Депозитите остават най-изгодни за съхранение на авоарите ви
Поддържането на спестовни сметки в някои банки в България носи сериозни загуби. Причината е, че доходността от парите в тях е отрицателна. Т.е. хората трябва да плащат, за да държат парите си в банките, вместо да получават доход от тях. Това се дължи на ниските лихви по спестяванията и таксите, които трезорите начисляват всеки месец или на година за обслужване на сметката. Таксите са различни - в някои банки не се начислява такава такса, на други места е 1 лев месечно (което прави 12 лв. годишно), а има трезори, които вземат по 2,50 лв. на месец или 30 лв. за година. В повечето случаи не се взима такса за откриване на сметката, но в някои банки има и такива, за сметка на някои други облекчени условия. Има случаи на поставяне на минимални прагове за сумите по сметката - 100, 500 или 1000 лв., които не трябва да се снижават, в противен случай се губи и малката лихва по спестяването.
Лихвите по спестовните сметки са доста ниски -започват от 0,01% годишно. При някои има и допълнителни ограничаващи условия като например да се правят само едно или две тегления на месец. При вложени 1000 лева в спестовна сметка и лихва от 0,10% изилза, че за една година печалбата от "инвестицията" ще бъде 1 лев. Ако таксата за обслужването е 30 лв. излиза, че за удоволствието да увеличите ликвидността на банката си ще трябва да платите 29 лв., което е загуба от 2,9%.
Спестовните сметки бяха измислени от банкерите, за да се избегне облагането на високите доходи от лихви, въведено от бившия министър на финансите Симеон Дянков в първия кабинет "Борисов". След това обаче парламентът гласува и доходите от лихви по спестовните сметки да се облагат с данък, както лихвите по депозитите. Данъкът беше намален от 10% на 8% като се предвиждаше постепенно да пада още, но това не стана. Доходността от спестяванията в банките обаче се срина, защото междувременно кредитирането замря, а лихвите в цяла Европа паднаха. Банките вече не се конкурират за спестяванията на граждани и фирми, като намалиха драстично и лавиноообразно лихвите по депозитните срочни сметки, а постепенно и по всички останали. Сега разплащателните сметки са с минимална лихва, което ще рече, че носят отрицателна доходност като се вземат предвид таксите за обслужване. Лихвите по срочните депозити са ниски, но тъй като те нямат такси за откриване, за обслужване и за теглене на парите на падеж, реално тези спестявания носят положителна доходност.
Въпреки ниските лихви, депозитите в банките продължават да се увеличават, макар и с по-бавни темпове. Причината за това е, че у нас не са популярни алтернативните форми на инвестиции като различните фондове, застраховалетлин и пенсионни продукти, а борсата почти не работи. Затова и банките решиха да се активизират и да разработят собствени дружества за управление на активи или други форми на инвестиране за дребните вложители. Тяхното все по-бурно развитите ще наблюдаваме в следващите години.
Под 1% паднаха лихвите по левовите влогове
Лихвите по левовите депозити на гражданите падат под 1% за първи път през месец май като достигнаха средно ниво от 0,97%, при 1,17% за април. Лихвите по влоговете на домакинствата в евро са трайно под 1%, като за май намаляват до 0,7%, сочат данните на БНБ. Като някои банки дават годишни лихви от 0,05% по влогове в евро и 0,01% по тези в долари. Лихвите по левовите депозити на бизнеса също падат - средно до 0,29%, но по тези в евро се отчита ръст от 0,44% за април на 0,68% за месец май.
Лихвите по малките заеми за бизнеса в размер до 1 млн. евро през месец май се увеличават. Така въпреки падащите лихви по депозитите взимането на малки заеми от страна на бизнеса се оскъпява. Лихвите по малките бизнес заеми, договорени в левове, нарастват от 4,91% през април на 4,98% през месец май. При заемите, договорени в евро, увеличението е по-голямо - от 4,50% на 5,06%. Като лихвите по малките заеми за бизнеса се увеличават за втори пореден месец.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
