- Нелоялна практика установихме на топлите витрини - мерят стоката заедно с тарелката
- Към 14 март са направени 696 проверки, установени са 583 нарушения
- Работата на КЗП трябва да е превантивна, а не да чакаме жалби
- Призовавам потребителите да подават сигнали
- Най-високите санкции да са процент от оборота, казва Ангел Джалев, член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Джалев, от известно време КЗП е нонстоп на проверки по магазините за хранителни стоки. Каква е ситуацията?
- Кампанията се провежда съвместно с колегите от Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ и Националната агенция за приходите /НАП/. Извършваме проверки на територията на цялата страна. Към 14 март са 696 проверки. Тенденцията е много обезпокояваща, констатирани са 583 нарушения. Още по-обезпокояващото е, че 244 от тях са съмнения за прилагане на нелоялни търговски практики от страна на търговците. Така наричаме всяка информация, с която търговецът въвежда в заблуда средния потребител, като по този начин той купува стоки, без да е информиран за техните качества, стойност и параметри. По този начин се завишават изкуствено цените на стоките.
- Бихте ли дали примери за такива нелоялни търговски практики?
- Нелоялна търговска практика е всяка информация, чрез която потребителят е въведен в заблуда за крайната цена. Тъй като законът изрично казва, че търговецът трябва да има добросъвесност и професионална компетентност спрямо потребителите и те трябва да вземат информирано решение. Това става само на базата на пълна и точна информация относно качествата, вида, теглото на стоката.
Една от най-често срещаните нелоялни търговски практики, на които са се натъкнали нашите колеги, е свързана разминаване между обявенанта цена на стоката на щанд и след това на касата. Това се е случвало на всеки потребител - той отива в магазина, вижда една стока с една обявена от търговеца цена, която го устройва, решава да я купи, но на касата се оказва, че цената е друга- по-висока. Обикновено става въпрос за дребни суми. Често потребителят разбира за това разминаване чак след като се е прибрал вкъщи и е погледнал касовата бележка.
Друг пример за нелоялна търговска практика е разминаването в грамажите - там също се констатират често нарушения - търговецът обявява един грамаж на етикета на щанда, а на самата стока грамажът е друг.
Нелоялна търговска практика е установена и при насипните продукти на топлите витрини. Не се обявява коректно цената за грамажа на стоката. В повечето случаи се обявява за 100 грама или за 500 грама, а пък в закона изрично е разписано, че единицата мярка за тежест е килограм. Така потребителите не могат са наясно точно каква е крайната цена на стоката. Законът е категоричен - цената трябва да е за килограм. Пак може да има за 100 грама, но трябва да е ясна на крайния потребител цената за килограм.
Доста честа практика, установена от нашите инспектори, е, че търговците не вадят грамажа на тарелките от цената на стоката. Случва се и отделно да таксуват самата тарелка. Това не е нелоялна търговска практика, но само ако е обявено предварително и потребителят е уведомен - трябва да има надпис, че тарелката струва съответната сума, например 20 ст.
Друг пример за нелоялна търговска практика, която много често се среща, е при промоциите, които се обявяват - например 3 за цената на 2. А всъщност се оказва, че не става въпрос за всички стоки, а само за избрани.
- До кога ще продължи кампанията?
- Тя е обявена до края на март. Но всички предпоставки са налице да продължи и да се превърне в постоянно действаща кампания не само за нас, но и за колегите от другите институции. Тъй като е изключително важно процесът по формиране на крайната цена от производител през прекупвач до краен потребител да бъде осветлен и прозрачен. Всички граждани трябва да са наясно как се формира крайната цена и откъде идва това необосновано високо завишаване на цените, на което сме свидетели. Излязоха официални данни, че някои от стоките от производител до карен потребител се завишават с 80-90 и дори 100%.
- Но КЗП няма правомощия да проверява самата надценка - каква е тя и как се е образувала крайната цена.
- Това не влиза в правомощията на КЗП, точно затова ние действаме в координация с колегите от другите институции с цел тази верига производител-търговец да се осветли.
- Стана ясно, че ще предоставите данни и на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, за да може тя с нейните правомощия да проследи дали има картел, който да е причина за завишените цени?
