Споразумението за Трансантлатическо партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ среща съпротива
В Европа се притесняват от навлизане на ГМО и намаляване защитата на потребителите
Рядко подготвяно икономическо и търговско споразумение е предизвиквало толкова оживена предварителна реакция и толкова критики сред обществеността и медиите като Споразумението на трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. Темата вече две години се върти из медиите и в парламентите на някои страни в ЕС и дискусиите нямат край, а пътят към подписването на документа се оказа доста трънлив. Първоначалният срок за подписване до края на 2014 г. не бе спазен. Официалната информация за съдържанието на споразумението е оскъдна, което не дава възможност за нормално публично обсъждане. Едва в началото на 2015 г. Европейската комисия публикува някои подробности за преговорите между ЕС и САЩ. За разлика от обществеността обаче кoрпорациите и мултинационалните компании разполагат с подробна информация, което им е позволило да подготвят своите позиции, твърдят западноевропейски медии.
Преговорите за ТПТИ започнаха през юли 2013 г. На 18 юли 2014 г. в Брюксел бе завършен 6-ият кръг от преговорите, без обаче да бъде постигнат значим напредък. Споразумението трябва да бъде единодушно прието от ЕС. В предизборната си кампания гръцката лява партия СИРИЗА обеща, че ако дойде на власт, ще се възползва от правото си на вето срещу ТПТИ. Документът трябва да се одобри и от Европейския парламент. Ако извън търговските клаузи в него се включват допълнителни правни положения, ще е необходимо и ратифициране поотделно във всяка от страните членки на ЕС.
Според някои прогнози, споразумението ТПТИ ще създаде допълнителен икономически растеж на стойност 120 млрд. евро в ЕС, което е 0,5% от общия БВП на Евросъюза. Сред най-големите предимства ще бъде уеднаквяването на регулациите и техническите стандарти.
Някои експерти обаче смятат, че оценката за ефекта на споразумението е спорна, защото тя се изчислява по неадекватен модел.
Има опасения, че чрез ТПТИ САЩ ще наложат на Европа своите правила за химическата безопасност за храните, както и стандартите си от други области. Може например да не се изисква задължително обозначаване на ГМО на етикетите.
Забраната за шистов газ също може да отпадне. Други спорни моменти включват защитата на авторски права, търговските наименования и особено създаването на специален трибунал за съдебни спорове "инвеститор-държава".
Неправителствената организация Corporate Europe Observatory, по силата на Закона за свободен достъп до информация, е поискала от ЕК имената на хората, с които са провеждани консултации преди преговорите. Оказва се, че 93% от тях са представители на индустрията, а на защитниците на околната среда и на правата на потребителите реално не е била дадена думата. В редица страни от ЕС се състояха протестни действия срещу споразумението ТПТИ.
Под обществен натиск през пролетта на 2014 г. Европейската комисия проведе обсъждане на част от Трансатлантическото споразумение между САЩ и ЕС - механизма за защита на инвеститорите (ISDS). Получени бяха 150 000 коментара от граждани, неправителствени организации, синдикати, бизнес, консултантски фирми, правителствени институции, регулатори и представители на академичните среди, като 176 от тях са от България. Голяма част от анкетираните са заявили, че категорично не приемат ISDS или са против известни негови части. Те отхвърлят клаузата, предвиждаща корпорации да съдят държави в наднационални трибунали. Смятат също, че ISDS ще разруши социалната държава и ще доведе до приватизиране на обществените услуги. Има опасения, че механизмът е заплаха за демокрацията, държавните бюджети и националните политики. Под риск са защитата на трудовите възнаграждения и стандарти, както и за стандартите за безопасност на храните. Има опасения за увеличение на нелоялната конкуренция в резултат на ограничаване на защитата на потребителите. Други страхове са, че държавите от ЕС ще бъдат лишени от правото да регулират и да приемат закони, засягащи корпоративните интереси.
