Седмица след като папа Франциск посети Раковски, градчето отново може да роди световна новина. Най-големият производител на автомобили Volkswagen Group е на крачка да избере именно терен край "крепостта на яката вяра" за бъдещия си завод. Става въпрос за "Индустриална зона Раковски", която е част от
"Тракия икономическа зона". Нужните за проекта около 4000 декара се намират до село Калековец, разположено между Пловдив и Раковски.
Почти едновременно с папата у нас е била и делегация на Фолксваген. Тя се е запознала на място и е огледала от въздуха площадката, за което съобщи и премиерът Бойко Борисов, но без да назовава името на компанията.
Окончателното решение къде да бъде новият завод на VW, в който ще бъдат вложени 1,4 млрд. евро, ще се вземе на 14 май. Бордът на директорите на автогиганта трябва да избере между Раковски и турския град Измир. Засега везните клонят към България, твърдят запознати с хода на преговорите.
Новият завод на VW, който трябва да бъде отворен до 2022 г., ще произвежда моделите "Шкода" и "Сеат". Плановете са от конвейра да слизат по 1 000 коли на ден.
България в топ 10 на производителите на автомобили на Европа? В момента това звучи като абсурд или блян. Но може да стане реалност само след три години. Тогава трябва да отвори врати новият завод в Източна Европа на най-големия производител на коли в света - Volkswagen Group, под чиято шапка са Volkswagen, Audi, Skoda, SЕАТ и още няколко марки.
За намерението на концерна да премести част от производството в страна с по-евтина работна ръка се разбра още в края на 2018 г.
Стратегията на Volkswagen предвижда преминаване към производство на все повече електромобили, които ще се правят в заводите в Емден и Хановер. Съответно чешкото предприятие на концерна в Касини да поеме сглобяването на Volkswagen Passat, Skoda Superb и Kodiaq.
За бъдещия завод се предвижда в началото да прави Skoda Karoq и Seat Ateca, а след това и бъдещите електрически кросоувъри на двете марки.
Заради внушителния размер на бъдещата инвестиция от 1,4 млрд. евро и 5 000 работни места плюс над 600 инженери тръгна яростна битка кой да стане домакин на завода.
Като претенденти се спрягаха Румъния, Сърбия, Турция и България.
Въпросът беше не само за най-подходящия терен, но и каква държавна помощ може да получи инвеститорът.
Дълго време за най-приемлива локация у нас се сочеше терена на бившия металургичен комбинат "Кремиковци". Дори се появиха твърдения, че до там може да се закара столичното метро и да се построи нов път.
В крайна сметка обаче Volkswagen Group са предпочели като най-подходящ терен у нас Индустриална зона Раковски", която е част от "Тракия икономическа зона", заявиха пред "Стандарт" запознати с хода на преговорите.
Нужните за проекта около 4000 декара се намират до село Калековец, разположено между Пловдив и Раковски.
Цяла делегация на Volkswagen Group е била у нас
в последните дни, за да проучи всички детайли около бъдещия проект.
Дали птичето ще кацне на българското рамо обаче ще стане ясно най-рано другата седмица. За 14 май е планирано заседание на акционерите в автомобилния гигант във Волфсбург, Долна Саксония. Именно тогава трябва да бъде направен и окончателният избор.
Големият конкурент на Раковски е турският град Измир, трети по големина след Истанбул и Анкара.
В южната ни съседка има 13 автозавода, а един от най-големите е именно край Измир и в него се произвеждат камиони и автобуси.
Преди време президентът Реджеп Ердоган обяви, че до 2021 г. страната му трябва да произвежда собствен модел автомобил.
Ако България успее да се пребори за новия завод на Фолксваген, това директно ще изстреля страната ни в Топ 10 на производителите на коли в Европа. Планираните мощности на бъдещото предприятие предвиждат за година да произвежда 350 -360 хиляди машини. Толкова се правят досега
в чешкия завод в Касини.
Земята в индустриална зона "Раковски" е собственост на "Сиенит холдинг", който разработва петте индустриални зони около Пловдив. Компанията има опит в работата с много инвеститори в района, включително и доставчици за автомобилната индустрия.
Инфраструктурно предимство на терена в Калековец е, че е напълно чист за строителство. Той има достъп до магистрала, но ще има нужда от инвестиции за покриване на изискваните два четирилентови пътя, две захранвания с ток, газ и вода и жп достъп (за да може да продължи работа при авария).
Влизането в индустриална зона "Раковски" на гигант като Фолксваген ще се отрази и на останалите десетки големи производители наоколо, коментират експерти. Това означава вдигане на заплащането и още по-ожесточена конкуренция за кадри в автомобилната индустрия, коментират отсега експерти.
Бъдещият завод на Фолксваген пък ще върне самочувствието на Пловдив като пионер в автомобилната ни индустрия. Именно под тепетата през 60-те години на миналия век започват да правят леките коли "Булгаррено".
Премиерът няколко пъти
намекна за инвестицията
Премиерът Бойко Борисов няколко пъти намекна, че Фолксваген най-вероятно ще изберат именно България за новия си завод в Източна Европа. За първи път това стана при представянето на листата на ГЕРБ и СДС за евровота. Борисов обаче се застрахова, че не иска да вдига шум предварително, както направи сръбският президент Александър Вучич, разтръбил как страната му предлага най-добри условия за VW.
„Трябва да си мълчим, за да може да се случат нещата". Така Борисов отговори на въпрос за чаканата инвестиция на Фолксваген, когато инспектира Раковски преди визитата на Франциск.
Следващият намек, че работата се пече беше на Гергьовден. Тогава премиерът дойде под тепетата заради казуса с парка в квартал Кършияка.
Борисов заяви, че е на посещение в Пловдив не само, за да се срещне и успокои протестиращите, но и заради много важен проект. Той беше придружаван от финансовия министър Владислав Горанов и вицепремиера Томислав Дончев. После подметна, че ако този проект стане, ще идва доста често в Пловдив.
Нов сигнал Борисов даде в сряда, когато участва в предаването „Лице в лице” по Би Ти Ви.
Той обясни, че бордът на директорите на няколко от най-големите компании в Европа е бил в България през последните дни, като делегацията е огледала от въздуха площадката, където се обмисля многомилиардна инвестиция.
„Тези, които дойдоха с частен самолет, искаха да облетят целия район, където вероятно би била инвестицията им – да видят съседите, да видят комуникациите, да видят града”, обясни премиерът, но пак не каза името на чуждестранния инвеститор.
Ще имаме повече
от един автозавод
Архитект Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив Клъстер България" /АКБ/
Ние от АКБ сме работили над 10 години, за да бъде забелязана България. И съм уверен, че ще имаме повече от един завод за автомобили през следващите години. Ефектът върху икономиката ще бъде много голям. Но хората от бизнеса не обичат да говорят прибързано, а ще коментират когато има конкретни резултати
Концернът има дълъг
списък от условия
От Volkswagen имат много конкретни изисквания, на които трябва да отговаря терена за бъдещия завод. На първо място става въпрос за огромна площ - около 4000 декара. Обектът трябва да има достъп до индустриално електричество с голям капацитет (поне 20 МW), газопреносна мрежа, водоснабдяване, магистрала, близост до летище, ЖП-транспорт, определeни екоизисквания и др. Заводът ще отговаря на последните изисквания в индустрията и ще включва халета за отделните дейности - поточни линии, боядисване, металообработка, тоест целият процес по подготовката, изпитанията, сглобяването и складирането на готовите автомобили.
От Volkswagen преценяват и каква държавна помощ ще получат от всяко правителство и каква е наличната работна ръка в областта на планирания завод.
Хитлер нарежда да се
направи кола за народа
Историята на концерна „Фолксваген“ започва през есента на 1933 г. в една от залите на хотел „Кайзерхоф“ в Берлин. Тогава Адолф Хитлер нарежда на Якоб Верлин, представител на Даймлер-Бенц, и Фердинанд Порше да създадат кола за народа. Става въпрос за здрав, сигурен автомобил, струващ не повече от 1000 райхсмарки.
Освен това, автомобилът трябва да се произвежда в нов завод, олицетворяващ „нова Германия“. На лист хартия той нахвърля скица, означава основните точки от програмата и пита за името на конструктора, който ще носи отговорността за изпълнението на правителственото задание. Якоб Верлин предлага кандидатурата на Фердинанд Порше.
Наричат бъдещия автомобил „Фолкс-Ваген“ („народен автомобил“).
На 17 януари 1934 г. Фердинанд Порше изпраща чертежите на прототипа на народния автомобил, създаден на базата на разработения по-рано Porsche Typ 60, в Райхсканцеларията на Германия.
Брежнев и араби слагат
кръст на "Булгаррено"
Историята на българското автомобилостроене е пълна с куриози и любопитни факти. В годините на соца със заводи за коли се гордеят Ловеч и Пловдив. Под тепетата са с едни гърди напред, защото през 1965 г. по силата на договор с Рено започва производството на Renault 8 – “Булгаррено”.
Първите 4000 автомобила с родната марка са със средна цена 1500 долара.
До пазарите стига и другият още по-авангарден модел –„Булгаррено Алпин” 110. Уникален за времето си автомобил, изпреварил конкурентите си с години в перфектна комбинация от цена, дизайн, динамика и разход.
Сериозна част от колите се продават и в чужбина – в тогавашна Югославия, Австрия, в доста страни от Близкия Изток.
Именно с износ в арабския свят се свързва и една от версиите за спирането на обещаващото производство. По силата на сключен договор за едно от емирствата заминава доставка на "Булгаррено". Арабите обаче с гняв и изумление откриват, че колите нямат климатик. Това ги прави напълно безполезни за зверските жеги. Вбесени те вдигат скандал на централата на Рено във Франция.
Всъщност гафът е неизбежен, защото България купува лиценз за максимално опростен вариант, който да е по джоба на купувачите от соцлагера.
След скандала обаче от Рено прекратяват договора, което слага край и на автомобилния завод под тепетата.
Другата версия за края на "Булгаррено" е свързана с Големия брат. През 1970 г. в московския парк "Соколники" се провежда изложба на постиженията на съветската икономика. Там са представени три чисто нови коли "Булгаррено".
Посетителите са във възторг от тях, харесват ги много повече дори от новите "Жигули", чието производство по лиценз на "Фиат" в СССР току що е започнало.
Според легендата съветският лидер Леонид Брежнев се спрял пред БГ возилата, смръщил прочутите си вежди и отсякъл: "Това е добре, но защо трябва да дразним с подобни неща съветските хора". Малко по-късно производството на "Булгаррено" спира завинаги, а заводът в Пловдив – разтурен. По-късно е преборудван в сервиз.
Почти по същото време, през 1967 г. в Ловеч, стартира сглобяването на първите 18 броя италиански автомобила „Fiat 850”. Неофициално те са наречени „Пирин”, въпреки че марката не става популярна. Последният автомобил по споразумението с италианския концерн напуска монтажната линия на завода в Ловеч през 1971 г. Производството обаче продължава – този път на съветските леки автомобили „Москвич”. Съгласно икономическа спогодба между България и СССР, у нас се произвеждат няколко модела от съветската марка, като производството им прогресивно нараства. Така за 23 г. от поточната линия на автомобилното предприятие в Ловеч са слезли повече от 300 хиляди москвича. Инженерите от завода се амбицират и започват производство на собствен прототип с марката „Балкан”, базиран на „Москвич” и „Volkswagen”.
Опити да правим наши коли има и в зората на демокрацията. През 1996 г. британската компания „Rover” започва да сглобява модела „Maestro” в Варна. От конвейера слизат около 3000 броя, след което англичаните се отказват. Причината е, че този модел е морално остарял и се проваля на пазара.
Последният напън е през 2012 г., когато отваря врати заводът на “Литекс Моторс” до село Баховица. В него се сглобяват автомобили от китайската марка Great Wall. От поточната линия слизат компактният Voleex C10, високопроходимият Hover H5 и пикапът Steed.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