- Ние имаме законово задължение, когато са налице предпоставки и съмнения за извършване на нарушения, които са от компетентността на други институции, да изпращаме сигнали. Така че всеки път, когато се натъкнем на такова нещо, ще подадем сигнал към компетентната институция, в това число и КЗК. В момента тече производството по установяване на нарушенията, има административни срокове, които трябва да бъдат спазени по установяване и налагане на съответните наказания. Така че е още рано да се прави обобщение или краен анализ, който да доведе до каквито и да е разсъждения в тази посока.
- Само в големите магазини ли открихте нарушения, или и в малките?
- Нашата кампания е фокусирана най-вече върху големите вериги. Не защото те са големи, а защото държат преобладаващия пазарен дял. Затова е естествено проверките да започнат от тях. Тъй като, ако прилагат нелоялни тгърговски практики, това по някакъв начин изкривява целия пазар и принуждава и малките търговци също да ги прилагат. Ние сме започнали с големите. Има всички предпоставки кампанията да се превърне в постоянна и да обхване цялата магазинна мрежа. Може би не с този интензитет, който е в момента.
Сега се правят проверки не само по най-големите търговски вериги, но и по локални - това са вериги с 3 и повече магазина. Те също не са малки. Проверките ще бъдат всеобхватни.
- Какви са санкциите за нарушенията, които откривате?
- За нелоялните търговски практики санкциите са по-високи - максималният размер може да достигне до 50 000 лева. За останалите нарушения на общите разпоредби на закона, са по-ниски санкциите - варират от 500 до 5000 лв. Важно е да се отбележи, че при проверката на всеки конкретен обект, за всяко конкретно нарушение се налага отделна санкция. Ако се установят в един обект повече от едно нарушения, за всяко от тях ще бъде определена санкция.
- А има ли вече издадени актове за най-големите нарушения до 50 000 лева?
- При установяване на нелоялна търговска практика първата стъпка е след решението на Комисията да бъде издадена заповед, с която тази практика се забрани. След това се издава и самото наказателно постановление за налагане на конкретна санкция. Към този момент имаме издадени такива заповеди, пристъпено е и към издаване на наказателни постановления. Към днешна дата имаме обявени практики за нелоялни от страна на търговците. Те са около десетина процента.
- Говори се за промени в законодателството, които да дадат по-големи правомощия на КЗП. Според Вас като експерт какви трябва да са те?
- За да бъде по-адекватна работата на Комисията, първото, което трябва да се направи, е да се промени моделът на работа, който заварихме. Ние сме сравнително нов състав на КЗП - от края на миналата година. Към момента моделът на работа е по-скоро реактивен - КЗП действа предимно след получаване на жалби от потребители.
Нелоялните търговски практики ние сме ги определили като един от основните проблеми, които изкривяват пазара - не само при хранителните, но и при нехранителните стоки. Нашата цел е моделът на работа да бъде променен, ние да действаме превантивно, да осъществяваме предварителен контрол спрямо търговците, така че потребителите да са спокойни, че не са въведени в заблуди. Що се отнася до нормативната база - аз мисля, че може да се размишлява в посока увеличаване на санкциите за неизрядните търговци, тъй като те не са особено високи. Дори и за тази санкция, която е от 2000 до 50 000 лева, може също да се помисли за увеличаване на размера. Тъй като има такава европейската практика, особено за нелоялните търговски практики - в някои страни от ЕС се налага санкция от 4% от оборота. Което вече е има рестриктивен, възпиращ ефект за търговците. За съжаление КЗП не разполага със законодателна инициатива. За тази цел е необходимо да има парламент.
- Какъв е Вашият призив към потребителите?
- Във връзка с тази кампания бих искал да призова всички български граждани да се включат активно, като подават сигнали към КЗП. Макар че работим на пълни обороти, няма как да обхванем цялата магазинна мрежа, не можем да бъдем навсякъде по всяко време. Затова ще разчитаме на жалби от потребителите. Често потребителите, като видят, че са платили повече, но става въпрос за дребни стотинки, само се ядосват, но не подават жалби. Но ако се изчисли на една ежедневна база, ще видим, че от тези нелоялни търговски практики се формира доста голям приход, който е нерегламентиран. Нашата цел е да можем да реагираме при всеки случай. Затова призовавам гражданите да се включат активно в тази кампания, за да може при констатирани нарушения нашите инспектори да извършат проверка и некоректните търговци да бъдат санкционирани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
