Законите за банките са почти най-строгите в Европа, смята специалистът
София. Благодарение на валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка. До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие. Успешното прилагане на валутния борд от БНБ беше причина за това доверие.
Това заяви американският финансист професор Стив Ханке пред БНР. Бившият съветник на президента Петър Стоянов, е работил за въвеждането на валутния борд у нас и се смята за негов баща.
"Това става, впрочем в Емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление „Банков надзор". Това са две отделни независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ", категоричен бе той.
Той обясни, че преди около 1 година отново е прегледал внимателно законите за банковата регулация в България. "Тези закони са много добри – почти най-строгите в Европа. Но, в два отделни случая, предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че Ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията. Причината за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно", каза той.
На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори: Данните, за които знам, показват, че документацията е непълна. Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година.
Ханке не е убеден, че КТБ е твърде голяма, за да бъде допуснато да фалира, защото в нея са парите на много държавни институции и това ще навреди сериозно на цялата икономика. "Нямам категорично мнение, защото още не разполагаме с окончателния доклад на одиторите. Ако имах одита пред себе си, щях да съм по-конкретен. Но по принцип смятам, че обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари на заем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро. Повтарям, че не съм видял доклада на одиторите. Но мнението ми клони към това да се обяви ликвидация. Така ще платят собствениците и длъжниците, а с наличните активи ще се издължите на вложителите. Но не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира", обясни финансистът.
Ханке смята, че решението на сегашния президент Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор е „лоша идея". "Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво! На практика той заявява: „толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата", каза той.
"Съгласен съм, че на този етап не трябва да карат насила другите изрядни банки да внасят във фонда за гарантиране на депозитите. Не защото ще дестабилизира банковата система – това няма да стане! А защото така ще се попречи на банките да кредитират бизнеса точно, когато българската икономика е отслабена. Това би било лошо решение от икономическа гледна точка за растежа. Отново казвам – според мен първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ, отколкото да се търсят варианти как тя да се оздрави. Това не означава непременно, че депозитите на вложителите до 100 000 евро няма да се върнат. Може да се намерят достатъчно активи и средства в банката за да им се плати", обясни Ханке.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
