се прави още една промяна, която ще облекчи коректните компании. Няма да се налагат глоби, ако пломбата на средство за измерване и контрол на акцизни стоки е счупена или с изтекъл срок, но лицето предварително е подало уведомление за това.
Митничари спират коли за проверка
Митничари ще имат право да спират коли и камиони на пътя и да проверяват документите, свързани с тяхното управление и извършвания превоз, предвиждат подготвените промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Това ще се прави само от митничари с униформа и снабдени с ясно различими и видими, включително през тъмната част на денонощието, обозначителни знаци. При тези проверки митничарите ще могат да извършват полеви тестове или да вземат проби за лабораторен анализ. Митничарите ще могат и да изискват на място писмени сведения от работник или служител на проверяваното лице, както и от трето лице, участвало или присъствало при събирането на доказателствата. Както и досега, митничарите ще слагат GPS на камионите с акцизни стоки.
Край на схемата с клошарите
С промените в Закона за акцизите и данъчните складове ще се прекрати и практиката фирми със задължения към Агенция "Митници" да се прехвърлят на клошари, които нямат имущество. Предвижда се да спре издаването на лицензи на фирми, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били в момента на възникване на задълженията в ръководството или сред собствениците на компании със задължения към митниците.
Липсата на конкуренция удря цени и качество
Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
- Г-н Алексиев, на какво се дължи разликата в цените на дизела и на бензина преди тяхното облагане в България спрямо другите страни в Европа? Какво всъщност означават тези по-високи цени у нас?
- Считам, че можем само с две думи да посочим основните причини и това са: ниско качество и ниска конкуренция. В България има само една рафинерия и това поставя в доста неизгодно положение самия пазар. При липса на достатъчно други големи компании натискът на един или друг производител да сваля цените тук е много по-нисък, отколкото в други европейски държави. Действително може би само цените от "Ромпетрол" може в момента да се конкурират с рафинерията на "Лукойл" в България. Това е една от причините, поради които аз бих казал, че не са толкова високи цените на бензина и на дизела в момента, а че спадат много по-бавно, отколкото би трябвало и отколкото падат в някои други европейски страни.
- Възможно ли е тогава у нас да влязат и други източници на горива или да внасяме горива от чужбина, където цената е по-ниска?
- Тук отново се сблъскваме с един проблем и специално що се отнася до самите потребители, ако погледнем цените на дизела, то цените на дизела в Гърция и в Румъния по колонките са на практика аналогични с тези тук. Всъщност цената в Гърция е с някъде около една стотинка по-висока от тази в България, а тази в Румъния е същата. Говорим тук за цените по колонките, а не за цената на самата суровина, т.е. тук не можем да станем свидетели на този феномен, за който много се говори, в което в една европейска държава шофьорите отиват, зареждат в съседната и по този начин оказват натиск на родните им бензиностанции да свалят цените. Това тук не може да се случи, просто защото и цените на петрола, а и цените на бензина са или на същите нива, или са по-скъпи в съседните ни държави. Така че, за да се получи по-голям конкурентен натиск, той просто трябва да дойде по линия на предлагането, т.е. да влязат производители, разпространители, които вече и да оперират тук и да внасят свои рафинерии, продукти, с които да се опитват да пробият значителния пазарен дял на "Лукойл".
Проблемът и защо това не се случва сега е, че, от една страна, въпреки това, че цените на самата суровина са високи в България, крайните цени, които плащат потребителите, са сред най-ниските в ЕС. Дори за бензина, ако вземем предвид, по данни на ЕК от вчера всъщност, в България са 25-те най-ниски цени от 28-те страни в ЕС. Така че много потенциални инвеститори предпочитат да се насочат към България, където има възможности за реализиране на по-голяма печалба.
- Цената на петрола на световните пазари от известно време спада. Сякаш обаче не усещаме това у нас? Каква е причината?
- Първо искам да насоча вниманието към факта, че причината за принципно скъпите горива, не само в България, но и в ЕС, е данъчната система, най-вече акцизното облагане и ДДС ставките, които се налагат върху дадения продукт. Ако тук бензиновите продукти се облагаха по същия начин, както в САЩ, цената по колонките в момента щеше да е 1,50-1,60 лв., т.е. значително по-ниска. Тъй като акцизите са твърди, за България специално 0,71 лв. на литър в момента за най-масовия бензин, колкото повече пада цената, толкова по-голям става делът на самия акциз в крайната цена, тъй като той не се променя независимо от цената на суровината. Това е причината, поради която тук в Европа, а и в България, поевтиняването е доста по-бавно. Иначе специално за цените на горивата в световен мащаб по нищо не личи да станем свидетели на скорошно обръщане на тенденцията, камо ли да видим нива от порядъка на 90-100 долара за барел, както имаше през последните години. Причината за това е първо все още неубедителният ръст на световната икономика и второ - фактът, че преструктурирането на пазара, разпределянето на пазара на производителите на петрол все още не е завършило. След шистовия бум в САЩ всъщност се получи един излишък на предлагане, който обаче не беше компенсиран с по-високо търсене. Старите страни вносители, най-вече страните вносителки от ОПЕК, отказват да намалят на този етап производството, за да може да се изчисти пазарът и по този начин цените ще бъдат такива още за известно време. Аз си мисля, че в рамките на тази година, може дори до средата на следващата, цената ще остане сравнително стабилна. Можем да видим отново нивата от 60 долара за барел, но по-скоро някъде около 50 предполагам, че ще е средната годишна цена.
- Сключената преди дни сделка по ядрената програма на Иран влияе ли на пазара или все още е рано да търсим такава зависимост?
- Мисля, че все още е рано да търсим такава зависимост, но ситуацията около Иран беше един от основните възпламенители на краткосрочни поскъпвания на петрола в последните години. Така че, ако действително се стигне до трайно решение, аз мисля, че един от източниците на нестабилност на пазара ще бъде премахнат поне на този етап. Което е добре и за производителите, и за потребителите. Това специално в България в момента, въпреки че не поевтиняват достатъчно бързо според мен цените на бензина и на дизела, все пак плащаме 10-12% по-ниски цени от миналата година по това време.
- Спадът в цените на суровия петрол какви отражения би имал върху икономиката в Европа? Според ЕЦБ една такава тенденция към спад в цените може да окаже негативен ефект върху инфлацията. Има ли основание в това притеснение?
- Действително може да окаже негативен ефект върху инфлацията, но в случая с ЕЦБ макроикономическите модели, които тя ползва, както и тези на МВФ, разглеждат една инфлация от 1-2% като нещо здравословно и всъщност се стремят към нея. Поевтиняването на петрола е нещо, което на хартия пречи на покачването на самото равнище. Крайният потребител всъщност печели от това, че горивата поевтиняват, икономиката като цяло също печели. Първо, защото производството става по-евтино, защото потребителят в крайна сметка се освобождава от средства, които той може да насочи към други неща. Той може да си купи нова кола, да речем, и по този начин да помогне на други браншове в икономиката. Трябва да съжаляваме, че курсът на еврото е толкова нисък спрямо този на долара. Ако курсът на еврото беше по-висок, да речем около 1,30-1,40, тогава цените на горивата - и на бензина, и на дизела, по бензиностанциите щяха да бъдат доста по-евтини.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
