Няколко важни събития, които могат да ни осигурят многомилионни инвестиции и стратегическо място на световната карта, се случиха у нас през първите седмици на юни. На пръв поглед те може да не изглеждат свързани по между си. Но всъщност са части от пъзел, подреждането на който ще даде шанс на България да стане ключов участник в търговията между Азия, Русия и Европа.
Част от този пъзел е една среща на президента Румен Радев с изключително влиятелен бизнесмен. На 12 юни държавният глава разговаря със Султан Ахмед бин Сулайем -
главен изпълнителен директор на Dubai Ports World /DPW/.
Компанията е в топ 5 на световните оператори на пристанища със 78 логистични терминали в 40 страни на 6 континента. Според пресцентъра на президентсвото, Султан Ахмед бин Сулайем и Румен Радев са обсъдили възможностите за развитието на България като логистичен център за пренос на стоки към Европа. А срещата между двамата била в резултат на участието на българския президент в Петербургския икономически форум, известен като Руския Давос, където бе по покана на Владимир Путин. По време на форума Румен Радев отправи покана към представителите на бизнеса да инвестират в България.
Два дни по-късно - на 14 юни, премиерът Бойко Борисов прие в Министерски съвет министъра на външните работи и международното сътрудничество на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед бин Султан Ал Нахаян. Дипломат номер 1 на Абу Даби бе у нас за откриването на посолство на арабската държава в София, което се случи по-късно същия ден.
"Разбрахме се да имаме отворен канал за връзка между престолонаследника на ОАЕ и премиера Бойко Борисов, който да бъде практически, с основна цел - развитие на взаимоотношенията и търсене на шансове и възможности за взаимодействие", каза шейхът.
През април миналата година България отвори посолство в столицата Абу Даби, а само за последните няколко месеца е имало над 12 посещения на министри от двете страни, като най-значимото събитие беше официално посещение на министър-председателя Борисов в ОАЕ. Това е и първата двустранна визита на най-високо правителствено ниво. През февруари там бе икономическият министър Емил Караниколов.
Имат ли връзка тези две събития?
Със сигурност, въпреки че изглежда, че всеки от първите хора на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 работи на собствената си нива и не се интересува какво прави съседът от другата страна на Ларгото.
Но, така или иначе, усилията им биха допринесли за реализирането на грандиозен проект, който би отредил на България огромно стратегическо значение. Което ще ни донесе не само бизнес, но и много свежи капитали.
На срещата в президенството шефът на Dubai Port World е обявил интереса си за инвестиции в българските портове и за създаването на високотехнологични логистични центрове в различни градове на страната. Султан Ахмед бин Сулайем е казал също, че използването на българските пристанища по река Дунав дава възможност за бърз достъп до останалите европейски държави.
За световен инвеститор, който има интерес към водния превоз, спомена пред БНР и министърът на икономиката Емил Караниколов.
„В Северна България има градове, които могат да се възползват много сериозно от речния коридор – Дунав. Водният превоз е и най-евтиният, но за съжаление, към момента в България той е оставен назад. Хубавото е, че от тази седмица има един инвеститор. Един от големите световни инвеститори, които се занимават с превоз, има интерес към България и се надявам да влезе“, каза Караниколов.
През април той също имаше среща с ръководството на DP World - Рашид Абдула - главен изпълнителен директор и управляващ директор на DP World Великобритания за Европа и Русия, Мобола Ике - мениджър „Бизнес развитие“ на DP World за Европа и Русия, Козмин Карстеа - управляващ директор на DP World-Констанца. Пред тях министър Караниколов е изтъкнал стратегическото място на България като транзитен център между пазарите на ЕС, Близкия Изток, Северна Африка, Русия и страните от ОНД. Той е припомнил, че през страната ни преминават важни транспортни коридори и разполагаме с две пристанища на Черно море – Варна и Бургас. Караниколов е акцентирал пред ръководството на компанията да обърнат внимание и на индустриалните зони и пристанищата по река Дунав, където има сериозен потенциал. Гостите пък са направили презентация на развитието на компанията през годините, като са посочили, че DP World има ключова роля за осъществяването на световната търговия и е неразделна част от веригата на доставките. Компанията управлява множество свързани бизнеси – от морски и вътрешни терминали, морски услуги, логистика и спомагателни услуги до технологични решения за търговия. Компанията използва различни форми за партньорство - 100% собственост, сътрудничество с местен партньор, правителството или местна структура и др. И винаги търси най-подходящата форма на сътрудничество, в зависимост от местното законодателство.