ИПИ: Стимул за износа ни към САЩ
Търговското и инвестиционно споразумение между САЩ и ЕС ще стимулира българския износ и американските инвестиции у нас. Това твърдят от Института за пазарна икономика (ИПИ). В стокообмена си със САЩ България има силно положително търговско салдо - нашият експорт надвишава 1.5 пъти вноса на американски стоки у нас. Очакваното премахване на митата ще има пряк положителен ефект за половината от българските стоки, които сега се търгуват на американския пазар. А за 40% от тях митническата бариера в момента е относително висока - над 2%. Най-големи ограничения има за българските тютюн и тютюневи изделия, млечни продукти, плодове и зеленчуци, дрехи, изделия от мед. За тези стоки митата са двуцифрени. От либерализирането на търговията се очаква да спечелят основно малки и средни предприятия, тъй като 87% от всички износители за САЩ са точно такива. В абсолютна стойност техният износ представлява 40% от общата сума изнасяни за САЩ стоки и услуги.
Близо 700 млн. долара е българският износ на стоки и услуги за САЩ през 2013 г., като през последните години се отчита сериозен ръст - 14% увеличение за 2013 г. и 42% - за деветмесечието на 2014 г. Най-големите пера в експорта на България за САЩ са високо конкурентни стоки като машините, електрическото и електронното оборудване и които се радват на 30% ръст годишно от 2009 г. насам. Според ИПИ с падането на митата шанс за достъп до американския пазар ще получат и много продукти, които са по-ниско конкурентни и в момента не се изнасят за САЩ.
Освен прекия износ от България за САЩ трябва да се отчита и непрекият експорт на наши стоки. Става въпрос за български фирми, които все по-активно се включват като доставчици на материали и компоненти за големи европейски производители, търгуващи със САЩ. По оценка на ИПИ непрекият износ на стоки от България за САЩ посредством такива вериги на предлагането възлиза на около 200 млн. долара. По този начин целият износ на България от САЩ достига около 900 млн. долара или около 1,6 млрд. лева.
Ще се отнася до износа на услуги, там не се прилагат мита, но пък действат нетарифни бариери, които също трябва да бъдат премахнати. Това ще окаже пряк положителен ефект върху износа на бизнес услугите, морския транспорт, финансовите и застрахователните услуги, комуникационните услуги. По оценки на ИПИ тази либерализация ще засегне над 20% от нашия износ. Подготвяното споразумение ще улесни и достъпа на американски стоки на българския пазар. През 2013 г. България е внесла стоки от САЩ за 262 млн. долара, което е 1% от общия внос у нас. От общо 100 групи продукти, които България внася от САЩ, само 8 са с нулево мито. В същото време митата върху млечни продукти, яйца, мед, месо, захар са от порядъка на 40-50%. Планираното премахване (или силно редуциране) на митата ще засегне над 40% от директния внос от САЩ в България. С най-висок дял от вноса от САЩ са електрическото и електронното оборудване, машини, бойлери, минерални горива и масла, за които обаче митата са нулеви или символични.
Един от важните положителни ефекти на либерализацията във взаимната търговия ще е повишеният инвестиционен интерес от страна на американски компании към България. САЩ са 9-ият по големина инвеститор в България, според данните на БНБ. За периода от 1996 до 2014 г. американски компании са инвестирали 1,5 млрд. евро бруто в България, което представлява 3,4% от всички ПЧИ за периода. Голяма част от американските инвестиции в България са в сферата на високите технологии, електрониката и компютърните услуги - Майкрософт, Тъмбълуийд, Ай Би Ем, Хюлет Пакард, АМИС, ВиЕмУеър, Джонсънс Контролс са част от примерите. През последните години навлязоха и по-малки американски фирми за разработка на софтуер на българския пазар, като част от разработваните продукти се изнасят обратно за САЩ. Тези инвестиции стоят и зад резкия ръст на износа на компютърни услуги (разработка на софтуер), който вече достига над 40% от общия износ на услуги от България за американския пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
