Трябва да сме хайтек дестинация, не кол център

Слушаме за електронно правителство от години. Нека го видим - бизнесът е готов да помогне
В сектора работят над 50 000 човека с добри възнаграждения
Трябва да създадем предпоставки компаниите, които се връщат в Европа, да изберат България
Нареждаме се в топ десет на специалистите в IT сектора в света

Благовест Кирилов е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги.Той преподава в Техническия университет - София, Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт.През годините трупа опит в управлението в някои от най-големите компании в сектора на информационните технологии. През 2017 година напуска света на големите корпорации и се отдава на собствени проекти.Един от създателите е на гражданската инициатива "Бъди човек".

Ковид-кризата даде възможност да преосмислим приоритетите на страната и да създадем нова бизнес среда, казва Благовест Кирилов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Г-н Кирилов, софтуерната индустрията е водеща в България, с над 20% ръст годишно. Как се отрази коронакизата на сектора?
- Софтуерната индустрия генерира над 3 процента от Брутния вътрешен продукт. Целият бранш на секторите софтуер и изнесени услуги е около 9 на сто от БВП. Това за момента не ни нарежда на водещи места, въпреки че от години слушаме заявките на властта, че искаме да се развиваме като високотехнологична икономика и аутсорсинг дестинация. И за това, че не сме се превърнали в такава, не е виновна коронакризата. На нашия бранш тя се отрази, но не съществено, за разлика от други. Ръстът беше забавен, като значителен спад се наблюдава само в отделни направления като платформи за туризъм. Същевременно работата на фирмите от сектора не беше спряна по време на епидемичната обстановка в страната.Властта обаче трябва да вземе адекватни мерки, за да стане нашият сектор наистина водещ за страната. Време е да се създаде адекватна нормативна база и да се пристъпи към внедряване на електронни услуги за бизнеса. Слушаме за електронно правителство от години. Нека най-накрая го видим. Ние сме готови и да помогнем.
- Кой от секторите пострада повече - софтуерната или аутсорсинг индустрията?
- Наистина на фона на случилото се със сектора на услугите например, би било цинично да говорим за нашите загуби. Факт е, че такива имаше. Както вече споменах, ръстът се забавя. Логично, пострада повече аутсорсинг индустрията. Пътуванията станаха трудни. Покачиха се и разходите - самолетните билети поскъпнаха, полети бяха отменени, при пътуването на всеки наш служител зад граница предвиждаме средства за PCR тестове, понякога и дните за карантина. Управлението на офисите на компаниите и преминаването към работа от вкъщи бе също така част от предизвикателствата на коронакризата. Oбемите на наетите офис площи в България са намалели с повече от 50 процента от обичайното им ниво, регистрирано през последните пет години. Много компании не само не наемат нови площи, но дори се опитват да преотдават на трети лица. Причината е, че те вече имат дългосрочни договори за наем, но не използват офисите си. Всичко това оказва своето влияние.Много проекти бяха отложени във времето заради несигурността. Ние работим на проектен принцип - сключваме договори за определен период от време, за да свършим определена работа и след това търсим нов проект, към който да насочим служителите си. Настоящата ситуация ражда несигурност, но пак казвам - ние не можем да се оплачем на фона на останалите.
- В същото време всяка криза дава и нови възможности. Коронакризата даде тласък на дигитализацията - от образованието до преминаване на много фирми към хоум офис. Какъв е Вашият анализ?
- Кризата дава възможности действително. Не съм сигурен, че точно онлайн обучението е дълготрайна възможност, то е по-скоро временно решение.В нашия бранш, от друга страна, хоум офисът отдавна е позната възможност. Миналата година показа, че страната ни е добре подготвена за преминаване към работа от вкъщи. Поради гъвкавостта на ръководните кадри и техническата обезпеченост дадохме пример на европейско ниво за ползите от работните процеси, които не правят разлика дали служителите са в офис среда или в произволна точка от света.Аз виждам кризата с Ковид-19 като възможност да преосмислим приоритетите си като държава - за бизнеса, и за държавническите решения.Относно развитието на бизнеса - трябва да се създаде подходяща среда за привличане на инвестиции. 2020 година доведе до разговор дали европейските компании не трябва да се изтеглят от трети страни и да се върнат да оперират на територията на ЕС. Нека създадем предпоставките изборът им да е България. Преди години действително успяхме да привлечем няколко големи корпорации и това даде тласък, който виждаме и днес. Ако не повишим нивото обаче, ще започнем да губим позиции. Ние трябва да се наложим не като място за "кол центрове", а като място за високотехнологични услуги.
