Пламен Готев, анализатор в ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД
Изминалата седмица бе белязана от поредния терористичен удар, този път в сърцето на Европа. Но за фондовите пазари тази трагедия не донесе негативния ефект, на който може би са се надявали организаторите й.
Седмицата, която бе по-кратка от обичайното за борсите в християнските държави, които празнуваха Великден в неделя, започна без особени движения, като водещите пазари в Европа и САЩ се консолидираха около настоящите си нива. Последните новини от Федералния резерв на САЩ, както и спадът на цените на петрола и суровините обаче, наклониха везните в отрицателна посока и световните пазари направиха малка крачка назад след силното си възходящо движение, започнало в средата на февруари.
Най-запомнящото се събитие на миналата седмица бяха терористичните атентати в столицата на Белгия и обединена Европа - Брюксел, в които загинаха 31 души, а 340 бяха ранени. В миналото подобни събития имаха рязък отрицателен ефект върху фондовите пазари, като например след 11-ти септември 2001 г. щатският индекс S&P 500 се срина с 13%, а през 2004 г. испанският IBEX 30 изтри 7% от стойността си след атентатите в Мадрид. Традиционно страхът и паниката водят до поевтиняване на акциите, но с всеки следващ трагичен случай изглежда реакцията на фондовите пазари става все по-слаба, а действията на терористите нямат желания от тях ефект върху психиката на инвеститорите. Във вторник, веднага след атаките, водещите индекси на Стария континент рязко паднаха с между един и два процента, но до края на деня изтриха загубите си, като борсите във Великобритания, Франция и Германия завършиха търговската сесия с леки ръстове. Дори и основният белгийски индекс BEL 20 поскъпна с 0.2%.
Зад Океана на фокус бяха изказванията на няколко от представителите на Федералния резерв на САЩ, които загатнаха, че следващото повишаване на лихвите може да дойде още на следващата среща през април. Това бе донякъде неочаквано, тъй като председателят на Фед Джанет Йелън по-рано през месеца заяви по-предпазлив подход към премахването на стимулиращите мерки. В резултат на повишените шансове за вдигане на лихвите доларът поскъпна, петролът и други суровини, търгувани в долари, поевтиняха, а на свои ред и фондовите пазари паднаха. Уолстрийт прекъсна 5-седмичната си печеливша серия - бенчмаркът S&P 500 отстъпи с 0.7%, а Dow Jones Industrial Average изтри 0.5% от стойността си, като най-значителни бяха пониженията в енергийния сектор.
Петролът остава волатилна стока като в следващите седмици цената му ще зависи от новините и спекулациите около евентуалното споразумение на страните производители на петрол от и извън ОПЕК за замразяване на добивите на срещата в столицата на Катар - Доха. Дори и такова споразумение да бъде достигнато, то едва ли ще бъде достатъчно за стабилизиране на цените, тъй като много от държавите вече добиват количества, близки до максималния им капацитет, а други, като Иран и Либия, имат намерение да повишават производството си при положение, че предлагането в момента надхвърля консумацията на черното злато в световен мащаб.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
