* Брюксел дава компенсации на фермерите, но при условие да оттеглим забраната
* Задачата е да се изпълни поговорката "И вълкът сит, и агнето цяло"
"И вълкът сит, и агнето цяло!" Задачата на служебния кабинет е да изпълни посланието на тази поговорка, за да са всички доволни. Искането на зърнопроизводителите да се спре вносът от Украйна вече е факт. Сега обаче трябва да се реши другата част от уравнението -цените на храните да не изменят тренда си надолу, който започна бавно и мъчително през последните седмици.
"Ще наблюдаваме цените на едро и ако българските производители ги вдигнат отново, ние сме готови веднага да реагираме и веднага да разрешим отново вноса от Украйна". Това предупреждение отправи министърът на икономиката Никола Стоянов към земеделците в ефира на Нова тв. "Разчитаме българските земеделски стопани и производители да разберат, че го правим за тях и разчитаме на тяхната лоялност да не използват момента за спекула", допълни той.
Решението в България да не бъдат допускани определени стоки с произход от Украйна бе взето от Министерски съвет в сряда. Това се случи след протести на фермерите, които се оплакват, че зарани дъмпинга на вносното зърно не могат да си продадат продукцията, а заради пълните складове няма къде да приберат новата реколта.
Забраната за вноса ще бъде за периода от 24 април до 30 юни 2023 г. Тя се отнася за над 20 стоки, сред които мека и твърда пшеница, пшенично брашно, семена от слънчоглед, слънчогледово масло, царевица, пчелен мед и пчелни продукти, сурово мляко, сухо мляко, млечен концентрат, орехи, лешници, яйца, птиче, свинско, овче и козе месо, ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишестета, инулин, пшеничен глутен, соя, ленено семе, рапица, вино, винен оцет, етилов алкохол.Забраната няма да бъде прилагана единствено за транзитно преминаващите стоки през територията на България, ако са в запечатани и пломбирани на границата камиони, без да се допуска разтоварване и претоварването им на територията на страната ни. Забраната не важи и в случай, че в декларацията, придружаваща пратката, се посочва, че крайната дестинация на товара не е България.
"Имаме продукция за няколко милиарда, ако не вземем мерки, трудно ще я реализираме на пазара и ще търпим много сериозни загуби", коментира земеделският министър Явор Гечев. Той припомни и притесненията за качеството на продукцията - наскоро бяха открити неразрешени препарати в зърно, пристигнало от Украйна в държава-членка на ЕС.
Как влияе вносът на цените
Влияе ли украинският внос на цените? Отговорът на този въпрос не е еднозначен, експертите също не са на едно мнение.
След като преди Великден в България влязоха над 2,5 милиона яйца от Украйна, цената на бройката падна до 30-40 ст., като преди това бе достигнала пикови стойности от 70-80 ст., а платформата GlobalProductPrices.com класира страната ни на 4-то място в света по средна цена на тази стока.
.По-друга обаче е ситуацията при олиото, при което също има тенденция за поевтиняване. То, както и пшеницата, и слънчогледът, е борсова стока - цената му зависи от световния пазар. Пикът беше през май миналата година, когато тонът достигна около 2400 долара на борсата в Холандия. Тогава литърът у нас удари шокиращите 7 лева.
Сега борсовата цена е паднала до 1020 долара за тон /малко над 1 долар за литър/ и по магазините в България се продава средно за около 3 лева, а във веригите има промоции и за 2,50 лв.
В същото време България е вторият най-голям производител на слънчоглед в ЕС, като делът й за 2022 г. е 22.5% от пазара. Страната ни е и на второ място в света по износ на слънчоглед и през 2021, и през 2022 г. През 2022 г. износът на слънчогледово олио нараства с над 116% спрямо 2021 г., или с близо 760 милиона евро. Миналата година българските преработватели са изнесли олио на стойност над 1.4 млрд. евро.
Въпреки всичките тези рекордни цифри, внесените от Украйна над 940 000 т слънчоглед през 2022 г. не повлияха на цената, на която българите купуваха олиото.
Ще поскъпне ли олиото заради спрения украински внос?
"Проблемът на земеделците няма никаква връзка с вноса от Украйна. Цените на зърното ще продължат да спадат, тъй като новата реколта ще окаже допълнителен натиск върху тях", коментира пред БНР Георги Ангелов от "Отворено общество".
Друг фактор, който ще натисне цените надолу, е прогнозата за по-високи добиви през сезон 2023/24 - с 5 млн. т нагоре, до 131,9 млн. т в Евросъюза и до рекордните 789,02 милиона тона – с 9,89 млн. т повече, за света, според последния доклад на Министерството на земеделието на САЩ.