Защо DP World има интерес към България?
Отговорът на този въпрос може да се потърси в още едно събитие, което се случи в началото на месеца. На 5 юни, ден преди да замине за Руския Давос в Санкт Петербург, президентът Радев бе на Четвъртата среща на върха на регионалната инициатива „Три морета“, която се състои в Любляна, Словения. В речта си държавният глава заяви, че проектът, за реализацията на който настоява, е Виа Карпатия. Като посочи, че регионалната инициатива излиза от сферата само на политическото говорене и придобива по-конкретни измерения с идеята за създаване на инвестиционен фонд. "Моят апел към всички участници днес е по-бързо да преминем към сферата на икономиката и конкретните решения", каза Радев.
Виа Карпатия - магистрала, която свързва Северна и Южна Европа
Идеята на проекта Виа Карпатия е чрез международна автомобилна магистрала да бъде свързана Северна и Южна Европа. Предвидено е началната точка да е от литовското пристанище Клайпеда, да премине през полските градове Бялисток, Люблин и Жешов, след което да пресече Словакия, Унгария, Румъния, България /през Дунав мост 2/ и Гърция.
Проектът е иницииран през 2006 година. Първоначално договорът е подписан от Полша, Унгария, Словакия и Литва. През 2010 г. към него се присъединяват България, Румъния и Гърция. Към момента в проекта участват 7 държави и 37 области.
Ако се осъществи този проект, Полша ще получи директен достъп до гръцките пристанища и респективно Средиземно море. Другият сериозен печеливш е Румъния, която получава отклонение от маршрута през цялата си територия, която го свързва с най-голямото й черноморско пристанище – Констанца.
България пък би могла да се възползва от европейските фондове за доизграждането на трасето Видин – София – Кулата. Причината е, че на територията на страната ни трасето на Виа Карпатия съвпада с приоритетни участъци от Оперативна програма "Транспорт" 2014-2020.
Ангажирането на Румъния и Гърция с Виа Карпатия означава, че ще има надежда и за изграждането на участъцияте между Кулата и пристанище Солун, както и на трасето (и най-вече железопътната част) на север от Дунав мост 2 – двата участъка, заради които се извършва трудно движението на товари.
Каква е връзката между Dubai Port World и Виа Карпатия?
Dubai Port World държи концесията на контейнерния терминал в Констанца, признат за най-големия в Черно море. Той обслужва не само румънския вътрешен пазар, но и Централна Европа, до където стигат товари от Украйна, Русия, Грузия и Молдова. DP World Констанца предлага на вносителите и износителите в Централна Европа по-бърз и по-рентабилен достъп и до пазара на Далечния изток.
Ако бъде реализиран проектът Виа Карпатия, товарите бързо ще стигат по магистралата до пресечната точка между Севера и Юга Дунав мост 2.
Но това може да става много по-евтино по река Дунав, ако операторът разполага с пристанище във Варна или Бургас. Друго важно условие е да бъде бързо изградена магистралата Русе-Варна, което е сред приоритетите на българското правителство. Или скоростна ж.п. линия Русе-Варна, която също е в проектите на "Три морета".
