4 SOS дебата, организирани "Стандарт" и БАН, ще търсят решения за най-сериозните проблеми на България преди изборите на 5 октомври.
Първият от тях - на 25-и септември, ще бъде за най-тежкия отрасъл - енергетиката. Кои са основните причини за нарастването на финансовия дефицит в българската енергетика до 3 млрд. лева? Кои са основните пътища за излизането й от кризата? Има ли България нужда от нови електрогенериращи мощности? Завинаги ли прогонихме инвеститорите в "зелени" централи? Защо след две десетилетия битовата газификация у нас е все още под 3%?
Отговор на тези и други важни за обществото ни въпроси ще търсим от авторитетни енергийни експерти, които ще публикуваме преди провеждането на дискусията и след нея.
Финансов дефицит в енергетиката от 3 млрд. лв., натрупан през последните 3 години. Нарастване на черната дупка с още 900 млн. лв. до юни догодина, ако токът не започне да поскъпва поетапно от 1 октомври и не достигне поне 50% ръст спрямо сегашната цена. Свръхпроизводство на електроенергия и липса на пазар в чужбина, на фона на което се предлагат многомилиардни проекти за изграждане на нови генериращи мегамощности в Козлодуй и Белене.
Да вярва ли на целия този черен поток от информация, която го залива отвсякъде, или не, се пита опосканият български потребител, за чието благоденствие уж всички се грижат? Ще изсърба ли безропотно поредното бъркане в джоба му, или отново ще излезе да протестира на улицата? Какви са причините за ужасната криза в енергетиката, която доскоро се сочеше като най-голямата гордост на българската икономика? Какви са пътищата за излизане от нея?
Всъщност основните причини за кризата са ясни.
Преди всичко, това са големите проекти, които натовариха и ще продължават да товарят НЕК с огромни дългове. За едни от тях, като АЕЦ "Белене", бяха направени солидни авансови плащания, а други, като ВЕЦ "Цанков камък", увеличиха многократно първоначалния си бюджет.
Вярно е, че тези дългове не влияят на цената на електроенергията, тъй като не са част от разходите за производството и доставката й и няма как да бъдат признати от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Но влошават финансовото състояние на НЕК и могат да доведат дори до промяна в собствеността й.
Пряко на цената на тока обаче влияят други
политически решения, които натовариха семейните ни бюджети
и ще продължат да бъркат в джобовете ни още две десетилетия напред.
Става сума за сключените дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията на високи цени. Първо - от двата американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток", и второ - от соларните и ветрогенераторните централи.
Според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, трябваше да постигнем 303 МВт мощност от фотоволтаични централи до 2020 г. А само пуснатите в експлоатация досега вече са около 1100 МВт. Това, от една страна, доведе и ще продължава да води още близо две десетилетия до увеличаване на дела им в цената на микса за крайните потребители и до реално поскъпване на тока. А от друга страна - постави въпроса за изграждането на компенсиращи мощности с гъвкаво управление.
Третата причина е свърхпроизводството на електроенергия, за която няма сигурен пазар нито у нас, нито в съседните страни. Противно на всички останали стоки,
свръхпредлагането на електроенергия не води автоматично до сваляне на цената й
а напротив - до увеличаването й. Причината е, че токът е единствената стока, която не може да се складира, а се потребява в момента на производството му. Така високите и постоянно нарастващи разходи за производството на електроенергия у нас се разпределят на намаляващите, заради свиването на индустрията и мерките за енергийна ефективност, количества потребени киловатчаса, което веднага води до увеличаване на себестойността на тока. Именно тази висока себестойност прави нашия ток неконкурентен на международните пазари и една от основните причини за намаляването на износа.
Кои са пътищата за излизане от кризата?
1. Да се открият и използват всички резерви за намаляване себестойността на тока. Като дебело искам да подчертая, че не бива да се допуска ново орязване на разходите за поддръжка на генериращите мощности, мрежите и съоръженията и че те не са сред тези резерви.
2. Да се търси пазар на българската електроенергия в чужбина, включително и чрез изграждането на допълнителни междусистемни електропроводи към съседни и далечни страни.
3. Замразяването на всички мегапроекти и, напротив - облекчаването на условията за инвестиции в малки централи с гъвкаво управление - основно ВЕЦ и ТЕЦ на газ и биомаса, които да бъдат балансиращи мощности за изградените соларни и вятърни централи.
4. Път, който всъщност трябва да е първи, е бързо създаване на ефективна електроборса у нас и пълна либерализация на електропазара. Отлагането на срока за пълната либерализация не трябва да е с повече от 6 месеца, тъй като, както подчерта и служебният енергиен министър Васил Щонов, само до 30 юни дефицитът в енергетиката ще скочи с нови 901 млн. лева.
5. Държавно стимулиране на всички мерки за повишаване на енергийната ефективност - не само чрез прякото им финансиране, а и чрез намаляване и дори нулиране на данъчните ставки за срок от 3-5 години за всички фирми, които инвестират във внедряване на енергоспестяващи съоръжения и технологии. Примери за това има твърде много в страните от Европейския съюз.
6. Тъй като България е на първо място в ЕС по висок дял на електроенергията, използвана за битови нужди, е редно да се помисли и как да се стимулира битовата газификация у нас.
Начини за това има, включително и чрез отпускането на безлихвени или нисколихвени кредити за газификация на жилищата.
Около спешното прилагане на тези шест, а и на други допълнителни мерки, ако такива бъдат посочени, ще настояваме да се обединят политиците и енергетиците у нас на насрочената за 25-и септември енергийна дискусия.
