Даже годжи бери по 50 лв. свършва бързо на фермерския пазар
Каквото произведем, веднага го продаваме и даже не достига. Клиентите ни познават и търсят най-вече родопския картоф и боба", казва Цветана Димитрова от натурално стопанство "Осина". В августовския пек на нарочния фермерски пазар в столичния квартал "Иван Вазов" тя е подредила още пресни боровинки, кромид, оцет от диви ябълки, брашно от сушени манатарки, сиропи от бъз, мента, маточина и вишни, пълна кошница с билки и чайове. В сатовчанското село Осина със семейството си и няколко работници
обработва дребни парцелчета, общо 15 дка, разхвърляни на 14 места
Цветана е строителен инженер и след като се пенсионира, започва да се занимава с производство на чисти храни. Посещава три курса по биодинамично земеделие и започва да отглежда реколтата с ефективни микроорганизми без каквато и да е химия. "Използваме щамове полезни бактерии - в тях се потапя разсадът и се пръскат нивите трикратно - ефектът е отличен", допълва тя. Цветана отглежда само стари български сортове картофи и боб, не сее нищо чуждоземно.
Преди 4 години тя се присъединява към "Хранкооп" - обединение на биоземеделци в цялата страна, което следва практиката на солидарното земеделие. Кооперативът обхваща над 120 земеделци и вече присъства осезаемо на три пазара в София, а също и в Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Сдружените земеделци си помагат в намирането на клиенти и доставката на стоки, технологии и опит. "Откакто членувам, не купувам нищо от магазина - само от колеги. Вече съм извън матрицата", отбелязва Димитрова.
По думите й в София напоследък лавинообразно нараства търсенето на родни храни, произведени без химически торове и препарати за растителна защита. Цените на фермерския пазар са малко по-скъпи от тържищата в крайните квартали, но напълно достъпни. "Селяните от Осина научиха за фермерския пазар от телевизията и дойдоха да ме питат какво трябва да направят, за да започнат и те да произвеждат биохрани", посочва Цветана.
Нейното семейство изкарва достатъчно прихода, за да не се вълнува от евросубсидиите. "Имам голямо недоверие към европрограмите. Там има изисквания за увеличаване на насажденията, а при нас в Родопите това е невъзможно, тъй като обработваемите площи са оскъдни", смята фермерката. Според нея у нас биоземеделие може да се практикува само в планинските райони. В равнините, където от десетилетия върви промишлено земеделие, почвите са трайно замърсени с пестициди и изкуствени торове. Цветана е оптимист за бъдещето на чистите храни. Пред очите й
все повече младежи, и то висшисти, запретват ръкави и се захващат да обработват земята
на село. На съседната сергия с яркия си цвят примамват плодчета годжи бери. Плодът е най-горещият хит сред любителите на здравословното хранене, защото се слави с безценни лечебни свойства. Годжи бери прочиства организма, снабдява го с нужните биологично активни вещества и го въвежда в режим на самоизцеление, разказва Димитър Найденов, който от няколко години е сертифициран производител на червения плод. Стопанството му е в прочутото предимно със зелето си село Петърч. На сергията му освен годжи бери има изобилие от свежи зеленчуци, както и ментов сироп. С отглеждането на модното растение Димитър се е захванал преди 4 г. съвсем случайно. "В началото насадих 6 сорта годжи бери. От тях само 1 излезе подходящ. Но направихме био химични изследвания и лабораторните резултати показаха, че моето е по-добро дори от китайското годжи бери", хвали се Димитър. Доцентът, провел изследването му, казал, че това се дължи на уникалната ни природа. Оказва се, че условията за развитие на годжи бери у нас са по-добри от тези навсякъде по света. Цената за кило от тази суперхрана е 50 лв. За целебен ефект обаче са ни нужни само по 20 г дневно. "Не се гледа трудно, вирее на всякакви почви, приспособява се и не изисква кой знае каква агротехника", разказва Димитър. "Клиентите знаят, че продукцията е качествена и чиста, бързо се разграбва", хвали се Димитър. Той продава на всички фермерски пазари в София и е убеден, че екологично чистите храни у нас имат бъдеще, защото хората са зажаднели за тях. Според Димитър трудностите в неговия бизнес са предимно свързани с липсата на работна ръка. Затова в стопанството на Митко е ангажирано цялото семейство. "Днешните млади предпочитат да ходят по кафетата, вместо да се трудят", изказва съжаление земеделецът. Друга пречка пред биоземеделците у нас били скъпите такси по сертифицирането на продукцията. Най-големият проблем обаче според Димитър е, че той и колегите му не успяват да реализират продукцията си на достатъчно добра цена. "Биоземеделието е по-трудоемко, не се използват пестициди, копае се и се плеви на ръка, ръчният труд е огромен. Лошото е, че на борсата никой не се интересува дали е био или не. Търси се ниската цена и не можем да реализираме продукцията си на цена, която да си заслужава", оплаква се Димитър.
Биволско сирене за 15 лв. за килограм и кисело мляко за 3 лв. кофичката се предлага на сергията на младия фермер Александър Крумов. 25-годишният младеж е от село Ковачица, община Лом. Семейството му от 6 години се занимава главно с отглеждането на биволи. "Имаме 32 дойни биволици, а заедно с малките са общо 50 животни. В стопанството имаме също овце и кози", разказва Александър. Той не е кандидатствал по мярка "Млад фермер", защото стопанството било на името на баща му, но пък се надява за субсидия по програма "Агроекология и климат", защото биволите са защитен у нас вид. "Когато купихме биволите навремето, цената им бе 1500-1600 лв., а сега няма под 2500 лв. У нас в сравнение с предишни години те са значително намалели, а и доста от животните бяха изкупени за износ към Италия. Там се харчат по 6000 лв.", разказва младият фермер. Продукцията си стопаните реализират предимно на фермерски пазари и в Ломския край. "Млякото е достатъчно малко, за да го пласираме без проблем. Хората харесват продуктите ни и ни търсят сами", посочва Александър.
Натурално тържище и в Младост 1
От 7-ми август фермерски пазар "Хранкооп" има вече и в столичния квартал "Младост 1". Всеки петък от 16 ч до 20 ч желаещите да закупят свежи плодове, зеленчуци, био кисело мляко, сирене, билки, мед, тахан, ментов сироп и още много други вкуснотии директно от производителите могат да го сторят. Неустоимо изкушение за прохлада в летните жеги за всички гости на фермерския пазар е меденият сладолед. Тайните съставки на ръчно приготвения десерт са цедено кисело мляко, мед, сметана, ванилия орехи и стафиди. Консерванти, оцветители и подобрители в този сладолед няма. Друга сладка примамка за любителите на здравословното хранене е суровият веган шоколад без глутен. Той е направен от сурови какаови зърна, фурми, петмез от грозде, сурови ядки и ванилия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