23 млн. т изнесени през "коридорите на солидарността"
Т. нар. "коридори на солидарността" бяха въведени след избухването на войната в Украйна, която е сред най-големите производители и износители на зърно в света. След като украинските пристанища в Черно море бяха блокирани, започнаха сериозни притеснения за продоволствена криза, особено в Африка.
На 22 юли 2022 г. ООН и Турция сключиха споразумение за откриване на морски хуманитарен коридор в Черно море (Черноморска инициатива за зърното). Към март 2023 г. чрез Черноморската инициатива са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни продукти, които ЕС освободи от мита.
Оказа се обаче, че милиони тонове пшеница, слънчоглед и царевица не са стигнали до гладните деца в Африка, а са останали в силозите на много европейски страни. Най-ощетени от евтиния безмитен внос се оказаха фермерите в Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния, които също са големи производители.
В България са внесени близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 г., което е под 3%о от обема на българските зърнобази и силози. Много по-сериозно е положението при слънчогледа - вносът за 2022 г. е над 940 000 тона, като в предишни години е бил между 3 и 10 пъти по-малко. Данните са от анализа "Географията на стокообмена на България за 2022 г." на Борислав Георгиев, който има близо 45 г. опит във външната търговия, съобщи Българската стопанска камара.
След започналите фермерски протести, Полша, Унгария, Словакия и България наложиха временна забрана на украинския внос. Служебният премиер на България Гълъб Донев обяви, че ако не се вземат мерки, може да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес. „България остава солидарна с Украйна, но фалитите на българските селскостопански производители с нищо няма да допринесат за нейната кауза“, каза Донев.
Как реагира Брюксел
Европейската комисия бе доста изненадана, след като първите две страни - Полша и Украйна, обявиха, че спират украинския внос. "ЕК смята за неприемливи тези решения", посочиха в официално изявление от Брюксел. В него се подчертава, че "търговската политика е от изключителната компетенция на ЕС, затова едностранните действия са неприемливи”.
По-късно обаче острият тон беше смекчен. От Брюксел обявиха, че подготвят втори пакет помощи в размер на 100 милиона евро за засегнатите земеделци от вноса на украинска селскостопанска продукция. Първият пакет беше от 56,3 млн. евро, от които нашата страна получава 16 млн.
След като заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис разговаря онлайн с министрите на земеделието на 5-те засегнати страни стана ясно, че ЕК ще разпредели 100-те млн. като компенсации, но при условие, че държавите оттеглят своите забрани за внос на украинска продукция. Обмисля се и спиране на вноса до 5 юни на пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица. Тази мярка може да бъде приета в рамките на 48 часа, но също след като държавите, които са предприели едностранни мерки, ги оттеглят, заяви румънският министър на земеделието Петре Дая.
България ще настоява в забранителния списък за внос на продукти от Украйна да бъдат включени още няколко, а именно - слънчогледово олио, мед и сухо мляко. Причината е, че от тези храни има прекомерен внос у нас. Това заяви земеделският министър Явор Гечев в предаването "Панорама" по БНТ.
Ако Брюксел се съгласи, мораториумът ще се отнася за 7 продукта.
"Ако ЕК приеме мерките във вторник, още в сряда Министерският съвет ще започне да ги прилага", увери Гечев, като напомни, че приетата в сряда у нас забрана за вноса от Украйна на трийсетина продукта все още не е влязла в сила - тя трябваше да стане валидна от понеделник, 24 април.
"Докато мерките са в сила, петте държави ще имат право сами да вдигнат забраните, ако има отпушване на техните пазари", поясни Гечев.
"Няма условия за поскъпване на хляба, нито на маслодайния слънчоглед и пшеницата след забраната за внос на суровини от Украйна", успокои още той. Министърът заяви, че ако има спекула, ще си позволи и да обявява цени и пред медиите.
"Има достатъчно количества в България, такива, че трудно могат дори да се реализират. Аз ще съм първият, който ще поиска обратно връщане на режимите, ако цените започнат да поскъпват масово", зарече се земеделският министър.
В началото на седмицата ЕК помоли посланиците - постоянни представители на държавите-членки на ЕС, да отложат гласуването по въпроса за продължаване на либерализацията на търговията с Украйна от заседанието на Комитета (COREPER II) за следващата седмица, за да се намери решение на проблема, създаден от наложеното ембарго. Според дипломат, пожелал анонимност, петте страни не могат да блокират гласуването за продължаване на либерализирането на търговията, тъй като това изисква квалифицирано мнозинство.
Парите или украинския внос? Какво избра Полша
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
