- Плащането на заплати само по карта е допълнителна тежест за малките и средни фирми
- Само работеща икономика ще спре обедняването, казва макроикономистът Стоян Панчев в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
* България трябва да влезе в еврозоната когато изпълни критериите и има политическо съгласие за това
* Въпросът е ще може ли бюджетът да изстиска допълнителни 1,2 млрд. лв. от бизнеса
- Господин Панчев, какво е вашето мнение за приетия на първо четене бюджет за 2023 година?
- Мнението ми е, че в някаква степен е очакван в този си вид. Той представлява същия бюджет, който беше предложен от служебния кабинет, с допълнения от около 3,5 млрд. лв. нови приходи, а разходите са намалени с още 3,5 млрд., така че да се получи заявеният от управляващата коалиция дефицит от 3%. Който да отговори Маастрихтските критерии и да позволи влизане в еврозоната при евентуалното изпълняване и на останалите критерии.
- Имаше много критики за събираемостта на приходите. Ще се справят ли приходните агенции?
- Това в немалка степен зависи от развитието на икономиката, т.е. ще последва ли България пътя на няколко страни от Европейския съюз, предимно Германия, която влиза в техническа рецесия в първите две тримесечия на 2023 г., или все пак ще успее да се реализира прогнозата за ръст, която беше заложена още от служебния кабинет. И на второ място дали, въпреки че сме взели същата прогноза, този бюджет ще може да изстиска допълнително 1,2 млрд. лева от бизнеса, от работещите, над това, което бяха заложили същите хора чисто технически като експерти в служебния кабинет. Аз имам съмнения и не виждам как с така предвидените мерки, които бяха обявени от министерство на финансите, да може да се реализира този допълнителен приход.
- Как гледате на идеите заплатите да се изплащат само по банков път и фирмите да се отчитат всеки месец за касови наличности? Ще изсветлят ли икономиката тези мерки?
- Тези мерки основно ще допринесат за допълнителна тежест върху бизнеса. Това са мерки, които дори да донесат до някакъв допълнителен приход в хазната, основният им ефект ще бъде да затруднят хората, които реално се занимават със създаването на доход, а именно малкия и средния бизнес. Твърде крути са мерките, предвидени по този начин и не виждам защо така поставената цел трябва да бъде преследвана с такъв тип нова административна тежест. Против тези мерки съм.
- А за тази екзотична идея - да не плащаме в ресторанта, ако не получим касова бележка? Възможно ли е изобщо това да се изпълни на практика?
- На мен ми изглежда по-скоро като начало на процес, който ще завърши със следващия бюджет, който ще се гласува само след няколко месеца. Именно в бюджет 2024 най-вероятно тази атака с бележките ще прерастне в това, че изключението, което съществува от времето на ковид пандемията за 9% ДДС за ресторантите, ще бъде премахнато. Т.е. това за го разглеждам като едно подготвяне на терена за следващия бюджет за тези допълнителни 200 милиона, които ще влязат евентуално във фиска, ако се премахне изключението за ДДС за ресторантите. Министър Василев започва малко по-дългосрочна игра с ресторантьорският бизнес, която ще се развие напълно в следващия бюджет.
- Виждаме, че започват и протести за вдигане на доходите. Има ли шанс чиновници, чиято заплата е близо до минималната, да получат увеличение, полицаи и пожарникари също?
- Според мен с този бюджет няма да получат увеличение, защото цената на това ще бъде твърде голяма от гледна точка на постигането на 3% дефицит. Това е основната цел на коалиционния кабинет и трябва да бъде изпълнена конкретно за 2023 г., защото дори и сега да не успеят, както се заканваха от министерство на финансите, да поискат извънреден конвергентен доклад за влизането на България в еврозоната, такъв редовен ще има догодина. Изключително важно е точно през 2023 да няма завишаване на 3-процентната граница на дефицита, така че ако има някакъв шанс за увеличаване на заплатите, това ще стане с бюджет 2024. Това е доста неприятно, защото от средата на 2021 година насам реалният доход вече е намалял с 1/3 и за тези хора е доста по-трудно да издържат на новите цени със заплати отпреди 1 или 2 години.
- А каква е цената на заложения 3% дефицит?
- На първо място цената е, че няма особени реформи в този бюджет, няма някакъв опит да се реши дългосрочният казус с пенсионната система. Няма големи идеи, които да са заложени в бюджета. Реформите се реализират, минавайки през бюджета, те се нуждаят от парите, които минават през този фискален план на правителството. Второто е това, което споменахме преди малко - тези групи в обществото, чиито доходи зависят от държавата, но не се получили индексация през изминалата година и дори по-назад. За тях това ще е най-голямата цен И третото, което може би е свързано с големия план на този бюджет - влизането в еврозоната. Забързването на мен ми се струва ненужно предвид и инфлацията в България, която продължава да е значително над границата за влизане в еврозоната. Плюс този драматизъм около референдума, който премина през всички възможни проверки, но накрая беше спрян от Народното събрание. Това внася допълнителен политически елемент във влизането в еврозоната, който на практика не е нужен.
България трябва да влезе в еврозоната тогава, когато е готова, когато е изпълнила критериите и когато има политическо съгласие в страната. Докато около 60% от българите са против, няма смисъл да се бърза и да се търси постигане точно през тази година бюджетен дефицит от 3%.
- Според Вас възможно ли е да се осъществи идеята на финансовия министър от новата година да плащаме едновременно в лева и в евро?
- Мисля, че това е много малко възможно да се получи. Има решение на Европейската централна банка от 2004 г. и мисля, че такова нещо не се разрешава от ЕЦБ. Всъщност това дори може да попречи на плана на страната за влизане в еврозоната. Да не говорим, че тези паралелни каси, които ще трябва да имат магазините и навсякъде, където пазаруваме, струват доста. И дори този предварителен предпериод на влизане в еврозоната, когато ще има паралелни счетоводства и каси, е доста кратък точно защото е скъпо да държиш цените и в двете валути едновременно.
- Как ще се развие икономическата ситуация до края на годината?
- Моето очакване е, че ние ще следваме развитието на стопанската ситуация в Европа, при нашите най-близки търговски партньори като Германия, например, където в момента се наблюдава забавяне и на индустриалните поръчки, и на общата активност в икономиката. Това ще видим и в България. Ще се движим около диапазон между 0% и 1% ръст, което, макар че не е рецесия, може да се определи като стагнация, тоест икономика, която почти не расте. Като в същото време трябва да имаме предвид, че имаме значителна инфлация - забавящата се икономика с по-ниска инфлация, но все още не такава, която отговаря на изискването за до 2%.
- Тази седмица излезе проучване, според което близо половината българи не могат да си позволят нормална храна и че голяма част от българите са около и под прага на бедност. Какви са основните мерки, които могат да бъдат предприети от държавата за справяне с този проблем?
- Има краткосрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните са свързани с индексирането на доходите спрямо инфлацията. Ако доходите не са индексирани с инфлацията - пенсии и заплата, ние реално обедняваме с много бърза скорост, докато има толкова висока инфлация. Вторият начин за решаване на този проблем е висок реален ръст на икономиката в близките години. За съжаление българската и европейската икономики вървят към стагнация, което означава, че не се очаква в близко бъдеще да имаме тези темпове на ръст, които да позволят и ръст на доходите. Ако търсим бързо решаване на казуса, то ще го намерим с възможността за индексиране на доходите. Както например става с пенсионните доходи по швейцарското правило. Но за частния сектор, който контролира доходите и заплатите в немалка част от икономиката, това не е възможно. Там вече трябва да имаме работещ бизнес, който да плаща заплати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
