Фермери искат мрежи над дърветата вместо да плащат за полици
Компания предлага оръдие с шокови вълни срещу градушките
Производители на праскови скочиха на родните застрахователи. "Предлагат ни се ниски оферти от много застрахователи, но когато настъпи застрахователното събитие, започват всякакви трикове, за да не платят", заяви Коста Петров, председател на сдружението на производителите на праскови "Българска праскова". „С една дума- застрахователите не са коректни. На практика застрахователният пазар у нас не съществува. Ние сме се отчаяли и смятаме, че е по-добре да рискуваме своята продукция, без да я застраховаме, отколкото да си имаме главоболия с нашите застрахователи", каза Петров. Той припомни, че в момента държавата отпуска пари на земеделските производители за застраховка. 65% от стойността на застраховката се плаща от държавата, а производителят дава останалите 35%. „Имаме предложение към държавата - тя да дава парите не за застраховки, а за специални защитни съоръжения с електромагнитни вълни. Това в повечето случаи са мрежи, които се поставят на дърветата за опазване на реколтата от градушка. Считам, че е по-добре за нас, производителите, 15 години да плащаме за противозащитна мрежа с електромагнитни вълни, вместо 15 години да изплащаме застраховки, които не могат да ни покрият щетите и ни създават само неприятности. По този начин ще се види пряк резултат при отглеждането на праскови. В момента, плащайки застраховки, държавата налива пари в каза без дъно", смята председателят на сдружение „Българска праскова".
„Това са пълни нелепости. Застраховката не може да се замени с нищо друго и доказателства за това има във всяка нормална държава по света", коментира пред „Стандарт" Венцислав Темелков, който е един от водещите застрахователи в Сливен. „На първо място трябва да се подчертае, че застраховката покрива щетите не само от градушките. А какво става, когато има слана и продукцията се унищожи? А когато падне проливен дъжд и това се случва седмици наред, както беше тази пролет? За всичко това се грижи застрахователят. Ние застраховаме срещу 5-6 вида щети. Не съм съгласен, че застрахователите използват трикове и не са коректни. Това просто не отговаря на истината, въпреки че не мога да говоря от името на всички колеги. Колкото до мрежите с електромагнитни вълни срещу градушки - трябва да се знае, че те все още са много скъпи. Кой производител може да си позволи мрежа, която струва около 4000 лв. за 1 декар? Освен това, те се използват при по-малки овошки. В момента предстои нещо ново, което една застрахователна компания ще предложи на производителите на селскостопанска продукция. Това е вид оръдие с шокови вълни, което покрива 800 декара площ. То успява да трансформира градушката в снежинки и по този начин плодът на стопаните остава невредим. Скоро ще направим предложение към всички производители да им дадем безвъзмездно подобно оръдие, което струва 90 000 лв., срещу застраховка", каза Венцислав Темелков.
Изкупуват десертните праскови по 50 ст./кг.
Между 50 ст. и 1 лев е изкупната цена на десертната праскова тази година. Това стана ясно по време на традиционния празник на прасковата в сливенското село Гавраилово, което се счита за център на долината на прасковите по поречието на р. Тунджа. В момента прасковите, които се добиват за преработка, могат да се намерят на цена от 15 до 25 ст. Те отиват основно в преработвателни предприятия в България и Гърция. Заради топлата зима и хладната пролет тази година добивът на праскови е по-слаб от традиционния. Затварянето на руския пазар оказа сериозно влияние в негативен план на българските производители на праскови. В момента износ се прави най-вече за Румъния.
Учителка с приз "златна ножица"
Учителка победи мъжете производители на праскови в традиционния вече конкурс, който се организира в рамките на празника "Златна праскова" в село Гавраилово. Тя се казва Марина Лесева и е от Сливен. На празника на прасковата Лесева беше отличена като производител с най-добра градина и получи "златна ножица". Наградата й връчи министърът на земеделието и храните Десислава Танева. „Не очаквах тази награда и съм приятно изненадана", каза Лесева пред „Стандарт". Тя обработва 20 декара праскови край сливенския квартал „Речица". „Стандарт" научи, че учителката е известна като перфекционист. Тя била от малкото производители на праскови, които пръскат дръвчетата и през зимата. Вече 10 години дамата успява успешно да съчетава учителската си професия с отглеждането на праскови.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
