Две заплахи изправиха на нокти българите през миналата седмица. Първата от тях - опасността от хибридна война на Русия, беше озвучена от втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, ден след като се завърна от САЩ, където беше с българската делегация на традиционната Молитвена закуска на американския президент Доналд Тръмп. Според Цветанов опасността при нея е свързана с опорочаване на изборите, заради руска намеса в тях. Но ще засегне и дестабилизира цялото общество с фалшиви новини, измислени опорки и гигатнски манипулации.
Втората заплаха дойде отново от Америка, но бе изречена от шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Според нея световният растеж се пречупва заради четири "облака" и те може да докарат нова световна криза. Миналия месец МВФ вече преразгледа към понижение прогнозите си за растежа на световната икономика за тази година с 0,2 процентни пункта до 3,5 на сто.
Търговското напрежение, най-вече между САЩ и Китай, затягането на лихвите по заемите, неяснотите около Брекзит и забавянето на китайската икономика са главните фактори, които акумулират напрежение в глобалната икономика. Свидетели сме на световна икономика, чийто растеж е по-бавен от очакваното, изтъкна Лагард. Според нея търговското напрежение между Пекин и Вашингтон вече е започнало да се отразява на световната икономика. Нямаме никаква представа какво ще излезе, но това, което знаем, е че вече започва да има ефект върху търговията, лихвите по заемите и върху пазарите, заяви Лагард.
Тя вещае "ера на гнева" и изтъкна, че затягането на лихвите по кредитите става в момент, когато компаниите и домакинствата са натрупали "много тежки дългове". Когато има прекалено много облаци, необходима е светкавица, за да предизвика буря, предупреди Лагард, призовавайки правителствата да се подготвят за това и да избягват протекционизма.
Първото доказателство, че Брекзит вече влияе негативно на световната икономика дойде от Острова.
Британската икономика отчете най-ниския икономически ръст от шест години насам, съобщи АФП, позовавайки на официални данни. През изминалата година БВП на Обединеното кралство е отчел ръст от 1,4%, което обаче е спад в сравнение с 1,8 на сто през 2017 г. Данните на националната статистика също разкриват, че през последното тримесечие на 2018 г. икономиката на Великобритания се е разширила с едва 0,2%. През третото тримесечие Великобритания отчиташе ръст от 0,6%.
Регистриран е спад в секторите строителство, услуги и производство. За първи път от септември 2012 г. е отчетен толкова слаб растеж на икономиката. В същото време Английската банка намали прогнозата за икономическия ръст през тази година до 1,2 на сто от 1,7% заради забавянето на световната икономика и "мъглата около Брекзит"
Много от държавите вече обявиха мерки както срещу хибриднидната война и борбата с фалшиви новини, така и за защита срещу идващата криза.
Турция премахва ДДС за книги и печатни медии.
Президентът на Турция Реджеп Тайп Ердоган обяви, цитиран от Ройтерс, че ще бъде премахнат данъкът върху книгите и печатните медии в страната като целта е да се подкрепят издателите, пострадали от дигитализацията. Турция маха ДДС за книги, списания и вестници в регламент, който парламентът трябва до края на седмицатаа обсъди следващата седмица. Турците ще купуват книги, списания и вестници с нулев ДДС, ако са закупени директно от лицензиран издател или неговия уебсайта. На печатните медии и книгите, закупени от книжарници и други доставчици, данъкът ще е 8%.
Унгария пък предложи нови данъчни облекчения за многодетните майки.
Жените, които отглеждат 4 или повече деца, ще бъдат освободени от данък общ доход. Решението е на унгарския премиер Виктор Орбан, което обяви в годишното си обръщение към нацията, цитирано от "Гардиън". По думите му, тези мерки ще стимулират унгарските семейства, което е по-добре, отколкото да бъдат допускани и издържани имигранти от предимно мюсюлмански държави.
Годишната реч на американския президент Донал Тръмп също изобилстваше от мерки за защита на икономиката. Тръмп отчете, че икономическият растеж за последните 2 години е около 3,9-4%. А за всичките 8 години на Обама той е бил под 2 процента. Голямата заслуга на американския държавен глава е, че САЩ успя да върне голяма част от производството в страната, което със сигурност ще намали негативния ефект от спад в световната икономика.
Не случайно коментаторите засилиха похвалите за Тръмп: той се оказа единствения президент на САЩ, който не се страхува от Китай, накара ги да седнат на масата за преговори и вкара стотици милиони долари в САЩ.
Основна тема пред Тръмп в близкото бъдеще очевидно ще е стената с Мексико. Причината е ясна - само от началото на тази година 18 хиляди нелегални мигранти са влезли в САЩ и те струват на американската хазна милиони долара.
Протекционистичната политика на Тръмп макар да не е одобрявана от МВФ, засега изстрелва най-голямата икономика напред, отваря нови работни места и се аплодира както от американците, така и от акулите на Уолстрийт.
За разлика от тях, банкерите на Стария континет са далеч по-притеснени.
Централните банки ще направят известна пауза в паричната си политика, но това може да доведе до негативен резултат – Европейската централна банка (ЕЦБ) дори няма да напусне негативна територия, ако не започне да увеличава лихвите през тази година.
Този коментар направи Аксел Вебер, председател на швейцарската UBS Group AG, в интервю за Bloomberg. От банката все още считат, че към края на годината ЕЦБ може да повиши лихвите с 20 базисни пункта. Но при разочароващите данни от еврозоната, Франция и Германия, все повече анализатори очакват банката да отложи повишението на лихвите за следващата година.
Според банкера в структурно отношение, докато страните се възстановяваха от финансовата криза, лихвените проценти са били много ниски за твърде дълъг период в страните от Западна Европа.
Мисля, че лихвите, поне през по-голямата част от последните 5 години, бяха прекалено ниски за икономическата среда, в която се намираме. Но е вярно и че централните банки изчакаха прекалено дълго, преди да повишат лихвите, защото не нагаждаха паричната политика към очакваното състояние на икономиката и възстановяването на растежа, а по-скоро действаха като застрахователна полица и искаха да намалят всички остатъчни рискове. Ето защо банките задържаха лихвите ниски, за да премахнат рисковете за икономиката, а реалностите вече са други, каза банкерът.
По всичко личи, че светът се стяга за нов труден период, а пазарите вече отчитат сериозно поскъпване на златото.
Готова ли е България за буря?
Макроикономическите показатели показват забавяне на ръста, който сигурно ще е в рамките на 3,2 процента. Този ръст няма да ни сложи в челните места на страните от Централна и Източна Европа, но няма да ни избута и много назад.
Проблемът в България е, че ръста идва най-вече от увеличено потребление заради високата инфлация миналата година, а не от увеличени инвестиции. Ниският размер на външния дълг спрямо БВП, солидният бюджетен излишък и рекордно ниската безработица остават буфери на страната при евентуална икономичека буря.
Въпреки това очакванията на родните банкери за вдигане на лихвите до края на годината, както и двойните избори, които изключват реформи през годината, няма как да доведат до съществено повишаване на доходите преди евентуална криза.
В същото време лавината от фалшиви новини води не само до политически трусове, но и до нестабилност на икономиката и отлив на инвеститори. Затова и вероятността за хибридна война и нова криза са еднакво заплашителни. В случая, по-малко зло няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