Определено Dubai Port World е инвеститор, който вижда потенциала на подобен проект. Интересът му към региона не се изчерпи с терминала в Констанца, който държи на концесия още от 2003 г. DPW игра и в процедурата за приватизация на Солунското пристанище през 2017 г., но властите избраха другия кандидат - консорциум, в който влизат германската компания "Дойче инвест екуити Партнърс", гръцката "Белтера Инвестмънт" и "Търминал линк", който обединява френската група "CMA-CGM" и китайската държавна компания "Чайна мърчантс холдинг интеренешънъл". Платената цена бе 1,1 млрд. евро.
Данаил Папазов: Непреговаряме с DP World
Инвеститорът, с който преговаряме, не е DP World. Това заяви пред "Стандарт" к.п.д. Данаил Папазов, изпълнителен директор на „Сигда ТЕЦ Варна". На 17 юни, в Деня на отворените врати, ръководството на централата обяви грандиозни инвестиционни намерения за „Пристанище ТЕЦ Езерово“ - дъщерно дружество на ТЕЦ "Варна", регистрирано на 12 юни 2019 г.
В ход е инвестиционен план за 89 млн. евро, като от няколко месеца се водят преговори с чуждестранен инвеститор, който да влезе с дял от максимум 50% в новосъздаденото дружество, каза Папазов.
Пред "Стандарт" той категорично отрече, че се преговаря с фонд от Лондон. "Става въпрос за компания, която е инвеститор и товародател", уточни Папазов.
Очаква се преговорите да приключат в края на юли. До тогава няма да бъде разкрито името на компанията, тъй като тя не желае това, допълни изпълнителният директор.
ТЕЦ "Варна" планира да участва като съакционер в бъдещото общо предприятие със сегашните си активи, които са оценени на 63 млн. лева. Още толкова се очаква да осигури бъдещият инвеститор като парична вноска, за да се присъедини към бизнес начинанието. Паралелно с това пристанището вече има заявки от две фирми "Каргил" и "Кофко".
Голямата инвестиция ще помогне на порта на ТЕЦ "Варна" да се конкурира с гиганта Пристанище „Варна“.
Идеята е на мястото на стария въглищен терминал, от който са изчистени и продадени 30 хиляди тона, да се обработват генерални товари, контейнери, течни товари и насипни (зърнени) товари. За целта ще се обособят нови корабни места, ще се увеличи дълбочината до 12.50-13 м в западната част на кея, а на зърнения терминал ще бъдат построени силози. Папазов подчерта, че дружеството не работи с държавни товари, а само с частни. „Стремим се към транзитни товари“, разкри той и заяви, че не вярва на „красиви“ неща като „Пътя на коприната“. Дружеството ще използва ж.п. линията Варна-Русе, на която предстои ремонт. "Всеки си търси място под слънцето", каза Папазов, коментирайки конкурентната среда у нас и на Балканите.
Амбициите за развитие на пристанището са много по-големи. „Имаме за цел да обработваме по 200 хиляди контейнера годишно – толкова са в цяла в България. Ясно е, че за да я постигнем, трябва да привлечем нови товари, които сега преминават през съседни страни“, обясни Папазов.
До края на годината се очаква 250 000 тона товарооборот от порта, а през 2020 г. трябва да се увеличи двойно.
"Пристанище ТЕЦ Езерово“ е разположено на 88 дка, разполага с три кейови места и 6 крана. Възстановена е жп линията му, която е била затрупана под въглища и бетон. Разработеният нов генерален план предвижда обособяване на чисто нова площадка за контейнери и доставка на два нови крана за тях, петно за генерални насипни товари, силозно стопанство за 200 000 кубика зърно, както и възстановяване на цялото мазутно стопанство. Планира се камионите с товари да преминават по нов път над жп линията София - Варна, без да замърсяват и натоварват движението в с. Езерово.
Вече е обработен първият 3000-тонен кораб „Нихал“ с оборудване за Новоросийск. Има и първи заявки за износ на зърно за 15 юли след старта на жътвата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
