Служебният кабинет е изчислил как може да се намали дупката в хазната на 3%. Но това изисква много болезнени мерки.
Според сега предложения проект от служебния министър на финансите Росица Велкова, бюджетния дефицит е от 6,4 на сто по консолидираната фискална програма, която включва държавния бюджет и този на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът за 2023 г. е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите.
Тези данни са заложени и в Средносрочната макроикономическа прогноза, посочва БТА.
От МФ определят това като "значително влошаване" на бюджетното салдо, което се дължи на "влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите".
Това е резултат от политически решения и приети законодателни промени от последните Народни събрания, свързани с промени в данъчното законодателство относно въвеждане на данъчни облекчения и на намалени данъчни ставки с отрицателно отражение върху бюджетните приходи, увеличение на разходи с постоянен характер (като например пенсии, социални разходи и възнаграждения), както и нереализирани европейски и национални инвестиционни програми, допълват от министерството оглавявано от Росица Велкова.
Бюджетният дефицит ще остане на равнище над 3 на сто и през 2024 и 2025 г., прогнозират от МФ. За следващата година се очаква негативната разлика между приходите и разходите в държавната хазна да достигне 5,2 процента от БВП, а през 2025 г. - 4,6 процента от БВП.
В тази връзка Министерството на финансите допуска в своята Средносрочна макроикономическа прогноза вероятност Данъкът върху добавената стойност /ДДС/ да се увеличи от 20 на 22 на сто, а корпоративният данък - да нарасне от 10 на 15 на сто.
Уточнението тук е, че тези мерки не са заложени в законодателната рамка на бюджета, но са част от Средносрочната макроикономическа прогноза.
Освен това се посочва вероятност данъкът, плащан от едноличните търговци, да се увеличи от 15 на 20 на сто.
Според МФ увеличено ДДС би внесло в хазната допълнително 1,63 млрд. лв., от увеличените корпоративни данъци пък се очакват допълнителни постъпления в размер на 2,3 млрд. лв.
От министерството допълват, че заради намалените ставки за ДДС на хляба, книгите, бебешките стоки, парното и природния газ, ресторантьорството и кетъринг услугите хазната може да загуби тази година 503 млн. лв.
Очаква се след прибирането на 100 процента от дивидента на държавните предприятия в хазната да постъпят 1,7 млрд. лв.
От МФ посочват, че ако пенсиите от първи юли не се увеличат, това ще спести на бюджета 1,14 мрлд. лв.
Кое е по-малкото зло - по-високи данъци или огромна дупка в хазната?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