Битовата газификация решава много проблеми
Валентин Кънев, председател на Балканска и Черноморска петролна асоциация
Един от основните проблеми на българската енергетика е, че делът на битовата газификация е много нисък - под 3% от потреблението на природен газ. В Унгария и Румъния той е над 50%, а в Германия и Холандия - над 80 на сто.
Основният проблем пред битовата газификация у нас е необходимостта от първоначална инвестиция от около 3000 лв., която е непосилна за много домакинства. Вторият проблем е, че крайните цени на природния газ за битовите потребители са високи и неконкурентни спрямо тези на твърдите горива. Третият проблем са сравнително ниските цени на електроенергията, която масово се използва за отопление.
Потребяването на природен газ винаги е за предпочитане заради екологичните му предимства и удобствата в сравнение с твърдите горива. Лошото е, че у нас все още голяма роля играе инерцията у хората, неосъзнатия страх от газа, а може би и недостатъчното му популяризиране като алтернативно гориво.
Разликата между доставната и крайната цена на газа за битовите потребители се дължи на високите разходи на дистрибуторските компании за изграждане и поддръжка на мрежите за ниско налягане, които, поради ниското ниво на битовата газификация у нас, се разпределят на малко жилища. Що се отнася до маржа на газоразпределителните компании, той е между 60 и 80 долара на 1000 куб. м (около 10%), което е в рамките на нормалното.
За намаляването на цената на газа у нас е необходимо да се диверсифицират доставките, паралелно с либерализацията на пазара чрез откриването на газова борса. Единствено конкуренцията ще свали цената на горивото. Неотдавна цената на газа на западните борси падна, в Баумгартен например - с около 60 долара, но ние не можем да усетим това, тъй като не сме свързани с други доставчици.
Най-краткият път към диверсификация на доставките е свързването на националните с транзитните газопроводи у нас. Вторият начин за диверсификация е използването на реверсивни доставки и търговията с виртуални капацитети, което може да стане веднага с пазарите на Румъния и Гърция.
На фона на кризата в Украйна вече е крайно време да вземем решение и за изграждането на второ газохранилище у нас, тъй като "Чирен" не е достатъчно да покрива потреблението през зимата.
ДКЕВР да се избира след изслушване от парламента
Валентин Терзийски, зам.-председател на Камарата на енергетиците в България
За да започнат да се решават проблемите в енергийния сектор, първо трябва да бъдат направени две основни неща. И двете са свързани със законодателни промени и ние от Браншовата камара на енергетиците говорим за тях повече от година. Първото е нормативната уредба да бъде променена така, че да бъдат променени преференциалните дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия. У нас има много централи, които имат сключени такива контракти. Не може да си говорим за пазарни принципи, либерализация и икономическа логика при положение, че у нас действат подобни договори. Затова държавата трябва да предприеме действия и чрез законодателни промени да бъде прекратена тази практика.
Втората стъпка е свързана с независимостта на ДКЕВР и тук отново трябва да бъдат предприети изменения в закона.
Във всяка държава, където работи свободен пазар на енергия, има енергийна борса, на която се търгува с газ, електроенергия и т.н., има независим орган, който да регулира такси и тарифи на естествените монополи. Добър вариант да имаме в България независима ДКЕВР е съставът й да бъде избиран от парламента. Но това трябва да става и след изслушване от депутатите на отделните кандидати за членове на Комисията. Нека те представят своите концепции за работа и на базата на това да бъдат назначавани. А след това да се види дали изпълняват концепциите си и така да се прецени доколко са независими.
Това са неща, които се практикуват по света. Още по-добре ще бъде, ако, докато тези законодателни промени се приемат, участниците на енергийния пазар започнат да говорят на един език.
Спрете социалната политика с тока
Йорг Золфелнер, регионален мениджър на EVN за България
50% от произведената енергия отива за свободния пазар или за износ. Останалите са за регулирания пазар, където се включва и енергията от ВЕИ и от централи с дългосрочни договори. Очевидно е, че такъв пазарен модел не може да бъде устойчив и ще създава изкуствени дисбаланси. Пример - ценообразуването на регулирания пазар, където покупната цена на енергията за покриване на технологични разходи на ЕРП-тата е определена от ДКВЕР на 30 лв. за МВтч. За сравнение цената за електроснабдителните дружества (крайните снабдители) е 114 лв. за МВтч., а цената за доставчик от последна инстанция е 168 лв. за МВтч. Тези неясно как определени цени водят до изкривено ценообразуване. В същото време на свободния пазар само най-евтините ресурси участват в ценообразуването и затова там имаме по-ниски цени. Очевидно е, че само пълна либерализация може да излекува системата.
В България никога досега не сме дискутирали открито какви ефекти очакваме от отварянето на пазара. Бяха предприети определени действия, но липсваше анализ за техния ефект. Желанието да се поддържа цената за домакинствата ниска е толкова силно, че изцяло доминира в дебата за дългосрочните политики. В резултат на това теми като сигурност на снабдяването, пазарни модели, чисто производство и "умни" технологии остават на заден план. В Европа успешни са тези държави, които следват цялостен подход за развитие на енергийния сектор, при който всички участници са въвлечени в дискусиите и социалната политика не е функция на ценообразуването.
Трябва да спрем да правим социална политика през цените на тока. И в момента при тези потиснати цени има хора, които трудно поемат месечните си разходи. За тях трябва да има целенасочена и в адекватен размер помощ. Това е посоката, в която трябва да се работи. Логично е всички да заплащаме реалната цена, а за тези, които не могат, да има целева помощ. Затова в целия ЕС се говори за "енергийно бедни", които трябва да бъдат подпомогнати чрез правилен социален механизъм. Но в никакъв случай чрез антипазарно и нелогично задържане на цените за всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
