Сметките на бизнеса за ток падат до 15%

Сметките на бизнеса за ток падат до 15% | StandartNews.com

Малките фирми ще продължат масово да излизат на свободния пазар и след промяната на цените на електроенергията от 1 юли. Това коментира за "Стандарт" Павлин Павлов, търговски директор на "Синергон Енерджи". Компанията е един от големите лицензирани търговци на електрическа енергия на свободния пазар и координатор на стандартна балансираща група. Излизането на фирмите ще продължи не само заради по-ниската цена на електроенергията на свободния пазар, а и защото свободният пазар дава по-голяма сигурност от регулирания, обясни Павлов. Причината за това е, че като сключим договор с клиент, му гарантираме цена за активната електроенергия поне за година, а нерядко дори и за две години напред, което е голям плюс за фирмите, обясни Павлин Павлов. И за сравнение припомни, че по закон КЕВР вече може на всеки 3 месеца да променя цената на електроенергията. Разбира се, КЕВР определя и размера на мрежовите съставки (цените за достъп и пренос), но те съставляват около 20% от крайната цена на тока, така че фирмите имат договори за останалите 80%, което им гарантира дългосрочна сигурност.

С цените на електроенергията, които КЕВР утвърди на 30 юни, смятам, че малките фирми ще продължат да излизат със същия темп от регулирания на свободния пазар, заяви Павлов. Убеден съм в това, тъй като, въпреки че КЕВР намали цените на електроенергията за малките фирми, те все още остават доста по-високи от пазарните, допълни той. Всичко, разбира се, зависи от типа потребление, но клиентите с предимно дневно потребление със сигурност ще получат до 15% намаление на стойността на месечната си фактура, ако сега излязат на свободния пазар, категоричен е Павлов. Затова свободният пазар ще продължава да се развива със същите темпове, както и досега.

С решението на КЕВР от 30 юни стана ясно, че и след 1 юли стопанските потребители продължават да субсидират битовите. Хубавото е, че вече се направи една крачка в посока намаляване на това кръстосано субсидиране на цената на тока за бита, но и след 1 юли тя си остава под себестойност. Затова пазарната логика е цената на електроенергията за бита да се вдига до изравняването й с пазарната - така, както е в Чехия, Германия, Италия и в останалите страни от ЕС. Там битовите потребители плащат с около 20-30% по-високи цени, тъй като с това се стимулира прилагането на енергоефективно потребление. А у нас хората се връщат от работа и веднага пускат пералните докато вечерят, в периода 19-21 часа, когато е най-скъпата пикова енергия. Затова смятам, че трябва да се върви към монтиране на тритарифни електромери, които освен дневна и нощна отчитат и пиковата енергия, коментира Павлов.
Заради всичко това, и с новите цени на тока от 1 юли битовите потребители нямат изгода да излизат на свободния пазар.

Енергийната борса е непредсказуема

Нашата Българска независима енергийна борса (БНЕБ) е много непредсказуема, коментира търговският директор на "Синергон Енерджи" Павлин Павлов. Имаше дори и парадокси, когато пиковата енергия беше по-евтина от базовата, посочи той. Това е така, тъй като за момента само държавни фирми от БЕХ предлагат енергия на борсата - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2", обясни Павлов. НЕК, който също има право да продава тока от ВЕЦ-овете си, все още не е започнал да предлага на БНЕБ, каза Павлов.

На 1 юли базовата цена на БНЕБ, където се търгува между 4% и 5% от общото количество електроенергия на нашия пазар, беше 82,43 лв./МВтч, пиковата енергия - 88,49 лв./МВтч, като имаше и средни цени от 109 лв./МВтчас.

Най-ниската постигната цена за 5 юли например беше за доставка за 5 часа - 44,1 лв., а най-високата беше за 21 часа - 91,77 лв./МВтчас.

Въпреки обещанията от 1 юли не стартира платформата на БНЕБ за сключване на двустранни дългосрочни договори, припомни Павлин Павлов. С цел повишаване прозрачността на пазара е добре платформата по-скоро да стартира, но ако не се задължат всички да сключват дългосрочните си договори на нея, ефектът ще бъде нулев, обясни той. "Смятам, че трябва и у нас както е в Румъния централите и фирмите да се задължат да сключват дългосрочните си договори на борсата. Въпреки това смятам, че винаги ще си останат и дългосрочни договори с отделни крайни клиенти, които ще се сключват извън БНЕБ, като например някои от договорите на АЕЦ с крайни клиенти", заяви Павлин Павлов. Според него БНЕБ ще стане истинска съвременна енергийна борса едва след 1 януари 2017 г., когато стартира и платформата за търговия в рамките на деня (intraday trading).

Със стартирането на БНЕБ и разширяването на свободния пазар виждаме една добра тенденция, която се надяваме да се запази и занапред, за да има конкуренция, от която да печелят крайните клиенти, заяви Павлин Павлов.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай