Надявам се да няма увеличение на данъците
Внасянето на работна ръка от трети страни спешно трябва да спре, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Стоян Панчев, макроикономист, председател на Българско либертарианско общество, икономист в ЕКИП и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
- Г-н Панчев, служебният министър на финансите очерта апокалиптична картина с бюджета за 2025 г. Ако се приемат всички искания за увеличения на заплати и помощи, дупката в хазната се очертава около 12 млрд. лева, или 8% дефицит. Какво, според Вас, трябва да се направи, за да не се допусне такъв дефицит?
- За съжаление финансовият министър не описа достатъчно ясно ситуацията. След пълния с недомлъвки брифинг наблюдателите трябваше сами да сглобим нещо, вероятно наподобяващо картината в публичните финанси на страната.
Що се отнася до самия дефицит, като начало, за да не се допусне такъв, не трябваше да се раздуват разходите в последните три-четири години до нивото, в което са в момента. Не трябваше да се натиска изкуствено дефицитът, за да бъде изпълнен маахстриктският критерий и да се отлагат разходи напред във времето. На сегашния етап трябва да се мисли за дългосрочна консолидация чрез намаляване на разходите и затваряне на дупките в данъчната система.
- Ще имат ли воля политиците да се откажат от някои обещания и къде могат да се намерят резерви по отношение на разходите?
- Не мисля, че краткосрочно ще могат да се откажат от обещанията или дори от вече разписаните в законодателството увеличения на разходите. Виждате, че имаме избори на всеки три месеца, невъзможно е да видим сериозна фискална политика от партии, очакващи да се състезават пред урните след няколко месеца. Шансът е да се мисли дългосрочно като на този етап се откажем от 3-те процента таван на дефицита. Трябва да спомена, че е напълно реалистично отново да видим орязване на капиталовата програма в бюджета. Тоест, много ниски публични инвестиции за 2025 г.
- Как могат да се увеличат приходите?
- Не мисля, че трябва да се увеличават отвъд естествения ръст на икономиката, който така или иначе води до по-високи приходи. Единствено може да се премахнат някои данъчни изключения като тези за ДДС на ресторантите - това ще донесе около 500 млн. лв. допълнителни приходи веднага. Министърът говореше за средства по Плана за възстановяване и устойчивост и други евросредства. Но там има определено сериозни пречки на този етап. Не не съм сигурен колко ще може да дойде в бюджета по тези пера.
- Да очакваме ли вдигане на данъци - ДДС, корпоративен данък, дори промяна на плоския данък?
- Надявам се да не видим увеличение на данъците. На първо място ще е дълбоко непопулярно, особено преди нови избори, каквито се очакват. На второ място, ще доведе до намаляване на реални доходи, до инфлация, до спад в конкурентоспособността на икономиката ни. Генерално лошо решение е да вървим към по-високи налози, особено когато европейската икономика се забавя.
Да не забравяме, че миналата година бяха увеличени данъците на големите международни компании от 10% на 15%. Ние в ЕКИП направихме специално проучване по въпроса, което показа, че България е единствената страна в Европа, която не е приела всички изключения, които дават допълнителен въздух за нашите фирми.
- Никой не споменава изсветляването на сивата икономика като източник на приходи. Няма ли все още големи резерви там?
- Наистина, според различни проучвания около 30% от стопанството в страната е в т.нар. сив сектор. През последните години бяха направени определени промени в технологията за събиране на данъци от страна на НАП, което значително ограничи популярни в миналото практики за избягване плащането на данъците. Не съм сигурен колко още може да се направи в тази посока обаче. Важно е да отбележим, че ако видим увеличение на някои данъци, ще последва нарушаване на т.нар. лаферово равновесие. Тоест много хора ще започнат да крият данъци, защото ставката е станала твърде висока. Плоският данък е с размер 10%, защото по-висок размер стимулира по-заможните да крият или местят в чужбина своите средства.
- За някои чужди компании България вече не е привлекателна заради евтина работна ръка. Откъде могат да дойдат предприемачи и нужни ли са нови стимули за насърчаване на инвестициите?
- Нужни са стимули за насърчаване на инвестициите, но трябва да имаме предвид, че тенденцията от 2008 г. насам е те да спадат структурно и то не само в България. За да разберем как точно е добре да стимулираме инвестициите, първо е важно да се ориентираме какво става на световните пазари и на база на наученото за тях да изградим своя стратегия. Няма да са достатъчни индустриални паркове или данъчни отстъпки без стратегически поглед.
- Голяма част от бизнеса е против увеличението на минималната заплата. Не е ли това стимул за вдигането и на другите заплати?
- Аз също не съм почитател на административното увеличение (или намаление чрез данъци) на доходите в частния сектор. Т.е., съгласен съм с бизнеса в най-общи рамки, но искам да използвам въпроса, за да предупредя за изключително вредната нова практика на много български работодатели - а именно - да внасят работници от третия свят. Директно да подбиват цената на труда на българските работници. Тоест, използва се миграция, за да се създава натиск надолу на заплатите у нас. Практика, която спешно трябва да се спре.
- Уместно ли е да се теглят нови и нови дългове, за да се спазят обещанията за повишаване на заплати и помощи? Все пак нивото на дълга на България е най-ниското в ЕС като съотношение към БВП, според последните данни на Евростат.
- Ниският дълг у нас се дължи на ограниченията, заложени от валутния борд. Точно сега сме във фазата да видим как те биха проработили, за да се овладее дефицитът в бюджета. Иначе дългът е функция точно на дефицита, съответно за предстоящия голям дефицит ще трябва да се вземе повече дълг. Въпросът е дългосрочно да бъде овладяна дупката във фиска. Важна е траекторията отвъд 2025 г., не един конкретен бюджет.
- След като инфлацията намалява и все повече се доближава до маахстритските критерии, има ли опасност дефицитът да ни "спъне" за еврото?
- Немалка част от проблемите в бюджета се дължат на прибързаното желание за влизане в еврозоната. В последните години нашите политици отчаяно искаха да премахнат лева и Валутния борд и отлагаха разходи и трудни решения за бюджета. Нямаме причина да бързаме за въвеждане на еврото, преждевременното членство е вредно и води до задлъжняване и инфлация. Т.е., ако има спънка, то тя ще е полезна.
- А има ли опасност отново да завършим годината без приет бюджет?
- До съвсем скоро щях да ви отговоря, че не виждам опасност, но в последната седмица точно такива слухове се носят. Служебният министър може да не иска да внесе бюджет нито с дефицит над 3%, нито с увеличени данъци, съответно да се измести гласуването за след Нова година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