- България е стратегическа дестинация за аутсорсинг индустрията. С какво страната ни е привлекателна?
- България може да бъде стратегическа дестинация. Именно, за да покажем това създадохме Българската асоциация на софтуерните и изнесени услуги - БАССИ. България е държава с добра данъчна политика, законодателството е изключително облекчено за регистрация на фирма, страната ни има стабилна валута, член сме на Европейския съюз. Качеството на интернета е много високо. Разполагаме и с квалифицирани кадри.Стига да се направи една кампания, която да разкаже тези неща. Ние можем да помогнем.
- Доскоро аутсорсинг индустрията бе съсредоточена предимно в София. Но от 2017 г. навлезе и в други градове на България. Кои са те?
- Нуждата от диверсификация и недостигът на квалифициран персонал назад във времето наложи компаниите да се позиционират в градове извън столицата като Варна, Бургас, Пловдив. На нас ни се иска това да не е продиктувано от нуждата, а да е политика на компаниите, която да е поощрявана от местната власт. Необходимо е да се дефинират критерии например за това, какво е компания, регистрирана в северозападна България. В момента това се използва умело, за да се получат субсидии, а реално липсва полза за общините, както и оценка на всички разработени проекти.
- Как софтурната и аутсорсинг индустрията помагат за развитието на българските региони? Бихте ли дал конкретни примери?
- В сектора работят над 50 000 души с добри възнаграждения. След пандемията от Ковид-19 преместването на кадрите в хоум офис създаде предпоставка за изместване на работещи извън големите центрове. За да работят продуктивно е необходима бърза интернет връзка, както и детски градини, училища и обслужваща инфраструктура за семействата им. В този аспект може да се засили и сътрудничеството между бизнеса и общините. Можем да си представим как би се отразило това на една малка община, в която се преместят 50 семейства на високоплатени специалисти от бранша. Като добра практика може да отбележим сътрудничеството на фирми от секторите с висшите учебни заведения за подобряване на материалната база и предоставяне на стажантски програми за студентите.
- Какъв е профилът на работещите в аутсорсинг индустрията и каква възможност за нови работни места има?
- Работещите в аутсорсинг сектора са висококвалифицирани, с поне едно висше образование и чужд език. Въпреки това, много от кадрите владеят поне два езика, а софтуерните специалисти владеят различни програмни езици на световно ниво. България се нарежда в топ десет на специалистите в IT сектора в света.Международни компании местят нови проекти към страната ни, което е показателно за качеството на услугите и квалификацията на кадрите. Възможностите за развитие на компаниите от сектора ще се увеличат значително, ако развитието на бранша се превърне в национален приоритет.
- Възможно ли е и кога страната ни да се превърне в дигитален хъб на Балканите, каквато амбиция изрази и българският еврокомисар Мария Габриел и какво е необходимо, за да се случи това?
- България има уникална позиция, като разположение и качество на кадрите при конкурентни цени. Иновацията е това, което отличава компаниите у нас. Те не само създават специализирани софтуерни системи за своите клиенти, но дават и добавена стойност чрез оптимизации и нови продукти.Българските малки и средни фирми от сектора не трябва да се притесняват да търсят клиенти в цял свят, залагайки на добра нормативна уредба и дългогодишен опит на страната в реализацията на международни проекти.Същевременно, за да се превърне в централен хъб за дигитална трансформация на Балканите, властта и бизнесът в страната ни трябва да работят заедно. Трябва да се привлекат не само нови проекти, а и нови технологии. Единствено тогава България ще е международна дестинация с огромен потенциал за развитие в сектора на аутсорсинга.