Цените на стоките и услугите в държавите, които са най-нови членки на еврозоната, са се повишили с 0,24% до 0,3%, става ясно от изследване на Института за пазарна икономика, цитирано днес по време на дискусия от българския евродепутат от ЕНП/ГЕРБ Ева Майдел.
„Митовете срещу еврото са смесица от най-големите страхове на хората – обедняване, фалит на банките като в Гърция или дори това че България ще загуби суверенитет. Те се насаждат целенасочено в обществото от хора, които не желаят България да се развива бързо и да влезе в сърцето на Европа“, каза Майдел на разговор със студенти в Университета за национално и световно стопанство.
„Експертните анализи и фактите от останалите страни от Източна Европа, приели еврото през последното десетилетие, показват, че всички тези страхове са необосновани. Влизането в еврозоната е печат за качество на икономиката ни и ще доведе до нов импулс за растеж, както стана в Словакия, Литва, Латвия, Естония и други“, обяви още евродепутатката.
В страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемане на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3%, като основен принос за подобно увеличение на цените идва от „закръгляването“ на цените от продавачите, потвърди по-късно финансовият министър Владислав Горанов в отговор на депутатски въпрос в парламента.
Според него дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент. Все пак трябва да се има предвид, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и др.), което съответно означава, че домакинствата и индивидите, които ползват тези услуги, в по-голяма степен могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер.
Като цяло, естествените процеси за увеличение на благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените, защото когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лв., каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а получава 560 лв. – нормално е тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност. Така че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените, категоричен бе финансовият министър.
Той каза, че за да стане част от еврозоната, страната следва да покрие определени критерии, които са дефинирани в Договора от Маастрихт. От гледна точка на степента на готовност на страната ни за присъединяване към еврозоната, България покрива 4 от 5-тте технически критерии – инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент. Това е констатирано в докладите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) от 2014, 2016 и 2018 г.
С присъединяването ни към инструмента ERM ІІ ще изпълним и петия критерий, който за България, имайки предвид механизма на функциониране на фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро е възприет като формален. Следва да се има предвид, че 22 години паричният съвет у нас функционира успешно и изпълнението на този критерий не би следвало да представлява проблем. В този смисъл, правителството и БНБ изразяват своята ангажираност до приемането на страната в еврозоната режимът на фиксиран курс да не бъде променян и влизането на България в еврозоната да стане с курс 1,95583 лв. за евро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
