Наивно е някой да се надява, че лошото дете на родната политика може да се озове зад решетките
И това Народно събрание съблече депутатския имунитет на Волен Сидеров. Същата церемония досега се е провеждала в 40-ия, 41-ия и 42-ия парламент. Време е законотворците да помислят дали не е удачно свалянето на имунитета на вожда на "Атака" да се превърне в задължителен ритуал подобно на депутатската клетва и президентската реч в началото на всеки мандат.
И без това единственото последствие, което застига сприхавия националист, са хапливите реплики на колегите му в пленарна зала и водопадът от всенародна любов, който се излива по негов адрес в социалните мрежи. Дори най-големите оптимисти отдавна са отписали вероятността Сидеров да се окаже трайно зад решетките за някое от десетките хулиганства, извършени през последната десетилетка пред очите на обществото.
Нормално е Волен да се чувства безнаказан и
да се чуди каква нова лудория да измисли
след като правораздавателните органи гледат на него снизходително, както възрастните се отнасят към пакостите, извършени от бавноразвиващо се дете. Досега МВР, следствието и прокуратурата имаха повече от удачни поводи да го тикнат в килията. Като се почне от първия побой и заплахи с пистолет на магистрала "Тракия", та се мине през замерянето с храна на стюардесите на "Луфтханза", паленето на молитвени килимчета пред столичната джамия, тормоза над френска дипломатка в самолета за Варна и "гражданските арести над случайни минувачи" и се стигне до последния му сериал в НАТФИЗ.
Шоуто си е шоу. Но следващият сериозен въпрос, известен на всеки студент от първи курс на юридическите факултети и полицейските академии, е: "Кого ползва?" (деянието).
Цялата досегашна политическа практика - и далеч не само българска - е доказала, че
всички подобни изцепки на политиците са си чист пиар
Прословутият "патриарх" на днешната европейска крайна десница - Жан-Мари Льо Пен, също бе съден не веднъж - и то не за деяния, а само за думи. И какво - Националният фронт, оглавяван сега от дъщеря му, днес е втората политическа сила във Франция.
Но няма нужда да се разхождаме по кейовете на Сена. Нека се върнем край нашия Перловец и да си припомним един забравен момент от пролетта на драматичната 1997 г. Тогава някой реши, че след фиаското на БСП и Жан Виденов е дошъл моментът да се елиминира от политиката и Жорж Ганчев с неговия БББ. Създаден бе специален комитет от "интелектуалци против Жорж. И какво постигнаха? На предсрочните избори Бизнесблокът отново прескочи 4-процентната бариера. Защото никой от въпросните "антиганчевисти" не беше наясно с българската народопсихология - "Они ли че ми кажат за кого да гласувам!"
Сега ще проличи дали политическият ни елит след почти 20 години е наясно вече как да се държи с поредното си "ужасно дете". Разбира се, всичко сега е в ръцете на съда. Но той едва ли ще присъди нещо повече от някаква глоба за хулиганство. Което ще бъде и най-правилното решение от чисто политическа гледна точка. Защото всяка по-сериозна присъда би направила Сидеров мъченик, което за него би било поредният пиар. А една глоба просто ще го приравни с обикновен пийнал или надрусан рапър или шоумен, изпочупил обзавеждането на някакъв нощен клуб.
Но при всички варианти шоуто на Волен ще продължи. Докато има електорат, който да се захласва по изцепките му. И политици, и магистрати, които винаги могат да опрат до златния пръст на белоглавия националист.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
